Национални празници на ротация – списъкът е отворен и можете да допълвате

Кеф му на някого 24 май, нека една година е той, кеф му на друг 3 март - хубаво, но може също 6 септември, 22 септември...

Ключови думи: Новини, празници, Флагман

Така отдавна бленуваната от някои партии и политици Конституционна реформа най-накрая стартира. Промените, обявени от ПП-ДБ и подкрепяни от ГЕРБ и ДПС, ще бъдат внесени тази седмица в парламентарната Комисия по конституционни въпроси, като целта е да бъдат приети до края на 2023-а.

Основните предложения, които отдавна бяха коментирани, са: разделяне на ВСС и съдийски и прокурорски съвет; мандатност на кметовете на общини; намаляване на мандата на главния прокурор и ограничаване на правомощията му; въвеждане на стандарт за избирането на регулаторните и контролните органи; промяна на статута на служебните кабинети; възможност за подаване на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин. И изведнъж, някъде между отдавна обсъжданите промени, беше включено и още едно - промяна на датата на националния празник на 24 май.

Всъщност тази тема никога не е била особено актуална или съществена за голяма част от обществото ни, като през годините имаше съвсем кратки и неособено обосновани напъни да бъде поставена на дневен ред, но едва миналата година получи по-сериозен отзвук, макар и предимно сред малка група политици и общественици.

Една от основните причина тогава беше войната в Украйна. Първи ГЕРБ обявиха, че внасят предложение за промяна в Кодекса на труда във връзка с искането им датата да замени сегашния ни национален празник 3-ти март, като тогава Десислава Атанасова изтъкна, че каузата, която може да ни обедини във времена на разделение, е българската азбука и почитането на Светите братя Кирил и Методий. Тогава, длъжни сме да припомним, именно от ПП се зачудиха защо пък баш сега (бел.авт. - 2022) ГЕРБ правят това предложение, а през годините управление не са инициирали подобна промяна. От ДБ също не бяха толкова категорични колкото сега – Ивайло Мирчев каза, че тепърва предстои дебатът 24 май или 3 март.

Дебатът около датата на националния празник, както вече посочихме, се разгоря най-активно около 3-ти март миналата година, като тогава зачестиха и призивите да не бъде отбелязан тържествено, а датата да бъде детронирана от пиедестала на национален празник.

24 май

Премиерът Николай Денков заяви, че 24 май е дата, която обединява, като допълни, че  предлага и да се смени името на празника - "Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата". „24 май носи чувството на гордост за това, което сме постигнали в исторически план. От друга страна е уникален, защото ни пренася от миналото към бъдещето. Това е празник на българското слово, просвета, култура и кирилицата като духовно просвещение, което ние сме дали на света", допълни той.

Това е безспорно. Можем да допълним и че не е свързан с битки и войни, повдига националното ни самочувствие и не на последно място, в дни на духовна нищета, утвърждава културата и просветата.

Но е редно да упоменем, че 24 май не може да бъде определен като изцяло наш, защото има и други народи, почитащи делото на солунските братя и учениците им, което категорично надхвърля пределите на България. Нещо повече, основната цел да сменим 3 март е, че датата е свързана с Русия, обаче пък там и 24 май се чества като Ден на славянската писменост и култура, а в РСМ е един от официалните им празници. Само си представете какво поредна драма ще настане по тази ос с и без това крайно лютите и настроени българофобски представители на РСМ.

Типично по български, някои от  тези, които не са съгласни да е 3 март, възразиха и на 24 май, като веднага предложиха 6 или 22 септември. Отново безспорни дати, аргументират се предлагащите ги. Така е, така, няма две мнения.

Основните аргументи ЗА 3 март

1. Тази дата през 1878г. поставя началото на българската държавност
2. След 500 години, отбелязваме възкресението на страната ни
3. България става част от европейското семейство и неделима част от европейската и световна култура
4. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен, което е аргумент от страна на подкрепящите датата, че грешно се асоцира с признателност към Русия
5. Именно 3-ти март е изместил 9 септември (национален празник преди 1990г.) и е символ на възраждането на България от тоталитаризма
6. Без 3-ти март нямаше да има 6-ти и 22 септември

Основните аргументи ПРОТИВ 3 март

1. 3 март увенчава чужда заслуга и е израз на благодарността към друга нация
2. Символизира раболепието ни
3. Датата съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година
4. Договорът, подписан тогава, е предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили
5. Подписването на протокола в Сан Стефано е без българско участие
6. 3 март разединява още повече българите, фрагментирайки ги на русофили и русофоби

И все пак

Видно е, че и двете страни имат своите основателни аргументи. Вярно е, че явно е и спорен трети март. По-точно казано, някак постепенно в последните години, къде естествено, къде чрез непрекъснато писане и говорене по темата, все по-трудно беше разпознаван като безспорно обединителен за българите. Проблемът е друг, по-точно няколко са:

1. Категорично това не е най-важната и приоритетна тема за никого, ако някой твърди обратното – лъже ви
2. Споровете, които възникват заради идеите му за смяната, нагнетяват допълнително и без това крайно разделеното българско общество – също както и войната в Украйна, това е поредната тема, водеща не до обединение, а до остро противопоставяне
3. Според някои, повдигането на темата именно в такъв сложен момент, с нестабилно правителство ,с предстоящи сериозни реформи в много сфери, с редица други проблеми, цели да ни разсее от истински важните въпроси
4. Този разговор целенасочено се политизира, като от една страна цели да легитимира допълнително правителството, да сплоти коалиционните партньори, а от друга – да активизира поддръжниците им, които ще видят в това ясен знак, че от едната страна са Добрите сили (вече и ГЕРБ, и ДПС явно спадат към тях), а от другата – лошите (БСП, Възраждане и всички, несъгласни с тази промяна) Което от своя страна до какво води – до разделение, до още по-голямо разделение. И ако такова политическо разделение е разбираемо, дори необходимо в някаква степен, това обаче води и до такова сред обикновените граждани, които не само се самонахъсват срещу „врага” (който и да е той), а допълнително биват стимулирани от действията на политиците, които подкрепят.

Доказателство са и думите на Тошко Йорданов от ИТН, който пък заплаши, че ако сменят националния ни празник, партията му ще бъде в следващия парламент и ще върне отново националния празник на 3 март. Какво да добавим... Ненужни конфликти, крайно непродуктивно говорене, настройване на хората, които и без това са на нож един срещу друг.

Ротация

Така или иначе сме подкарали държавата на ротационния принцип, предлагам направо и националният ни празник да последва тази стратегия. Кеф му на някого 3 март, нека една година е той, кеф му на друг 24 май – хубаво, следващата ще е той, на третата – 6 септември, на четвъртата – 22 септември. Списъкът е отворен, може да допълвате...

Кой каквото го радва, кой каквото го влече – нали така. Е, ще възразят някои, това е крайно несериозно. Но защо да е, нали си имаме ротационен кабинет, един национален празник ли ще ни се опре.

Както се вижда – съгласие няма да постигнем, както много хора са ЗА трети март, така други са ПРОТИВ него, а трети пък са и против двете дати. Винаги ще има недоволни, поради което можем да последваме светлия пример на доскорошните заклети политически врагове ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ и да си стиснем ръцете, очаквайки светли ротационни празнични дни.