В затвора Тръмп може да се окаже още по-избираем, отколкото на свобода

Победата му догодина ще разтърси сериозно първо Америка, а след това и света, ако през втория си мандат се окаже твърде отмъстителен

Ключови думи: тръмп, затвор, обвинения, популярност, по-избираем, коментар, анализ, републиканци, демократи, либерал-глобализъм

В четвъртък Доналд Тръмп трябва да се предаде на властите, за да бъде арестуван по делото за подмяна на резултатите от изборите в щата Джорджия. Тръмп има вече четири повдигнати обвинения - две са щатски - в Ню Йорк и Джорджия, и две федерални. Те включват общо 91 престъпления. Ако бъде осъден по всяко едно от тях, го заплашват стотици години затвор.

Така оповестена, новината изглежда твърде отчайващо за амбициите на бившия американски президент в предстоящата предизборна битка. Арест, съдебни дела, почти сигурни присъди по повечето от тях, после решетки… Каква ти тук предизборна кампания на този черен фон!?

Така е обаче само откъм държавите, в които е немислимо човек, обвинен в подобни тежки грехове към демокрацията, да иска да я оглави и управлява. В Америка всеки може да се кандидатира за президент, дори преди това да е бил осъден за изнасилване и няколко убийства. В края на краищата народът е този, който решава какъв човек иска да му е начело. Единственото ограничение към кандидатите е да са родени в Америка и да са навършили 35 години. Друго няма. Това е и причината човек като Илон Мъск завинаги да е извън сметките за Белия дом, независимо колко е богат и всесилен – той просто не е роден в САЩ.

Тръмп е различен случай. Различен във всички отношения. Той има късмета неговите политически амбиции да се проявяват в твърде сложен период за Съединените щати. Почти превзета от либерал-глобалистите и тяхната идеология, представляваща смес от социализъм, педофилия и сексуална разюзданост, милиардерът – дори и без да го е търсил, се оказа за тази държава, че и за света, естествената алтернатива на всичко това. За него остана единствено да се възползва от момента и да оглави недоволството на онези американци, за които либерал-глобализмът представлява хаос и разграждане без край.

Ако в първия си мандат Тръмп изглеждаше несигурен, объркан, твърде зле ориентиран в кадровата политика, то за втория може да се направи обосновано предположение, че ще е доста по-твърд, дори авторитарен, а може би и нещо повече. От една страна това се харесва на консервативните избиратели, гравитиращи около Републиканската партия. Но от друга хвърля в ужас глобалистите и техния антураж.

Втори мандат за Тръмп може да се окаже катастрофален за тях. Не просто за базираните в САЩ всеизвестни застаряващи милиардери и фамилиите им, начело със Сорос, а и изобщо за глобалисткото гнездо в Давос и всички негови разклонения по места.

Достатъчно е да си припомним само онова, което Тръмп стори предния път, а с голяма доза увереност може да се очаква да направи и сега, но вече по-усърдно и грубо: изваждането на САЩ от Парижкото споразумение за климата, което ще е край на зелените им сделки и денонощните глобалистки тълкувания на всяко подухване на вятъра с „промяната на климата“; атаките му към НАТО, към Европейския съюз, изобщо към остарелия световен политически ред. Не е ясно какво в крайна сметка ще изгради на тяхно място Тръмп, но е ясно какво точно е в състояние да разруши.

Това е обяснението защо делата и натискът срещу него се трупат.

Единственият начин либерал-глобалистите да попречат на Тръмп да бъде номиниран за кандидат на Републиканската партия и евентуално избран догодина е да променят американската конституция. Но в Америка е по-лесно затворник да стане президент, отколкото да се пипа основния закон.

Затова колкото повече дела му образуват, колкото и да тръбят какъв ужасен престъпник е, колкото пъти да го арестуват, а след това пускат - под гаранция или без, дори да го осъдят и вкарат в затвора за 400 години, само му увеличават рейтинга.
 След всички дела популярността на Тръмп при републиканците скочи до такива висини, че дори хипотетичните варианти някой друг да му оспори първенството, вече са зачеркнати. Даже харизматичният губернатор на Флорида Рон ДеСантис, който бе разглеждан от либерал-глобалистите като приемлив опонент на Байдън, вече е далеч-далеч назад в проучванията.

Тръмп изглежда толкова сигурен кандидат, че се отказа да води дебати с останалите претенденти за републиканската номинация. Няма смисъл да прелива популярност към лица, които очевидно не се ползват с такава.

Единственото неудобство за Тръмп ще е в това, че ако до изборите догодина наистина бъде тикнат в затвора, и ако междувременно не бъде убит, ще трябва да се запише в историята като първия американски президент, помилвал сам себе си, за да може физически да се премести от килията в Белия дом и да управлява.

Има обаче и още една подробност – Тръмп, който е бил така мачкан по пътя към втория мандат, може да се окаже и твърде отмъстителен. А политиците понякога бъркат желанието си за мъст с авторитаризма и диктатурата и лесно завиват към последната. Така че, ако победи догодина, а изгледите за това са огромни, това ще е равносилно на сериозно разтърсване първо на Америка, а след това и на света.