Сексологът Румен Бостанджиев: Джендърната манипулация на НПО-тата към децата граничи с престъпление

Не са малко непълнолетните и малолетни лица у нас, които попадат под въздействието на агресивната неолиберална пропаганда, заявява специалистът

Ключови думи: румен бостанджиев, флагман, джендър манипулация

Модата „Смяна на пола“ завладява и българските деца. Сексолози и психолози казаха, че родители ги търсят за консултация, а причината е, че децата им, които са на възраст между 13 и 15 години настояват да си сменят пола. Писателят Александър Урумов заяви, че джендър идеологията ще бъде обявена за престъпление срещу човечеството, както нацизма и комунизма. Тя е заплаха с това, че е пряка атака срещу творението, такова, каквото го познаваме. Никой в историята на човечеството не си е позволявал да компрометира разбирането и приемането на половете. Изведнъж, не знам от къде, се появява твърдението, че има повече от два. Според трезвомислещите хора това са диагнози, а не полове и трябва да бъдат лекувани. За повече подробности по темата потърсихме известния български сексолог доц. д-р Румен Бостанджиев.

- Има ли вече в България деца, които искат да сменят пола си, доцент Бостанджиев? Търсили ли са ви родители за подобна консултация?
- Решението за промяна на т.н. „граждански пол“ може да бъде взето в България само от пълнолетно лице. Тази промяна може да стане в резултат на съдебен процес, който назначава съдебно сексологична експертиза със задачата да установи дали при пълнолетното лице става дума за транссексуално състояние. При това условие съдът може да постанови промяна на името и съответното ЕГН в съответствие с пола, отговарящ на половата идентичност на лицето, различна от неговия биологичен пол.

Следва да изясним, че лицата, които са в транссексуално състояние са изключително рядко и шумотевицата около идеята за смяна на пола, на която сме свидетели през последните години в западния свят е израз единствено на неолибералната пропаганда, която се подкрепя от определени политически кръгове и води до масово объркване на децата в САЩ, Канада и много страни от Западна и Северна Европа. За съжаление тази джендърна пропаганда не подминава и България, но законите у нас категорично не позволяват непълнолетно лице да изрази легитимна воля за промяна на гражданския си пол. Тази законова уредба е абсолютно целесъобразна, тъй като до навършване на осемнадесет годишна възраст у нас се счита, че младежът не е напълно зрял и осъзнат за да поема отговорността за толкова важни решения.

Независимо от този факт, не са малко непълнолетните и малолетни лица у нас, които попадат под въздействието на агресивната неолиберална пропаганда, осъществявана от безброй англоезични сайтове в мрежата. Тези деца споделят своята обърканост с родителите си и понякога настояват за консултации, свързани с евентуална промяна на пола. В повечето случаи при срещата ми с такива деца и семейства се изяснява, че категорично не става дума за транссексуалност, а за най-различни други психологични проблеми, които имат децата. Жалко е, ставайки жертва на пропагандни твърдения, те фанатично започват да вярват, че е възможна смяна на пола, която да им реши всички проблеми и тази тяхна заблуда задълбочава още повече съществуващите психологични проблеми. Реално полът няма как да се „смени“. Променя се името и евентуално могат да се направят някои козметични корекции, които да доближат външния вид на лицето да впечатление, че е с полова принадлежност различна, от биологичната. На практика обаче, всяка наша клетка е програмирана с биологичната ни полова принадлежност и полът няма как да бъде променен.

- Известни ли са ви случаи, когато български семейства са ходили в чужбина за смяна на пола на децата им?
- Нямам лична информация за такива случаи. Дори и законодателството на други страни да позволява промяната на гражданския пол и извършването на хормонални и хирургични интервенции при непълнолетни деца, личното ми убеждение е категорично против подобни действия. Първият ми аргумент е свързан с бруталното политизиране на тази тематика, която категорично не отговаря на реалните потребности на лицата с подобни желания, а преследва съвсем различни глобалистични цели. Вторият аргумент е необходимостта от психологична зрелост, каквато според нашите закони се признава след навършване на 18 години. Най-същественият аргумент е, че дори и при лицата с транссексуално състояние, промяната на гражданския пол е необходимата и достатъчна стъпка и всякакви по-радикални хирургични и хормонални интервенции крият сериозни рискове за здравето, особено ако лицето е непълнолетно. Вече има достатъчно убедителни доказателства, че подобни действия при непълнолетни лица довят до непоправими щети, за които тези лица по-късно категорично съжаляват.

- Как си обяснявате резкия скок на случаи на малолетни и непълнолетни в Европа, които ходят на консултации и се подлагат на терапии за смяна на пола? Например около 50 на седмица деца във Великобритания,, прибягват до консултации и услуги в клиники за смяна на пола. През март 2023 г. испанският парламент прие нов закон, който позволява на всеки над 16-годишна възраст да промени пола си, без съгласие от родителите. Дания даде възможност на деца на 10-12 години да променят законно пола си...
- Това е добре планиран политически ход, целящ размиване на основните аспекти на личностната идентичност. Чрез поставяне под съмнение на половата принадлежност на практика се обезсмисля самата категория пол, която се лишава от основното и предназначение, свързано с възпроизводството на живота. По този начин се нанася съкрушителен удар върху основната структурна единица на обществото – семейството. Загубата на родова идентичност е пряко свързана с унищожаване на родовите корени и чувството за национална принадлежност и свързаност с непосредственото социално обкръжение, в което израства и се социализира всеки човек. Така се унищожават основните социални връзки между хората и те се превръщат в консумиращи егоцентрични индивиди, неспособни за каквато и да е социална интеграция и съвместно отстояване на колективни цели. Повече от ясно е, че именно това е целта на съвременните апологети на неолиберализма, които под прикритието, че защитават някакви човешки права, които реално по никакъв начин не са застрашени, прокарват изключително арогантно и чрез средствата на политическия терор и манипулация своята идея за безполов, трансхуманистичен свят. 

- Трябва ли България да разреши смяна пола на деца.
- Категорично НЕ! Реално никой от сега управляващите не е правил подобно предложение, но ако някой в раболепното си угодничество реши да го направи, със сигурност то ще породи напълно основателна и непреодолима съпротива от страна на здравомислещата част в обществото ни.

- Има ли пряка връзка между твърдението, че полът е социално, а не биологично детерминиран и желанието за смяна на пола?
- Връзката е съвсем ясна. Неоспорим факт е, че полът е биологичен феномен, присъщ за огромната част от живия свят на тази планета. Това, че при човека половата принадлежност се свързва с определени социални роли и културни традиции категорично не означава, че полът е „социален конструкт“, както пропагандира джендърната идеология, създадена през втората половина на миналия век и придобила политическа актуалност през последното десетилетие. Съвременната сексология категорично и аргументирано разкрива логиката, довела до обособяването на мъжкия и женски пол в природата и специфичните роли, които имат всеки от двата пола. До колкото човекът все още е биологично създание, той неизбежно е подчинен на тази логика и всяко опълчване срещу природата с всевъзможни трансхуманистични амбиции, неизбежно води до загуба на човешката ни същност.

- С какви мотиви най-често се търси нова полова идентичност? Защо едно момче иска да стане момиче и обратно?
- Обичайното заявление е „Не се харесвам и не се приемам такъв/такава какъвто/каквато съм“.  Следва споделяне на фантазия, че ако е възможно да стана човек от другия пол, това ще ми позволи да се приема и харесам. Очевидно тази фантазия е напълно нереалистична, но това не пречи на тези деца със сериозни проблеми в самоприемането да бъдат тласкани в напълно погрешна посока за смяна на пола, която още повече ги обърква и потиска.

За съжаление у нас вече функционират неправителствени организации, неизвестно от кого финансирани, които активно вербуват деца в предпубертетна възраст, имащи проблеми със самоприемането. Следва да подчертая, че огромна част от децата в тази възраст изпитват дискомфорт поради бързите телесни промени и усещането им за неадекватност или несъответствие с някакви социални норми. Възможностите за конструктивно преодоляване са в съвършено друга посока и джендърната манипулация в такъм момент е граничеща с престъпление.

- Ако един ден сменилият пола си съжали за това и иска да си върне биологичната полова идентичност, възможно ли е това и ако да – на какъв етап? Писателят Александър Урумов разказа за един случай в САЩ,  в който момиченце на 16 години разказва как на 14 години си е направило операция за смяна на пола. Съжалява за това, тъй като са ѝ отрязали гърдите, за да стане момче, но е разбрала, че иска дете и никога няма да може да го кърми заради това си решение...

- Факт е, че вече не малко лица на запад, които са си сменили гражданския пол, заявяват желание да се върнат към първоначалната си биологична идентичност и предприемат стъпки в тази посока. Ако не са извършени радикални хирургични или хормонални интервенции, които невъзвратимо нарушават репродуктивните функции, подобна промяна е възможна. За съжаление широко рекламираните в различни чуждестранни сайтове радикални и скъпо струващи интервенции са необратими и трайно лишават подложилото се на тях лице от възможността да има потомство. Според нашето законодателство лекар, който извърши подобна интервенция на лице, което не е променило гражданския си пол, носи наказателна отговорност за причиняване на тежка телесна увреда.

- В близкото минало българинът се славеше със своята сексуалност и завоевания по морето. Все още ли е така? Кажете ни някой нов виц за пациенти при сексолога?
- Не гледам на интимната връзка като на спортна дисциплина, затова подобни коментари не ме интересуват.

- При дрогата има мода, съществува ли такава и при афродизиаците? Кои са най-актуалните в момента?
- Сексуалната митология постоянно издига в култ различни вълшебни средства, от които се очаква да засилят „половата мощ“ или да доведат до нечуван „сексуален екстаз“. Тези вярвания се насаждат от комерсиално заинтересовани лица и институции, жертва на които стават наивници, които не вярват в личната си харизма и способността си да изграждат пълноценна интимна връзка.

- Има ли рискове при употреба на изкуствени стимулатори като „Виагра“, например?
- Твърдението Ви е невярно. Препаратите от групата на PDE5 инхибиторите, първият от които бе Sildenafil (известен с търговското наименование Viragra), не са никакви „стимуланти“. Те просто са средство на първи избор, когато в резултат на тревожното самонаблюдение и очакване на „провал“ мъжът е склонен да загуби ерекцията си по време на сексуален контакт. Тези препарати са фармацевтичен продукт, който се отпуска само по лекарско предписание и както всеки подобен продукт има определени, макар и пренебрежимо малки противопоказания. Думата „изкуствени“, е неуместна,  тъй като „естествени“ PDE5 инхибитори просто няма. Ако става въпрос за естествените възможности мъжът да даде най-доброто от себе си в една еротична връзка, никой все още не е открил по-добро средство от влюбената жена и изпълнените с всеотдайност, доверие и взаимност отношения между партньорите.

Доц. д-р Румен Бостанджиев завършва медицина през 1983 г. и 15 години работи в единствения у нас Сектор по сексология към Медицинска академия – София. След закриването му през 1999г. води психотерапевтични групи и е фамилен терапевт в Университетската психиатричната клиника в София. От 1992г. е преподавател в Бургаския свободен университет, където работи и в момента. Лектор е и в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, и Медицинския факултет на Тракийския университет.

Завършил е международна обучителна програма по личностно центриран подход, организирана от Американската психологична асоциация 1990 – 1994г. в Братислава, Квалификационна програма за психодрама терапевт и водещ, проведена от Морено института в гр. Юберлинген (Германия) през 1990 – 1998г. През 1993 г. специализира Сексология и сексуално здраве в Нидерландия и Белгия, а през 2007 – 2008г. завършва първата международна академия по Сексуална медицина в Оксфорд, Лисабон и Рим.

През 2000 година доц. Бостанджиев създава частен институт за семейството в София, където в момента осъществява терапевтичната си практика. Участвал е в разработването на няколко образователни програми в областта на сексуалното образование, провеждани в българското училище. Съавтор е на учебника по Биология и здравно образование за 8ми клас, автор е на пет монографии и десетки научни и научно популярни статии