Как Сърбия се лута между Русия и Запада?
Сръбските елити се ръководят главно от своя опортюнизъм
След руската инвазия в Украйна, Сърбия се движи в деликатен и все по-неудобен баланс между Запада и Изтока. Според анализатора Вук Вуксанович от Белградския център за политика на сигурност обаче сръбските елити се ръководят главно от своя опортюнизъм.
В интервю за италианския портал "Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa" той заяви, че на Балканите мнозина твърдят, че военната ситуация може да доведе до някакъв вид преливане на конфликти - чувство, което, се подсилва от спомените за войните от 90-те години в региона. Въпреки това войната не се е повторила на Балканите и е доста малко вероятно да се повтори, тъй като НАТО остава основният доставчик на сигурност в региона. В същото време е малко вероятно и Русия да предприеме нещо на Балканите.
"Русия отдавна е описвана на Балканите като сила-разрушител, сила, която не се интересува от това да замени Запада, да предложи алтернативна геополитическа визия за региона, а като сила, която просто има за цел да наруши и подкопае Запада, да предизвика контролирани кризи в региона, за да може да отклони вниманието на Запада от Украйна и постсъветското пространство", каза анализаторът. "Начин, по който Русия да получи лост за влияние и разменна монета със Запада и да каже: "Добре, ще оставим Балканите на мира, ако оставите нашата сфера на интереси непокътната".
Вуксанович е скептичен, че Русия може да предизвика проблеми, защото е твърде далеч и не разполага с мощни възможности за проекция в региона, предава dnes.bg.
"Тя изтегли мироопазващите си сили от Босна и Косово още през 2003-2004 г., така че няма присъствие на място тук. Ресурсите ѝ са заети с войната в Украйна. И в същото време, ако Русия иска да предизвика някакви проблеми на Балканите, тя се нуждае от помощта на местните елити", заяви той. "А местните елити всъщност са твърде опортюнистични и егоистични актьори, за да бъдат надежден съюзник. Те са съсредоточени върху собственото си оцеляване и запазването на властта в съответните си страни. Тези, които все пак имат някаква форма на комуникация и сътрудничество с Кремъл, независимо дали става дума за Вучич в Белград, Додик в Баня Лука или някои просръбски партии в Черна гора, искат да използват Русия, за да получат по-добра сделка от Запада и да спечелят някакви дивиденти. Но никой от тях не иска да бъде пожертван в съперничеството на Москва със Запада“.
Руското влияние както в Сърбия, така и в по-широкия регион, се свежда до три конкретни източника на влияние, които се използват доста умело от Москва, смята той. Първият е нерешеният спор за Косово. Номер две е енергетиката. И номер три е популярността на Русия сред част от населението.
"Може би най-важното нещо в този момент, когато става въпрос за популярността на Русия на Балканите, не е военната мощ или някакъв практически елемент, а най-вече начинът на мислене и образите, които Русия предизвиква в колективното въображение на местното население", каза Вуксанович.
Що се отнася до сръбската политика на балансиране между Русия и Запада, според него тя се определя главно от две неща: нерешения спор за Косово и вакуума на власт, оставен в този регион от Европейския съюз след 2008 г.
"След световната финансова криза и кризата в еврозоната Балканите се превърнаха в нещо като "тера инкогнита" за Европейския съюз. Хърватия се присъедини към него през 2013 г., но оттогава насам няма надежда и добри усилия за реален тласък на разширяването. ЕС присъства тук по отношение на парите, няма съмнение за това. Но по отношение на сериозната политическа и комуникационна стратегия той прие Балканите почти за даденост, а това остави вратичка за Русия, а с времето и за други играчи като Турция и Китай. Оттеглянето на Брюксел също така насърчи страните от региона, особено Сърбия, да започнат да се предпазват от рискове и да се опитват да диверсифицират партньорствата си", каза анализаторът.
Но все пак, според него, „когато руският външен министър Сергей Лавров не може да пътува до Белград, защото европейското въздушно пространство е затворено; когато оръжията, които Сърбия е закупила от Русия, не могат да бъдат доставени в Сърбия - тогава не можем да говорим за руско влияние в страната“. Също така поради блокадата на ЕС Сърбия не може да внася петрол по хърватския петролопровод.
По отношение на въпроса за Косово Вуксанович смята, че за Белград подкрепата на Москва е необходимост в спора, за да се постигне по-добро споразумение. „Изчисленията на Русия в спора за Косово са съвсем различни“, каза той. „Те го възприемат като начин да спечелят евтино влияние на Балканите. И в същото време видяхме, че Русия използва прецедента с Косово доста умело като претекст, за да го използва срещу Запада в Грузия през 2008 г. с Абхазия и Южна Осетия и в Украйна - с Крим през 2014 г., а сега и в Донбас. Така че за Русия винаги е било "добре, не ни критикувайте, защото ние не сме направили нищо, което вие вече да не сте направили". Те доста умело използват този аргумент срещу Запада“.
Но големият проблем за Вукснович е в това Русия да реши да саботира това споразумение, например като се опита да организира протести или да проведе кампании срещу него или да наложи вето на Съвета за сигурност на ООН върху всяко ново споразумение. Това би било политическо фиаско за сръбското ръководство, смята той.
"Поради популярността на Русия сред сръбското обществено мнение мнозинството от населението не би възприело тази ситуация като саботиране от страна на Русия на споразумение, договорено от сръбското ръководство. Те биха я изтълкували така, сякаш Путин се грижи за националните интереси на Сърбия повече от сръбското ръководство, а това би било политическо фиаско за всяко сръбско правителство", заключи Вук Вуксанович.
Прочети още на: https://www.dnes.bg/balkani/2023/04/01/kak-syrbiia-se-luta-mejdu-rusiia-i-zapada.564862
