Тази община е №1 в Бургаска област по поставени фотоволтаици
В Карнобат има засилен интерес за ВЕИ мощности
Община Карнобат е на първата позиция в област Бургас по инсталирани фотоволтаични мощности – 43,53 MW. След тях са Камено с 34,67 MW, следвани от Средец с 18.29 MW. В дъното на класацията са Приморско с 0,71 MW и Царево -0,11 MW. По инсталирани ВЕИ мощности/вятърни електроцентрали на първите позиции са Айтос – с 9,29 MW, следван от Руен с 4,75 MW. В Карнобат вятърните мощ-ности са 0,9 MW, пише Карнобат войс.
97,97% е делът сред инсталираните ВЕИ мощности/фотоволтаици за нашата община, при вятърните централи е 2,03%. В Карнобат, на човек от населението се пада 2,17KW възобновяем капацитет.
Данните са от поредицата „265 истории за икономика“ на Институт за пазарна икономика. През миналата седмица бе публикувана информация за инсталираните ВЕИ мощности у нас, на общинско ниво, към 16 август 2023 г. Източник на данните е Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), която публикува подробна информация за конкретни ВЕИ обекти, тяхната локация и дата на въвеждане в експлоатация, както и агрегирани данни по видове ВЕИ мощности.
Оказва се, че само в 11 общини в страната не се произвежда възобновяема електроенергия. Към момента у нас са инсталирани и оперират общо 5180 МВт ВЕИ мощности. Най-голям дял имат водните електроцентрали, чиито общ капацитет е около 2374 МВт, следвани от фотоволтаичните с 2036 МВт, вятърните със 707 МВт и тези, използващи други източници, с 63 МВт. Правят впечатление периодите, в които са инсталирани различните ВЕИ мощности. Например, основната част от водноелектрическия капацитет на страната е изградена преди 2000 година. При вятърните и фотоволтаичните мощности се наблюдават два периода – първа силна вълна на двата типа мощности през 2008-2012 г., както и втора вълна на слънчевата енергия след 2020 г. В последните три години ясно се вижда големият ръст на фотоволтаичните мощности, които вече доближават капацитета на водните централи.
Разпределението на инсталираните ВЕИ мощности у нас е неравномерно, като основно се диктува от нужните природни условия за работата на съответния тип централа. Например водните електрически централи са концентрирани в планински райони, където релефът позволява генерирането на енергия чрез тази технология. Общините с най-много инсталирани ВЕЦ мощности са Белово със 736,2 МВт (където се намира ПАВЕЦ „Белмекен“, както и ВЕЦ „Сестримо“ и ВЕЦ „Момина Клисура“), Кричим с 261 МВт (там се намират ПАВЕЦ „Орфей“, както и централите „Кричим“, „Въча – 1“ и „Въча – 2“) и Девин (където оперират централите „Девин“, „Цанков камък“ и „Тешел“).
От друга страна, общините, в които има най-много фотоволтаични мощности, са тези, които се радват на най-много слънчево греене, като например в района на Горнотракийската низина. Първенците по инсталиран фотоволтаичен капацитет са общините Пазарджик с 230 МВт (край местното село Априлци се намира най-големият действащ соларен парк в страната – „Риал Стейтс 184 MWp“), Калояново със 129 МВт (по-голямата част от тази мощност е концентрирана в големите ФтЕЦ „Дълго поле“ и „Дълго поле 2“) и Стара Загора със 113 МВт (от които 100 МВт са предоставени от ФтЕЦ „Тера Сол“).
Към момента в едва 28 общини има инсталирани вятърни мощности.
В общо 254 от 265 общини има инсталирани фотоволтаични централи, а в цели 129 общини те представляват 100% от целия наличен възобновяем капацитет.
Вятърните електроцентрали са много по-географски концентрирани, като очаквано те се намират в по-ветровити райони като северното Черноморие и по склоновете на Стара планина. Общината с най-много вятърни мощности е Каварна с 399 МВт (там се намира големият вятърен парк „Свети Никола“), Казанлък със 72,5 МВт и Суворово с 60 МВт.
