КАЗУС: Спечелил от лотарията загуби дело срещу НС, пари няма да получи

Ключови думи: лотария, печалба, тото, нс, закона, пари, закон за хазарта

Късметлия с печеливш билет от "Национална лотария" загуби дело срещу Народното събрание. За развръзката след 2 години съдебни битки в Софийския градски съд разказва "Дневник". Станчо Тодоров настояваше да получи неизплатената си печалба от 760 хил. лв. от общо спечелени 1 млн. лв.

Тодоров твърди, че е претърпял имуществени вреди, след като парламентът забрани със закон частните лотарийни игри. Това се случи в началото на 2020 г., докогато при частните лотарии властваха фирми на бизнесмена Васил Божков.

Самият Божков, намиращ се в Дубай, получи 18 задочни обвинения. Разследването по никое от тях не е приключило и до днес. Станчо Тодоров си купува билет от "Национална лотария" и се оказва, че печели 1 млн. лв. На 16 януари 2018 г. го представя пред "Ню геймс" на Божков, които организират лотарийните игри.

Според правилата на играта Станчо Тодоров трябвало да получи 200 хил. лв. веднага при показване на билета, а остатъкът от 800 хил. лв. да се изплаща в продължение на 20 години на 20 равни вноски по 40 хил. лв. Всичко това е документирано и по силата на договора на 16 януари 2018 г. късметлията получил първата сума от 200 хил. лв., а на 19 февруари 2019 г. му били преведени още 40 хил. лв. - първата от общо 20 вноски.

На 7 февруари 2020 г. Народното събрание прие промени в Закона за хазарта, които бяха обнародвани на 18 февруари 2021 г. С промените депутатите национализираха всички лотарийни игри и според новия закон, действащ и в момента, лиценз за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, може да бъде издаден само на държавата.

С промените "Националната лотария" приключи дейност, а в началото на 2021 г. със съдебно решение "Ню геймс" бе обявена в несъстоятелност и трайна неплатежоспособност. През януари 2021 г. Тодоров завежда дело срещу Народното събрание заради нарушение на принципите на правната сигурност, на защита на оправданите правни очаквания, както и на изискването за предвиждане на разумна система за компенсиране и на закрила срещу обратната сила на правните норми.

В исковата молба се припомня и че промените в закона бяха приети и влязоха в сила изключително бързо. Тодоров настоява Народното събрание да бъде осъдено да му плати сумата, която му се дължи, заедно с лихвите, след като заради действията на държавата "Ню геймс" е в несъстоятелност. Народното събрание оспорва иска.

Един от аргументите е, че Тодоров е знаел, че задължението е било разсрочено и печалбата му трябвало да се изплаща дълъг период, което "обосновавало поемане от него на риска от невъзможността за събиране на вземането му, което към момента на законодателната промяна "не било придобито" в пълния му размер и не представлявало имуществена вреда за него от тази промяна". Прокуратурата също оспорва иска.

В крайна сметка съдия Радост Бошнакова отхвърля претенциите на Тодоров. Съдията обяснява, че в промените в Закона за хазарта е записано, че: "печалбите от тези лотарийни игри, които не са изплатени до влизането в сила на закона, се изплащат съгласно утвърдените игрални условия и правила за съответната игра" като в закона е регламентирано и че се дава срок от 6 месеца компаниите "да приведат дейността си в съответствие" със закона.

В решението се допълва и че Тодоров е предявил своевременно иск към "Ню геймс" за същата сума и вземанията са приети от синдика и включени в списък с необезпечени вземания. Съдебният състав посочва, че принципът на правната сигурност не води до това да не бъде допускана промяна в законодателството. Според съда невъзможността Тодоров да получи печалбата си не е пряка и непосредствена последица от законодателната промяна на лицензионния режим на лотарийните игри и забраната на частните лотарии.

Според магистратите, в случая няма и имуществена вреда на стойност 760 хил. лв., за каквато претендира Тодоров. Той е осъден да плати 200 лева разноски по делото за юрисконсулта на Народното събрание. Решението на градския съд не е окончателно и може да се обжалва пред Софийския апелативен съд.