Замразяване на заплатите в бюджетния сектор предлага правителството

Предлагаме възнагражденията да бъдат замразени за 2023 г. заради социалните плащания, в т.ч. и пенсиите, приети през 2022 г., обяснява Велкова в МС

Ключови думи: правителство, Росица Велкова

Замразяване на заплатите в бюджетния сектор. Това е една от мерките, които предвижда служебното правителство във връзка с проблемите с фиска.

На последното заседание на Министерския съвет (МС) миналата седмица бе прието протоколно решение за „одобряване на параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.“

Правителството задължи министрите в хода на бюджетната процедура да представят в Министерството на финансите разчети, които да съответстват на одобрените мерки и насоки, съобщи тогава пресцентърът на МС, без да навлиза в големи подробности.

От стенограмата на заседанието обаче стават ясни част от мерките, които не са обявявани публично, както и възраженията на някои от ведомствата срещу тях.

Финансовият министър Росица Велкова докладва пред МС: „Най-многобройни са бележките срещу 10-процентния буфер от пет министерства – Министерство на образованието и науката, Министерство на външните работи, Министерство на вътрешните работи, Министерство на труда и социалната политика и Министерство на околната среда и водите. В тази връзка ви информирам, че за 2023 г. на консолидирано ниво са възстановени средства в централния бюджет в размер на 10 процента от уточнения план на разходите, когато не са били ограничавани разходите. Ако се наложи да бъде активиран буферът, считам, че това няма да създаде проблеми по първостепенни разпоредители с бюджет, тъй като миналата година е постигнато на консолидирано ниво и ще предвиди съответната гъвкавост със законовите текстове, така че да могат системите да функционират нормално.“

Според министър Велкова обаче е необходимо всеки първостепенен разпоредител с бюджет да положи усилия за ефективно текущо управление на ресурса си през 2023 г. и ограничаване на разходите.

„По отношение на направените предложения от страна на Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката, Министерство на земеделието и Администрация на Министерски съвет относно политиката в бюджетния сектор единственото, което можем да си позволим, е увеличение на разходите с 10 процента само за тези структури, които не са получили никакво увеличение на разходите за персонал през 2022 г., в т.ч. и за педагогическия персонал, което произтича от това, че настъпи асиметрия в заплащането на труда в бюджетния сектор. За всички останали, които са получили увеличение през 2022 г. на възнагражденията, предлагаме възнагражденията да бъдат замразени за 2023 г. предвид липсата на фискално пространство, което оказват социалните плащания, в т.ч. и пенсиите, поети през 2022 г. Относно поставените искания на Министерство на земеделието за редица допълнителни разходи в частта „Издръжка и капиталови разходи“ в самия доклад ви информирам, че на нито едно ведомство не могат да бъдат удовлетворени подобни искания, извън тези с одобрени финансови обосновки, поради причината с липсата на фискално пространство“, казва още Росица Велкова.

Припомняме, че през 2022 г. с бюджета бе одобрен сериозен ръст на пенсиите.

„По отношение на предложението на Министерство на отбраната относно процента на разходите за отбрана от брутния вътрешен продукт следва да имате предвид, че разходите за отбрана в разчетите са включени в размер на 1,85 процента от БВП, което е в съответствие с националния план. Следва да се има предвид, че в края на миналата година са заделени по набирателни сметки на Министерство на отбраната средства в размер на 185 милиона лева за повишаване на отбранителните способности.

Относно предложението на Министерство на образованието и науката да не се възстановяват намалените ставки, ДДС и акциз бих искала да обърна внимание, че с оглед постигане на 3 процента дефицит и да не се влезе в дългова спирала, както и запазване, и осигуряване на поети вече разходни ангажименти не би следвало да се прави отстъпление в приходните мерки, тъй като основно с приходните мерки се опитваме да постигнем 3 процентния дефицит от БВП. Считаме, че мерки в разходната част, а именно намаление на вече достигнати нива на социални плащания биха засегнали в много по-голяма степен обществения интерес“, коментира Велкова във връзка с възражения от страна на ведомствата.

Коментар има и от служебния премиер Гълъб Донев: „В доклада си министър Велкова отговори на абсолютно всички становища, които са получени в Министерство на финансите по процедурата за съгласуване на това протоколно решение на Министерски съвет. Многократно до този момент сме коментирали това, че трябва да спазваме много стриктна фискална дисциплина, да имаме много точни целенасочени разходи, така че да гарантираме финансовата стабилност на бюджета.“

Вицепремиерът и вътрешен министър Иван Демерджиев обаче не отстъпва: „Аз поддържам възраженията, които МВР направи. Те са от естество да се обезпечи националната сигурност. Знаете на какъв мигрантски натиск сме подложени. Така че, считам че този въпрос трябва да бъде изключително внимателно обсъден, що се касае до национална сигурност и обществен ред.“

В крайна сметка решението е прието, без да се съобщава за гласове на министри против него.