Имиджът на Макрон помръкна на Запад
Макрон предизвика възмущение в края на държавното си посещение в Китай, след като каза, че Европа не трябва автоматично да се присъединява към САЩ или към Китай в случай на конфликт около Тайван
Френският президент Еманюел Макрон упорства в желанието си да превърне Франция в сила, способна да говори с всички, включително с Русия и Китай, което заплашва да навреди на имиджа му в част от Европа и в САЩ.
Някои експерти обаче отбелязват, че смятаните от Запада за противоречиви коментари се харесват на цяла една част от света, обхваната от антизападни настроения, която би могла да приветства позицията на необвързаност с двете най-големи световни сили.
Макрон предизвика възмущение в края на държавното си посещение в Китай, като каза на журналисти от американското издание "Политико" и френския бизнес всекидневник "Лез Еко", че Европа не трябва автоматично да се присъединява към САЩ или към Китай в случай на конфликт около Тайван.
Френският президент вече беше предизвиквал полемика и в миналото, както през юни 2022 г., когато каза, че Русия не трябва да бъде унижавана, за да бъде намерен дипломатически изход от конфликта, когато руснаците и украинците прекратят сраженията.
"Имиджът на Еманюел Макрон е повече от опетнен, той е подронен", каза Мишел Дюкло, специален съветник в института "Монтен", подчертавайки, че доверието към френския президент е поставено под съмнение.
Френският лидер е имал, по думите му, "предимство в международните срещи: той се смяташе за по-интелигентен от останалите". Отсега нататък той се проявява като "ненадежден лидер по изключително сложна, чувствителна и спорна тема".
Според френския изследовател Брюно Тертре от Фондацията за стратегически изследвания "тази поредица от изказвания, заплашва да подрони още малко имиджа в Европа и САЩ на склонния към провокации по чувствителни международни въпроси Макрон".
Изследователят обаче отбелязва, че след шест години начело на Франция Макрон "продължава да омайва и не предизвиква отблъскването, което някои от неговите предшественици са пораждали".
Освен това анализаторът отбелязва, че Макрон може да разчита на своето политическо "дълголетие и имидж на опитен политик". "Това има значение в Европейския съвет и Съвета на НАТО", казва Тертре.
"Самомаргинализация"
Експертът добавя, че със сигурност критиките на "политически лидери и водещи коментатори" оказват "въздействие върху общото възприятие на френската политика".
Липсата на реакция от повечето основни колеги на Еманюел Макрон обаче показва, че те "са свикнали с противоречивите изказвания на френския президент" и знаят, че те "често отразяват повече свободата му или дори неговото желание да провокира в неформални разговори".
Според Мишел Дюкло все пак остава опасността тези провокации да "доведат до самомаргинализация на Франция", което в крайна сметка ще укрепи американското лидерство.
Бертран Бади, преподавател и специалист по международни отношения в Института "Сианс По" в Париж, отбелязва, че "критичните гласове идват от доста маргинални персонажи".
Мълчанието на основните партньори на Макрон, като германския канцлер Олаф Шолц, свидетелства според експерта, че принципно те не са съгласни с подхода към Китай или за необходимостта от гарантиране на европейския суверенитет.
"Това е буря в чаша вода", каза експертът за спора от последните няколко дни.
Освен това той отбелязва, че макар позицията на Франция по отношение на необвързаността може да "дразни част от Европа, западния свят или дори френската политическа класа, тя може да бъде относително добре възприета по света" дори отвъд Китай, който не пропусна да похвали коментарите на френския президент.
В африканските страни, които не се чувстват обезпокоени например от войната в Украйна, разочарованието е осезаемо и позицията на Еманюел Макрон може да бъде добре приета, казва Бади.
Според експерта френският президент е разбрал също, че надигащите се сили като Индия или Бразилия или организация като Африканския съюз (АС) вече не са фигуранти или второстепенни участници.
В контекста на провала на Франция в Африка, на "последователните удари, понесени в Разширения Близък изток, в Ливан, в Сирия или в Иран", френският президент се опитва да излезе "от западния лагер, за да каже - "Ние сме световна сила, тъй като сме световна сила, и Европа трябва да бъде световна сила", казва експертът.
"Това е диалектика, която е по-сложна, отколкото изглежда", заключава Бертран Бади. (БТА)
Ако ви е писано да бъдете с някого, с тези 8 трика може да го върнете
Лорд Минчев развали годежа си заради младеж от Благоевград
Албена, която пострада на ралито край Варна, е спасена
Здравко стана поредната жертва на пътя, загина при зверска катастрофа с мотора си
Новата седмица започва със застудяване и дъжд, но и малко слънце
Винаги съм казвал, че германия е зло, което когато и да изчезне, все ще е късно.
Да си спомним коментарите на Бенджамин Фулфорд:
"В дипломацията изявите показват кой наистина командва. Ето защо Макрон лети със собствения си Airbus A330 с група медийни, бизнес и културни фигури, докато фон дер Лайен беше принудена да предприеме 14-часов търговски полет до столицата, допълнен с четиричасов престой в Близкия изток.
"Си изгони Урсула от важни разговори, защото искаше да постави Макрон на място, а детегледачката Урсула беше упълномощена от господарите си от СИФ да му попречи да го направи", обяснява източник от ЦРУ.
Макрон дори стигна дотам, че принципно се съгласи да се откаже от НАТО и да се присъедини към алианса БРИКС и тяхното предложение за взаимна сигурност. Ето защо Си и Макрон решиха да "задълбочат обмена" между китайската армия и френските части в Азиатско-тихоокеанския регион. Макрон също така обеща да не подкрепя Тайван в каквато и да е провокирана от САЩ криза там.
Другият важен момент за посещението на Макрон е, че и иранският, и саудитският външен министър са били в Китай по едно и също време, където са имали срещи с френските си колеги. Това е ясен знак, че на французите е казано или да се присъединят към БРИКС, или да бъдат отрязани от близкоизточния петрол."
По-долу виждате ситуацията 30 минути преди гласуването да приключи. Марин Льо Пен има повече гласове от Макрон, но 30 минути по-късно тя губи изборите с марж над 10 процента. Вижте числата на Льо Пен: повече от 14,4 милиона в 21h20, а след това, о чудо, след 22h45 тя е останала само с 11,6 милиона гласа. Това очевидно е невъзможно. Във всеки случай, в най-лошия случай, тя е трябвало да остане на тези 14,6 милиона, а Макрон е трябвало да спечели допълнителни милиони гласове от отвъдокеански избиратели. Но 2/3 от тях са гласоподаватели за Льо Пен.
http://194.233.91.97/photos/votingisfiction.jpg
Изборни измами има не само в САЩ...