Почина най-добрата чуждестранна авторка на книги за България

Ключови думи: мерсия мекдермот, починала, авторка, чуждестранни книги за българия

На 31 март на 95-годишна възраст е издъхнала британската писателка и историчка Мерсия Макдермот. Тя бе чуждестранен член-кореспондент на БАН и доктор хонорис-кауза на Софийския университет.

Некролог разпространи и Българският антифашистки съюз, чийто член бе Мерсия Макдермот. Писателката бе един от най-големите приятели на България. Тя е автор на първата пълна история на България на английски език. Макдермот написа и биографията на Васил Левски "Апостолът на свободата" както и биографията на Гоце Делчев "Свобода или смърт" и на трудове за Яне Сандански. Последната си книга за България Мерсия Макдермот издаде през 2022 г. Тя се казва "Имало едно време в България". 

Писателката се ражда в семейството на хирурга от Кралския военноморски флот Джефри Палмър Адсхед и учителката Олив Мей Орме. През 1948 г. завършва руска филология в Оксфордския университет. През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Югославия, където за първи път установява контакти с българи, включително с поета Павел Матев.

През 1948 г. участва в международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров“ (днес „Копринка“). Там се запознава с Джеймс Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането им в Англия. През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра Макдермот. Тя е доктор по химия и преподавател по физико-химия в САЩ. От 1957 до 1989 г. общественичката посещава или живее в България. Преподава в Английската гимназия в София. След това води курс по „Националноосвободителното движение в Македония“ в Историческия факултет на Софийския университет до 1989 г.

Дълги години писателката е председателства Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Тя е почетен гражданин на Карлово и Благоевград и носител на високи държавни отличия на България – Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий“ и ордена „Мадарски конник“. Неин личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.