Списъци като на „Миротворец“ са форма на репресия

Диляна Гайтанджиева

Ключови думи: новини, Флагман, Миротворец, Диляна Гайтанджиева, украински служби

Диляна Гайтанджиева е родена на 7 декември 1981 година в Ямбол. Завършва специалност „Телевизионна журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2003 година започва работа като репортер в Нова телевизия, работи и в TV7, публикува свои разработки в български и чуждестранни медии. В момента пише свои за „Обективно“. Заради проруската й позиция трите й имена, адрес и снимки попаднаха в сайта "Миротворец" през миналата седмица в графа "за ликвидиране". Това определено е притеснителен сигнал, защото дори и някой да не харесва коментарите й, едва ли това е начинът да се саморазправи с нея и да я извади на показ пред крайни радикали, които биха посегнали на живота й. Някои от записаните в този списък вече са мъртви, вижте интервюто й пред вестник Труд.

- Госпожо Гайтанджиева, попаднахте в черния списък на сайта „Миротворец“ като врагове на Украйна заедно с още българи, като доц. Валентин Вацев, проф. Иво Христов, както и стотици имена от държави в ЕС, включително хърватският президент Зоран Миланович – списъкът е дълъг, но кой стои зад съставянето му?

- Сайтът „Миротворец“ не е анонимен. Негов създател и основател през 2015 г. е служителят на Украинското министерство на вътрешните работи Антон Геращенко. В интервю за Ал Джазира той разказва подробно как и защо е създаден сайтът. Украинците - публицистът Олес Бузина и законодателят Олег Калашников, бяха застреляни в украинската столица Киев през април 2015 година само дни след като „Миротворец“ публикува личната им информация, включително домашните адреси. През май 2015 година, месец по-късно, „Миротворец“ публикува имената, имейлите и телефонните номера на повече от 4000 международни журналисти, които са посетили Донбас. Техните данни са придобити от украинските служби в резултат на хакерска атака на базата данни с акредитации на чуждестранни журналисти в сепаратистките републики в Донбас след майдана в Киев. „Миротворец“ нарече журналистите „съучастници на терористи“. Някои от репортерите получиха заплахи, което предизвика безпокойство сред западните правителства и правозащитните групи. Заради международната реакция „Миротворец“ обяви затварянето си, но сайтът заработи отново след дни – с разширен списък с журналисти. Единствената разлика е, че от сайта изчезна информацията, че си сътрудничи със СБУ - Службата за сигурност на Украйна. Десетки са хората в списъка на „Миротворец“, на чиято снимка след убийството им се появява надпис „Ликвидиран“. Такъв надпис стои и върху снимките на журналистката Дария Дугина, убита при бомбен атентат край Москва, за което Русия повдигна обвинение на украинка, която според Русия е работила за украинските служби. Надпис „Ликвидиран“ се появи и върху снимката на военния блогър Вадлен Татарски, убит при бомбен атентат в Санкт Петербург. Момичето, арестувано след атентата, разказа, че е общувала с украинец и че ѝ е била обещана работа в украинска медия, ако изпълни задачата. Тя самата не е знаела, че в статуетката, която подарява на Татарски, е имало бомба. Редица международни организации поискаха от Украйна да затвори сайта, който стана известен в световните медии като „списък за ликвидиране“ именно заради надписа „Ликвидиран“, който се появява след всяко убийство на човек от списъка. Сред тях са върховният комисар на ООН за правата на човека, посланиците на Г-7, външно министерство на Германия и Европарламентът. Нещо повече, искането на Европарламента Украйна да закрие сайта „Миротворец“ е записано в резолюция по повод споразумението за асоцииране между Киев и Брюксел, приета на 11 февруари 2021 г. В т. 73 от нея се казва, че Европейският парламент „настоятелно призовава властите да осъдят категорично и да забранят операциите на екстремистки и стимулиращи омраза групи и уебсайтове, например „Миротворец“, които подклаждат напрежението в обществото и злоупотребяват с личните данни на стотици хора, включително журналисти, политици и членове на малцинствени групи“.

- Това го заяви и евродепутатът Елена Йончева, която също бе фиксирана от „Миротворец“, но не виждаме резултат. Защо?

- Да, така е. Въпреки това сайтът „Миротворец“ работи и до днес и надписите „Ликвидиран“ върху снимките се увеличават. Аз съм включена в базата данни на „Миротворец“ заради две мои разследвания, които „Миротворец“ определя като „руска пропаганда“ и „теория на конспирацията“. Първото е за биолабораториите, финансирани от Пентагона в Украйна и не само, а в още 25 държави по света. Този факт беше потвърден публично от помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд при изслушване под клетва в Американския Сенат. Тя призна, че Пентагонът финансира биолаборатории в Украйна и че САЩ са много притеснени да не попаднат в ръцете на Русия. Ако това е теория на конспирацията и руска пропаганда, значи помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд разпространява руска пропаганда и теория на конспирацията. Второто ми разследване, което според „Миротворец“ е руска пропаганда, е как българско оръжие беше изнасяно за Украйна през трети държави – факт, който в последствие беше също официално потвърден от Кирил Петков и Асен Василев, а Зеленски благодари за това на България. Всеки българин може да прецени за каква „руска пропаганда“ в случая става въпрос. Тогава по тази логика Кирил Петков, Асен Василев и Зеленски разпространяват руска пропаганда.

- Сайтът Миротворец“ за мен обаче по същество е анонимен, като дори можем да се усъмним, дали не е плод на нечия чужда пропаганда, не на Украйна. Вие сте медиен човек – имате ли отговор защо хората се влияят повече от инсайд информацията, от поднесената по по-конспиративен начин, а не от официалната информация на институции, например?

- Хората вече не вярват на институциите, особено след пандемията, защото бяха излъгани. Медиите цензурираха и цензурират гледни точки, различни от официалната правителствена политика. Институциите и медиите загубиха доверието на хората, излъгаха ги. 58% от българите избягват да гледат новини, защото не им вярват. Данните са от социологическо проучване на Ройтерс, като ние сме първи по негледане на новини в Европа. Отново се връщам към пандемията, но това според мен беше повратният момент, когато правителствата се опитаха да наложат пълен контрол над населението с мерки и ваксини, които, както стана ясно в последствие, не предотвратяват предаването на Ковид, а при 5 милиона души са имали и нежелани реакции, някои от които изключително тежки. Затова хората вече не чувстват, че могат да се информират от официалните институции и медиите, които ги излъгаха. И това се потвърди официално, за съжаление след 2 години.

- Приемате ли 24 февруари 2022 г. като своеобразна кулминационна точка в остракирането на личности и общественици? Не се ли случва както при проукрайнската, така и от проруската линия?

- Според мен остракирането започна по време на пандемията. Тогава хора, които говореха срещу ваксините, най-вече учени и журналисти, бяха отлъчвани като прокажени, изтривани от социалните мрежи и цензурирани. Времето показа, че са били прави, като СЗО официално обяви, че 5 милиона души по целия свят са пострадали заради масовата ваксинация срещу Ковид. Използваният термин от СЗО е, че са имали нежелани реакции от ваксините. Марк Зукърбърг също призна, че Фейсбук е изтривал информация по искане на „учените на статуквото“, както се изрази той, която в последствие се е оказала вярна. Същото се случва и с войната на Украйна. Хората се разделят – такива, които подкрепят официалния наратив и правителствените политики, и обратното – такива, които поставят под съмнение официалните правителствени послания и започват да задават въпроси. Масовата цензура допълнително влошава това разделение.

- Вие също избрахте да работите в онлайн медия, сайтът ви обаче е с името Ви, като по това много прилича на конвенционалните медии – с ясен автор, ясен собственик. Защо на фона на всички декларативни намерения, както у нас, така и в целия ЕС, властите не се интересуват от бъдещето на „четвъртата власт“?

- Защото „четвъртата власт“ не е нужна като власт на политиците, а само като мегафон за съобщаване на правителствените решения. Това го видяхме при пандемията и сега при войната. Разследванията не се толерират. Ако правиш разследвания, които не се харесват на властта, най-лесното за тях е просто да те нарекат „руска пропаганда“ или „теория на конспирацията“, или и двете. Без значение за какво е, винаги способът е един – да бъдеш неглижиран и очернен като „теория на конспирацията“.

- Съвсем наскоро финансовото министерство издаде почти абсурдни правила за акредитация, само и само на пресконференциите там да не присъства колега, който задава неприятни въпроси за ръководството. Как си обяснявате изхабените тонове мастило за свободата на словото, но липсващата елементарна защита на журналисти и медии?

- Медиите се приемат само като обслужващ персонал. До голяма степен журналистите сами са си виновни за това. Ако медиите се уважаваха, не изпитваха страх, трябваше отдавна да обявят пълен бойкот на политиците, за да си завоюват обратно мястото на „четвърта власт“. Във визирания от Вас случай журналистът, както и колегите му, не замълчаха, изразиха позиция. Това се случва рядко, защото в друг случай, когато бяха наречени „мисирки“, те просто се смяха, вместо да поискат извинение и да обявят бойкот, да спрат да отразяват политиците, които не ги уважават.

- Кого обслужват черните списъци? В Скопие периодично правят черни списъци на български политици и общественици, списъкът „Магнитски“ у нас набъбна почти рекордно в сравнение с други държави от ЕС, политически централи слагат плюс или минус на медии, телевизионните студия са отворени за едни, но затворени за други?

- Списъците са форма на репресия срещу определени лица, като целта е натиск в повечето случаи – политически, медиен, психологически. Ако се върнем към списъка за ликвидиране на „Миротворец“, целта е сплашване на журналистите, политиците и обществениците, за да замълчат. В някои случаи не просто страх, за съжаление. Този сайт е психологическа операция, очевидно подкрепяна от украинското правителство, защото въпреки резолюцията на Европарламента, Киев отказва да изпълни искането на Европа. Украйна иска да стане член на ЕС, но отказва да изпълни искането в резолюцията на Европарламента. Това казва много. Защо този сайт е толкова важен за украинското правителство, че отказва да го затвори? Риторичен въпрос.

- Вероятно въпросът ми ще прозвучи много пристрастно, но къде точно народи и държави ще „държат“ историята си от днес след 10-20 години? Сайтове и платформи, облачни системи все още не са доказали, че ще са същите и ще ги има след един век, но още можем да четем вестници и книги, печатани през 1879 година, например?

- Светът се променя, медиите се променят, всичко вече е дигитално, но това, което не трябва да се променя и трябва да се пази, независимо как, е истината за събитията, историята. В момента сме свидетели на опити да се пренапише историята. Това е, което трябва да пазим, защото ако не помним грешките си от историята, рискуваме да ги повторим.