Честите температурни вариации през пролетта са изпитание за хората със сърдечносъдови проблеми

Д-р Диян Господинов е кардиолог в МБАЛ „Бургасмед“, началник на Интензивен сектор

Ключови думи: мбал бургасмед, д-р диян господинов, интензивен сектор, началник

Д-р Диян Господинов е кардиолог в МБАЛ „Бургасмед“, началник на Интензивен сектор. Завършва медицина през 2016 г. в Стара Загора. От 2017-2021г. специализира кардиология към Медицински Университет "Проф. Д-р Параскев Стоянов"- Варна. Специалност Кардиология придобива в София през 2021 г., като същата година защитава магистратура по "Здравен мениджмънт".  През 2016 г. той постъпва на работа като лекар в Отделението по кардиология на МБАЛ "Бургасмед".

Професионалните му интереси са насочени в областта на ехокардиографията и превантивната кардиология.

0т 2022г. д-р Господинов е редовен докторант с тема на дисертационния труд насочен към сърдечната недостатъчност. Автор и съавтор е на няколко публикации в международни списания. Има участия на конгреси и семинари в страната. Преподава на студенти по медицина в Стара Загора.

 Д-р Господинов притежава сертификат за високоспециализирана дейност – Ехокардиография. Има участия в национални и международни конгреси, обучения и семинари по специалността.

 Той е член на Български лекарски съюз, на Дружество на кардиолозите в България, на Съюза на учените, а също и на Европейската асоциация за сърдечен ритъм и на Европейското дружество по кардиология. Освен това е член на Българска асоциация по сърдечносъдова образна диагностика. Д-р Господинов е и заместник-председател на младежка секция към РЛК- Бургас и секретар на младежко дружество към Тракийско дружество-Бургас.

- Д-р Господинов, как влияе на хората със сърдечносъдови проблеми сегашното неустойчиво време с рязка смяна на топли и студени дни?

- По принцип, за да се постигне устойчива адаптация към температурна вариация от 5-10 °C са необходими между 7 и 12 денонощия. На тези промени, организмът реагира с промяна в тонуса на кръвоносните съдове, скоростта на кръвотока, честотата на сърдечните съкращения и дълбочината на дишането. Здравият човек е способен достатъчно бързо да се адаптира към промените. Проблемът тук настъпва за хора, които имат известно сърдечносъдово заболяване и са поли-или коморбидни. Променливото време, характерно за началото на топлото полугодие, повлиява кръвното налягане. Студеното време обикновено повишава кръвното. Студът стеснява кръвоносните съдове, което води до нужда от по-голямо натоварване на сърцето, за да се изпомпва кръв през вените и артериите. Топлото време разширява съдовете и понижава стойностите на кръвното налягане. При чести промени в температурата на околната среда, влажността и атмосферното налягане, кръвното налягане също търпи колебания.

- Съществува ли риск за здравето, ако този преходен период продължи твърде дълго?

- Вариациите в кръвното ще доведат до изостряне на хронични сърдечносъдови заболявания. При хората без подлежащи такива, най-често през този сезон наблюдаваме оплаквания като отпадналост, замаяност, чувство на слабост, шум в ушите и проблеми с концентрацията. Предполагам повечето хора знаят, че през лятото поради спадне на артериалното налягане най-често се налага редуциране на приеманата доза от антихипертензивните медикаменти. През зимата поради студеното време и тенденцията за повишаване на артериалното налягане, кардиолозите най-често увеличаваме дозата на приеманите медикаменти. Честите температурни вариации, през пролетта и есента са изпитание не само за нашите пациенти, но и за нас кардиолозите. Затова през този сезон съветвам своите пациенти да ме информират за своя здравословен статус по-често и при всяко неразположение, свързано със сърдечният им статус да провеждат контролен преглед.

- Как хората най-лесно могат да различат симптомите на пролетната умора и на настъпили кардиологични усложнения?

- Макар че пролетната умора (думата има старогръцки произход и означава „без сила“, какъвто е и основният симптом на това състояние) не е диагностицирана като болест, тя представлява ярко изразена промяна във функциите на организма при преминаването от зимен към пролетен период. Тази промяна е свързана най-вече с нивата на серотонина в тялото, познат още като “хормон на щастието“. Тъй като този хормон не може да бъде произвеждан без достатъчно количество дневна светлина, в края на зимата в организма започва да доминира друг хормон – мелатонин, който пък е отговорен за съня. Неравномерният баланс между тези два хормона ни кара да се чувстваме сънливи, меланхолични, отпаднали и демотивирани. Друга причина е, че през зимата обикновено се храним с по-калорична храна, хабим по-малко енергия и е по-трудно да се почувстваме изтощени. Обратно, със затоплянето на времето започваме да приемаме по-леки храни, но за сметка на това изразходваме повече енергия, което е предпоставка да се чувстваме по-изморени. Удължената продължителност на деня, която внезапно повишава нуждата от енергия в организма, води до няколкоседмична отпадналост преди тялото да е наваксало с енергийните си депа. Зимата е и сезон, по време на който естествените защитни сили на организма отслабват, защото по-често се срещаме с вируси и бактерии и това го изтощава. Освен това, менюто ни през зимните месеци е бедно на плодове и зеленчуци, а така се лишаваме от фибри, витамини, вода, витамин С, витамин А, желязо, цинк и други. Всички тези фактори водят до симптоми като лесна уморяемост, сънливост през деня - въпреки достатъчно количество сън в денонощието (7-9 часа), липса на желание за извършване на ежедневните дейности. Освен това е налице загуба на апетит и промяна в телесното тегло, замаяност, световъртеж, главоболие, намален мускулен тонус и понижена двигателна активност, както и намалени памет и концентрация.

Както хората сами могат да видят, тези  симптоми могат да маскират едно обострено хронично или новопоявило се сърдечно заболяване. Затова единственият надежден начин за разграничаване на двете състояния е консултация с лекар и съответно при нужда да се назначат необходимите изследвания.

- В контекста на предстоящия на 17 май Световен ден за борба с хипертонията, какви прояви предвижда вашето отделение?

- В тази връзка сме решили да проведем безплатни профилактични прегледи в седмицата от 15 до 19 май, всеки ден между 15:00ч. и 17:00ч. Те ще включват измерване на артериално налягане, ЕКГ и при нужда ехокардиография. Целта е да осъществим профилактика в три етапа – първична, за ограничаване на рисковите фактори и да не се допусне развитие на болест; вторична – за ранно откриване на заболяване и недопускане на усложнения и третична профилактика, засягаща вече появилите се усложнения, като тя е насочена към тяхното правилно лечение и проследяване, за да не се допуска задълбочаването им и инвалидизиране на болния.

- Какви са вашите препоръки към пациентите за поддържане на нормално кръвно налягане?

- Хипертонията, или високото кръвно налягане, се дефинира като системно измервани стойности на систолното налягане над 140 mmHg и над 90 mmHg за диастолното. Има рискови  фактори, които колкото и да се опитваме не можем да променим – това са възрастта, полът, етническата принадлежност и фамилната обремененост. Нашите усилия са насочени към тези, които подлежат на корекция. Те могат да бъдат намалени или контролирани с промяна в навиците и поведението. Правейки определени промени в начина си на живот, хората могат да намалят риска от развитие на сърдечносъдови заболявания. Примерите включват тютюнопушене, диета и упражнения. Пушенето, този вреден навик стеснява кръвоносните съдове, което увеличава кръвното налягане. То намалява и количеството кислород в кръвта, което кара сърцето да бие по-бързо, за да компенсира и от своя страна повишава кръвното налягане, затова трябва да се спре пушенето. Друг фактор, който можем да коригираме е количеството приет алкохол. Проучванията показват, че пиенето е свързано с около седем единици по-високо систолично кръвно налягане. Препоръчително е жените да не приемат повече от 20 – 30 мл етанол дневно или 150 мл седмично, докато при мъжете количеството не бива да надвишава 30 – 40 мл на ден или 200 мл за седмица. Нужно е също да се редуцира ползването на сол в храната, тъй като приемът на повече от 5 г сол на ден може сигнификантно да повиши стойностите на артериалното налягане. Дневната доза сол не бива да надхвърля една равна чаена лъжичка.

Липсата на редовна физическа активност е важен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания и увеличава шансовете на човек да бъде с наднормено тегло, да има високо кръвно налягане и да развие други състояния, които правят сърдечносъдовите заболявания по-вероятни. Минималната физическа активност, която трябва да имаме е поне 4 пъти седмично по 30-40 минути.

Острият стрес също е фактор, който може да  увеличи сърдечната честота и да активира симпатиковата нервна система,  което от своя страна повишава кръвното налягане.

Препоръчвам на пациентите да измерват кръвното си налягане ежедневно по едно и също време, да приемат предписаните им медикаменти също всеки ден и в точно определено време, като не трябва да пропускат прием. За съжаление, въпреки усилията ни продължава  да расте броят на хипертониците с лош контрол на кръвното налягане.