Историята на най-богатия българин за всички времена
Пенчо Семов е българският Рокфелер
Пенчо Семов е роден през 1873 година в семейството на виден търговец на платове в Габровско. Той е най-богатият българин в историята, чието състояние се оценява на внушителна сума - над 1 082 582 000 лева. То не е наследено от баща му, въпреки че от него получава знанията си и занаята, а е резултат от собствените предприемачески способности и труд на Семов.
За кратко време габровецът съумява да се превърне в един от най-умелите предприемачи и търговци и да направи внушителни инвестиции, които му носят още по-внушителни печалби. Така от най-ранна възраст Пенчо натрупва богатство, което непрекъснато умножава, за да стигне до сума, превръщаща го в най-богатия българин в историята. Парите си печели обаче чрез инвестиции и поемане на риск, а не чрез пестеливост, и още от скромната 30-годишна възраст е акционер в повече от 25 предприятия.
Тъжна е личната съдба на Пенчо Семов и несгодите в личния му живот. Злокобна е загубата, която претърпява – на фона на финансовите успехи, съдбата се оказва неблагосклонна към съпругата и децата му, които умират от туберкулоза и всички средства – цялото му богатство, се оказват безсилни, за да ги спасят. Това отваря огромна рана и оставя неутихваща болка в сърцето на габровеца, но не съумява да попречи на предприемаческия му нюх, информира actualno.com.
Семов е известен и като един от най-големите дарители в страната ни. Списъкът с дарения, направени от него, е неизчерпаем, дълъг е и листът със сгради в полза на цялото общество, построени именно с дарение, направено от Семов. Известен е и с човешкото отношение, което имал към служителите си – достъпен бил за всеки от тях за разговор по всяко време, помагал им, лекувал ги и изграждал почивни станции, където да отдъхнат заедно със семействата си.
И тъй като тези иновации явно са се стрували недостатъчни за голямото му сърце, стигнал и по-далеч – плащал образованието на децата на свои служители в чужбина и строял старчески домове за възрастните самотни хора от персонала му, в които да има кой да се грижи за тях след пенсионирането им. И всичко това не би било толкова любопитно за нас, ако броят на тези служители не беше над 15 000 и ако не беше в онези времена, в които подобни екстри нямало никъде другаде у нас.
А дали личната трагедия, свързана със загубата на семейството му, е повлияла върху тази негова черта и е отворила път в живота му за дарение и грижа за другите, можем само да гадаем. Факт е обаче, че Семов остава в историята не просто като най-богатия българин на всички времена, но и като един от най-големите човеци и работодатели, като един от най-големите дарители, като личност, чиито дела заслужават уважение и като предприемач, от когото и днес имаме какво да учим.
Името на Семов е не само отговор на въпроса кой е най-богатият българин в историята. То е и отговор на въпроса благодарение на кого градове като Благоевград, Пловдив, Стара Загора и други са все още български. Ньойският договор предвиждал отцепване на по-големи територии от България, което не се случило и благодарение на Семов, изпратил дарение в размер на 300 000 златни лева на видни католически свещеници, за да лобират за България и за запазване на тези градове в територията ѝ.
С името му се свързват и различни сгради с обществено предназначение, построени с дарения от него, изключително важни за сънародниците му, които сгради обаче днес тънат в разруха. За жалост не се сбъдват мечтата и заветът на Семов след смъртта му богатството му да отиде в полза на народа чрез фондация, която основава. И парите, и имотите му са национализирани, а името на този велик българин тъне в забрава.
