Тя е Емилия Николова – жената, която пребори рака на гърдата с КОЦ-Бургас и проф. Бозов

В знак на благодарност към болницата Емилия дари две гръдни епитези, пари за закупуване на перуки за онкоболни и картина, която е част от личното й творчество

Ключови думи: емилия николова, проф. бозов, коц бургас, рак на гърдата, операция, флагман, новини от бургас

Тя е една от много жени, които страдат от рак на гърдата. Тя е доктор по пиар и журналистика, има диплома по психология, пише научни книги и тихотворения, обича и да рисува. Тя е живият пример, че силният дух и воля на една жена може да победи и най-коварната болест, каквото е онкологичното заболяване рак на гърдата. Тя днес ходи с усмивка и вярва, че всеки следващ ден й е подарък. Тя е д-р Емилия Николова - жената, която за 2 години пребори болестта с подкрепата на проф. Христо Бозов и професионализма на многоспектърния екип на КОЦ-Бургас.

 Историята на бургазлийката е доста болезнена, но с хепи енд. Всичко започва през 2019 г., когато се разболява от COVID, а малко след това установява, че има хлътване на едната гърда. Започват редици прегледи и посещения при лекари. Преминава през ампутация на гърдата, 8 процедури по химиотерапия и 1 месец лъчетерапия, които я вдигат на крака.

„Това е изключително голямо препятствие за всеки човек. Първата стъпка бе среща с лекар-специалист, който ми назначи операцията. Тя се проведе в София. Достигна се до премахване на едната гърда, което е още един тежък момент за всяка жена. За мен беше неочакван, тъй като не бях предупредена, че мога да премина и през това, събуждайки се след упойката и виждайки в какво състояние съм. Много труден момент е след химиотерапията, когато започва да пада косата. Това е вследствие на вливките, всички болни минават през това с малки изключения. Но между 20 и 40 дни след началото започва падането на косата. Първо се подстригах с къса прическа, защото моментът е много стресиращ. Като се насложи и премахването на гърдата, една жена не се чувства никак пълноценна. В този момент е много важно семейството. Човекът до теб да те подкрепя. За жената не е без значение как ще изглежда пред хора“, разказва Емилия.

Продължава напред борбата, когато се среща с екипа на д-р Бозов и специалистите от КОЦ-Бургас, които й връщат желанието за живот и надеждата. Въпреки че звучи като клише за бургазлията всеки следващ ден е подарък и тя бърза, събуждайки се, да се радва на живота.

„Имах назначено лечение, което проведох в КОЦ-Бургас, където открих страхотни специалисти, които се отнесоха с грижа и внимание към мен и проблемите ми. Изключително благодарна съм към целия екип на Комплексния онкологичен център, както и на директора проф. д-р Христо Бозов. Той ми подаде ръка в момент, в който най-много се нуждаех от нея и разбрах колко важно е в такъв момент човек да намери истинския лекар. Пътят е дълъг, продължавам да го вървя. Благодарна съм и на медицинските сестри и на целия състав в КОЦ-Бургас. Сега съм на хормонална терапия, за която не знам колко години ще продължи. На всеки 6 месеца ходя на прегледи, на които се проследява здравословното ми състояние и в зависимост от показателите ще разбера колко време ще съм на хормонално лечение. Надявам се да не е цял живот и да съм преминала вече през трудното. Съобразявам се с препоръките на лекарите от КОЦ-Бургас, вярвам им и мисля, че с тяхна помощ ще извървим пътя“, споделя още бургазлийката.

Днес Емилия пристигна в сградата на КОЦ-Бургас с благодарност и дари на болницата две гръдни епитези, пари за закупуване на перуки за онкоболни жени и картина, която е част от личното й арттворчесто, което я „спасява“ в най-тежките моменти на лечението.

„Често съм в КОЦ-Бургас по обясними причини, но днес конкретно – опитвам се да правя дарения. Това е полезно. Има смисъл от правенето на добро, без значение дали е малко, или много – всички сме с различни възможности. Мислейки какво мога да направя, осъзнах, че мога да бъда полезна на някои от пациентите на КОЦ-Бургас чрез закупуването на перуки. Правя го с лични средства. А картината я подарявам, защото тя е част от мен и исках нещо да остане и тук. А всеки има нужда от красотата. Надявам се да бъда жива и здрава, за да мога и в бъдеще да съм полезна“, каза още Емилия.

Тя подари и благодарствено писмо на проф. Бозов, в което, по думите й, е изляла душата си, заради мъжът, който й върна смисъла в живота и вярата в надеждата.