Politico: Байдън се готови за провал на украинската офанзива в Донбас

Киев няма как да координира достатъчно мощна атака, която да избута руснаците от добре окопаните им позиции в Херсон и Запорожието, става ясно от документите, изтекли от Пентагона

Ключови думи: байдън, администрация, планове, провал, украйнска контраофанзива, донбас, запорожие, херсон

Администрацията на Байдън се готви още от февруари тази година, че контраофанзивата на Украйна в Донбас и Запорожието ще се провали. Това съобщават от Politico, базирайки се на последните данни от „теча” на документи от Пентагона.
От тях става ясно още, че САЩ не вярва, че Киев може да превземе достатъчно от контролираните от Русия територии на изток чрез готвената за тази пролет контраофанзива. Това във Вашингтон е било ясно още от началото на 2023 г.

Според Politico, консенсусът от дори по-скорошни доклади в САЩ е, че Украйна почти със сигурност няма шанс да прекъсне земния мост към Крим в Херсонска и Запорожка област. Доклади на разузнаването индикират, че Киев просто няма възможността да пробие през сериозно окопираните руски позиции. През март президента Зеленски обяви за пореден път, че се нуждае от още западно въоръжение, за да може изобщо да стартира контраофанзивата.

Очаква се след разкритията кабинетът на Джо Байдън да търпи сериозни критики за това, че не е помогнал „достатъчно” на Украйна с оръжи. Притесненията в определени кръгове в САЩ са, че европейските съюзници ще склонят да подкрепят идеята за мирни преговори, ако офанзивата се провали – каквито са очакванията.

Откакто Русия нахлу в Украйна в края на февруари 2022 г., администрацията на Байдън бе на категоричната позиция, че мирни преговори не трябва да има, а наскоро се обяви против обявяването дори на временно прекратяване на огъня. Според Вашингтон, Киев трябва сам да прецени, кога да започне преговорите за мир, но Зеленски продължава да твърди, че това не може да се случи, докато Москва не се откаже от Крим.

Обаче от информацията, публикувана от Politico сега, става ясно, че в САЩ вече се чуват гласове, зовящи Зеленски да се откаже от някои от абсурдните условия, които си е поставил за мира с помощта на милиардите западна подкрепа. Идеята е в крайна сметка да се стигне до някакъв вид примирие, но за да се случи това, е необходимо преговорите първо да започнат.

Проблем е още и твърдата позиция на Москва. От там сигналите са, че няма да има „замрaзен конфликт” и че целите на Кремъл в Украйна, поне на този етап, могат да бъдат постигнати единствено с военни методи. Дмитрий Песков – говорителят на Путин, наскоро заяви публично, че един от приоритетите на Русия е да държи Киев далеч от НАТО, докато в същото време генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг продължава да налива масло в огъня, обявявайки, че мястото на Украйна е в НАТО.

Така ако за някого все още не е ясно, че на територията на Украйна се води прокси война ала Студената война, това би следвало да е достатъчно. Всички митове за руска агресия, за имперски желания на Путин и за защитаващите се правоверни украинци би следвало вече да са развенчани. Целта е териториална и в Донбас сега се блъскат интересите не на Русия и Украйна, а на САЩ и Русия. А в по-мащабната картина – в Украйна в момента се води идеологичен конфликт между западащия Запад в лицето на Европа и САЩ и изгряващия Изток – в лицето основно на Китай, който е на практика спонсор на конфликта от началото му, изкупувайки, макар и на безценица, суровини от Русия.

Припомняме, че в началото на конфликта от руска и украинска страна все пак имаше опити за преговори. Тогава стана ясно, че основната задача на Кремъл е да постигне неутралитет на Украйна. Това, разбира се, не се хареса на хората зад Зеленски, които още от 2008 г. всячески се опитват да разшпирят границите на НАТО в посока Русия, въпреки договорките в края на 20 век това да не се случва.

Сега Киев е в друг, обективно по-лоша позиция – териториите на изток вече са загубени, шансът контраофанзивата по връщането им да е успешна е минимален, според САЩ, и изгледи за мир няма. Което означава, че обезкървяването на двете страни ще продължи. Въпросът обаче остава – дали западното въоръжение ще е достатъчно, ако в крайна сметка няма кой да го ползва. Защото разликата в населението на Русия и Украйна и по продължение – на потенциалния им военен капацитет, е значителна. Което пък навежда на една неприятна мисъл – ако евентуално конфликтът не свърши до края на 2023 г. по един или друг начин, а спонсорите на Киев продължат да бутат страната в посоката, в която върви сега тя, дали няма в един момент да се наложи намеса на НАТО? Защото ако това стане...