За малката тъмнокожа русалка с расти и киното през 2023 г.

Нищо против актрисата – тя е жертва на политкоректността, но такива филми възраждат отново расизма

Ключови думи: малката русалка, коментар, филм, дисни

Да, и аз, вероятно като вас, тръпна от нетърпение след по-малко от месец да гледам на кино новата адаптация на „Уолт Дисни”, която този път подхваща класиката „Малката русалка”. Много родители ще заведат децата си в кината, пазейки съкровения спомен за нея. Това е последна, подобрена версия на екранизираната анимирана класика от 1989 г., в която червенокосата и искрящо бяла русалка Ариел изплува от морето и получава чрез магия крака, за да се омъжи за принца. Ах, хубави времена. Бяла ли написах? Извинявам се.

Днешната Ариел е тъмнокожа, с коса в расти и раздалечени очи от двете страни на черепа, като същинска риба. Като антипод баща ѝ Тритон, в ролята Хавиер Бардем, е от светлата раса и разбира се – той е със закостеняло мислене, има предразсъдъци против човеците, считайки ги за недостойни. Така е описан персонажът му в анонса на филма в IMDB. На бял актьор е дадена ролята на наивната рибка Флаундър, а последната роля за представител на „бледоликите” е тази на... лошата вещица Урсула. Тя подарява на Ариел човешките крака и прави планове да завладее Атлантика, (да се чете света, б.а.). Не е за вярване.

Белият стереотипен принц, за чието сърце тъмната Ариел трябва да се бори, ако иска да получи обратно гласа си и да стане човек, е роден от майка с тъмна кожа. Как точно африканка ражда момче с черти на ариец, в биологичния смисъл на това изречение, остава неясно. В метафоричния смисъл е разбираемо – с миграция, „инклузия” и „интеграция”.  Очевидното друго внушение е, че доблестният принц е осиновен. И това явно е единственият начин той (да се чете „белият човек”)  да е е отгледан и възпитан от другата раса, превърнат от женомразец и тесногръд шовинист, в смирен и съобразителен член на новото общество.

Нищо против младата актриса, избрана по политически причини да се превъплъти в ролята на Ариел. Наистина. Тя може да е прекрасен човек и актьор. Но е поредната жертва на „Дисни”, която още след премиерата на филма ще разбере, че е станала част от злонамерена игра, в която в името на борбата против расизма се насява... още повече расизъм. Звучи абсурдно, но не е. Защото не е тя първият пример, в който острата реакция на зрителите срещу такива „назначения” води актьорите да стигат до ръба на депресията и дори да прекратяват публичните си появи.

И няма как иначе да е. Докато властелините от „Дисни”, които съсипаха най-голямата и най-обичана вселена във фантастиката – Star Wars, буквално крещят колко една група от хора е онеправдана, колко е непредставена и колко неинклузивно е обществото към тях, модерното кино към 2023 г. се е превърнало в бледо подобие на себе си. В крайна сметка, защо пък Ариел да не е с тъмна кожа и расти? След като може римлянката Клеопатра да е с африкански белези, също и Ахил. Нищо, че всички тези персонажи ясно са описани като… абе, с една идея по-бледи. Неясно остава как още съвременните гърци не са блокирали някоя магистрала, след като вече за енти път се подиграват с историята им. Съвсем пропуснахме елфите джуджетата и хобитите на великия Толкин. Те също могат, не, даже трябва да са тъмнокожи. Така от автора на най-великата поредица от фентъзи книги, който отдавна и за съжаление не е сред нас, можем да сътворим динамо – докато се върти в гроба си, да произвеждаме зелена енергия.

Излиза, че лошите трябва да са бледолики. Лошият със светла кожа и неговите гениални творби и изобретения, които дадоха основния тласък в развитието на света през изминалите няколко века, е вреден за цивилизацията. И още нещо, когато се прави популярния сега жанр „римейк”, сиреч „пренаправяне”, е редно там, където има мъжки персонаж, в новата версия да бъде женски. И да е „човек от цвят”. В противен случай – няма Оскари, няма Златни глобуси, мечки и палми.

Картината със сигурност не е завършена в този ѝ вид.

Премиерата на „Малката русалка” е на 26 май.