Ако Тръмп бе изцапал рокличката на Моника Люински

На окръжния прокурор на Манхатън Алвин Браг (вдясно) бяха възложени надеждите да очисти американските избори догодина от кандидатурата на Тръмп

Ключови думи: доналд тръмп, арест, прокурор, глобалисти, божидар божков, обвинения, избори, президентски избори, сащ, политика

Изборите от 2020-та година може би ще бъдат обявени един ден за най-нарисуваните в цялата американска история. Тогава много щатски гробища бяха включени пряко в електоралния процес, а сто- и двестагодишни покойници масово гласуваха по пощата за 78-годишния Джо Байдън. За да е сигурно, че Доналд Тръмп няма да бъде преизбран, към „изобразителното изкуство“ бяха добавени и няколко сървъра в посолството на САЩ в Рим и в една американска военна база в Германия.

Данните за всичко това се появиха на повърхността сравнително бързо. Включително чрез свидетелските показания на бившия директор на отдела за информационни технологии на италианския авиокосмически военен завод „Леонардо СпА“ Артуро Д'Елиа.

Но излезе така, че в глобализирания свят, където уж няма монопол над информацията, съществува все пак невидима сила, която контролира всичко. Най-големите световни медии се оказаха глухи за тези данни. А социалните мрежи, където хората ги съобщаваха, наложиха такава жестока и необяснима цензура, каквато не е имало в тях от създаването им. И която може да се мери само с цензурата в тоталитарни общества като китайското, руското, иранското, саудитското или афганистанското. Профилите на Тръмп и неговите поддръжници бяха изтрити. Всеки потребител, който публикуваше чувствителна информация, извън контрола на невидимата сила, бе шамаросван през устата. Само единият Ютюб например поголовно блокираше и закриваше канали, ако в тях някой си е позволил да пусне новини за гласувалите мъртъвци или за показанията на Артуро Д'Елиа. А Гугъл филтрираше в резултатите малкото на брой медии, които се осмеляваха да странят от дисциплинирания световен цензурен дневен ред.

Въпреки всички тези огромни възможности, които невидимата сила демонстрира тогава, за изборите догодина същата тази сила очевидно е решила да не се крие.

Вече е ясно, че няма да се прибягва до гробища, разхвърляни по света сървъри и медийна цензура. Ще се играе с открити карти. Знае се дори и името на играча – Джордж Сорос. Иначе целта си остава същата: Доналд Тръмп за нищо на света не трябва да печели изборите. Най-добре да не бъде допускан до тях.

Причината за промяната в играта е прозаична. Всички американски щати, управлявани от Републиканската партия, въведоха стриктни системи за контрол на гласуването, каквито преди три години просто нямаше. Там вече ще е невъзможно да пристигат хвърчащи писма с бюлетини, подадени от починал преди век човек, и те да бъдат зачетени. Трудно ще бъде машините за гласуване да се свързват по интернет със сървърите в Италия и Германия, за да „рисуват“ резултати. А само щатите, управлявани от Демократическата партия, са недостатъчни, за да се натъкмят необходимите проценти. Затова играта загрубя.

Доналд Тръмп получи обвинение, ще го арестуват, ще го снимат в профил и анфас, както се снимат закоравели катили. Снимките след това ще обиколят цялото земно кълбо. Няма значение какво точно е обвинението, и че е всъщност изсмукано от пръстите. Важен е крайният резултат. Важна е властта. Тя за нищо на света не трябва да се сдава на някой, който е извън споменатата вече тъмна и потайна сила.

За целта е отгледан окръжен прокурор на име Алвин Браг, с подходящ произход. Базиран е в един от възможно най-либерал-глобалистичните съдебни окръзи – Манхатън. Голямото жури е подходящо подбрано да е в мнозинството си част от системата, установена от споменатата тайна сила, и вече оправда очакванията като гласува правилно. Намерена е и жена, която по известната традиция на движението „Ми ту“, наскоро се е присетила, че преди години е правила секс с Тръмп, а той ѝ е платил да мълчи. Оттам нататък - дали ще се стигне или не до ефективна присъда, са дребни подробности. Важното е, че с така съсипано реноме на изборите догодина Тръмп няма да го има.

Когато още преди седмица бившият президент директно посочи Джордж Сорос като човека, организирал целия този съдебен цирк, всички враждебни нему медии, отсякоха, че Сорос не се познава лично с Браг. Което за тях бе достатъчно алиби. Мигар Сорос познава лично всичките 16 човека, които работят в „Отворено общество“ в София, за да е сигурен, че ще изпълнят задачите, които им е поставил тук?

Всъщност Сорос участва в избирането на Браг доста по-директно, отколкото текат разпорежданията му към софийския офис. На 26 април 2021 г. неговият син Джонатан Сорос изпраща чек на стойност $10 000 в касата на кампанията по издигането на Браг за поста, показват държавни документи, които бяха представени наскоро в ефира на телевизия „Фокс нюз“. Три дни по-късно, на 29 април, Дженифър Алън Сорос – съпругата на Джонатан, добавя още $10 000 принос към бъдещата кариера на Браг. Двойката е всъщност сред най-големите му дарители. Вноските са доста необичайни за младото сем. Сорос, тъй като те обикновено не участват финансово в състезания за окръжни прокурори. За разлика от бащата. Старият Сорос дарява други $1 милион през май 2021 г. на организацията „Калар ъф чейндж Пи Ей Си“, която пряко се ангажира с прокарването на кандидатурата на Браг за окръжен прокурор.

През годините Джордж Сорос е предоставял финансова подкрепа на десетки крайнолеви кандидати за окръжни прокурори, което той смята за важен компонент за укрепването на властта на либерал-глобализма в САЩ. Прокурори, останали в историята със замитане на дела, в които са замесени тъмнокожи, като Лари Краснър във Филаделфия, Ким Фокс в Чикаго, Ким Гарднър в Сейнт Луис и Джордж Гаскон в Лос Анджелис, са сред солидно финансираните от застарелия милиардер.
Оказал се в такава компания, сега и окръжният прокурор Браг ще оправдае вложените в него пари с благодарност и вярност.

Много американски медии, а и много български, описват случая на бившия президент като безпрецедентен. И той наистина е такъв, доколкото тайната сила е впрегнала всички свои възможности, за да му попречи да стане пак държавен глава.

Но американската най-нова история помни още един подобен случай, когато президент съгрешава с чужда жена, а после се опитва да лъже и да ѝ запушва устата. През 1999 г. съдебната система, щедро финансирана от Сорос, бе мила и добра към Бил Клинтън. Прокурори и големи журита се правеха на приятно разсеяни за оплакванията на Моника Левински. Тя просто беше сбъркала президента, с който да се забавлява. Ако роклята ѝ бе изцапана от Тръмп, днес със сигурност щяха да му повдигнат обвинение и за това. Докато на Клинтън дори бе разрешено да разсее публиката от своето либидо с война в Югославия.

Ако приемем, че откъсването на Косово от Сърбия, с което Клинтън замете скандала около личния си проблем, бе най-голямото предизвикателство пред глобалния ред, изграден след Втората световна война, то и агресиите на всяка друга държава след това, решила, че ръцете ѝ са развързани да извършва зверства, като сегашната война срещу Украйна, спокойно можем да припишем пак на белите петна по рокличката на Левински. Но това не е съществено за американската прокуратура. Да му мисли Тръмп.