Събира ли Украйна войници с фиктивни молби за екстрадиция от България

26-годишният Артем Иваненко е обвинен в родината си финансови престъпления, които той твърди, че не е извършил – убеден е, че ще го пратят директно на фронта

Ключови думи: украйна, фиктивни молби за екстрадиция, мобилизация, украинци, българия, бургаски окръжен съд, адв. калоян кръстевич

Поискана от страна на Киев екстрадиция на младия украинец Артем Иваненко, който е обвинен в парична измама, се очертава да създаде прецедент за България. 26-годишният мъж живее в Бургас от началото на военния конфликт между родината му и Русия, преместил се е тук с приятелката си, тъй като е счел, че родното им място не е безопасно. Преди около месец обаче Украинската прокуратурата му повдига обвинение, което по думите на Артем е „скалъпено” и иска от България екстрадицията му, за да бъде съден за извършеното престъпление.

Така неговият случай се превръща в сериозен прецедент. Адвокатът му Калоян Кръстевич, смята, че няма основание български съд да одобри екстрадицията по няколко причини. При последното разглеждане на делото срещу Артем е станало ясно, че те могат и да не бъдат взети предвид, а решението да е в подкрепа на украинското искане.

На първо място, смята Кръстевич, клиентът му е изразил съмнения, че въпросните обвинения са не само „про-форма”, но и целят той да бъде върнат в Украйна, не за да изтърпи присъда, а за да бъде пратен на фронта.

Както писахме преди дни, унгарски медии се пристрашиха първи след близо година и половина от началото на войната, да съобщят, че украинци в дееспособна възраст буквално биват отвличани от улицата от служители на ВСУ, за да бъдат насилствено мобилизирани. В този смисъл това е основателно притеснение от страна на Артем. Историята обаче става още по-интересна, когато се разгледа от чисто правна гледна точка.

„При екстрадиция е нужно да има уверения, че ще се спазват човешките права на екстрадирания от страната, както и да се гарантира справедливостта на съдебния процес срещу него. В рамките на Европа това се случва на принципа на „взаимодоверие”. При него основна роля играят спазването на правата на човека”, аргументира се пред Флагман адв. Калоян Кръствич.

Той загатва, че именно с правата на човека има някакъв проблем, който би следвало от чисто юридическа гледна точка да направи ако не невъзможна, то поне много малко вероятна екстрадицията на младия украинец. В какво се изразява този проблем? Кръстевич пояснява:

„С уведомление за декларация от 13 май 2022 г., публикувано в Дирекция Правни съвети и международно право към Съвета на Европа, Украйна заявява своята „невъзможност да се гарантира пълното изпълнение от украинска страна на задължения по международни договори за периода на въоръжената агресия на Руската федерация срещу Украйна и въвеждането на военно положение на територията на Украйна до пълното прекратяване на нарушаването на сувернитета, териториална цялост и неприкосновеността на границите на Украйна”.

В списъка с документи, които не гарантират, че могат напълно да спазват, влиза въпросната Европейска конвенция за екстрадиция (ETS №98)”, уточнява адвокатът. Никъде в текста не се споменава конкретно, че Украйна не дава гаранции, че не може да спазва нацяло Европейската конвенция за правата на човека, но наличието на ETS в списъка би следвало да е достатъчно основание, смята юристът. Това е така, защото в нея изрично е описано, че: „държавите-членки имат интерес да осигурят ефикасното и бързо действие на процедурите за екстрадиция, тъй като техните системи на правителствата са основани на демократични принципи и те съвпадат със задълженията, заложени в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 5 ноември, 1950 г.”.

В този смисъл би следвало да е достатъчно основание украинският гражданин да не бъде екстрадиран.

„Нещо повече – като страна-членка на Европейския съюз, България и съдилищата в нея трябва да спазват принципа, че здравето и живота на хората са висша ценност. Чисто формално, молбата на Украйна отговаря на юридическите условия и е редовна. Но въпросът е в нейната основателност и именно това оспорвам  в случая”, каза още адвокатът на Артем Иваненко. Въпросният украински младеж продължава да е в ареста в Бургас, където условията са също достатъчно основание да се счита, че неговото здраве е застрашено и тъкмо заради това Кръствич е поискал от съда мярката му за неотклонение да бъде променена от „постоянен арест” на „домашен арест” или „парична гаранция”.

Интересен е аналогичен пример от Варна. В дело, образувано заради молба на украинската държава за екстрадиция на друг неин гражданин – издирван за тежки престъпления, Варненският окръжен съд отказва да уважи искането. Мотивите са изложени в решението на съда, но могат да се обобщят със следното: „Няма как Украйна да гарантира спазването на правата на човека по отношение на искания за екстрадиция на свой гражданин”. За последната година, по абсолютно същите причини, има и редица отхвърлени молби за екстрадиция от Руската федерация, която също е част от военния конфликт в Украйна.

Делото срещу Артем Иваненко се разгледа на първа инстанция миналия петък от съдия Събчо Събев в Окръжния съд. Поради това, че адв. Кръстевич е поискал да представи още доказателства, тъй като е сметнал, че разглеждането на молбата може да мине по бързата процедура – да бъде одобрена, просто защото е изпратена, делото се е отложило за четвъртък, 20 юли. След 3 дни ще стане ясно какво ще прецени Бургаският окръжен съд и дали с решението си ще създаде прецедент, с който по-лесно украинската държава ще може да „събира” емигриралите от страната в началото на войната и хипотетично да ги праща на фронта.