Къде е „климатичната криза”, за която активистите продължават да говорят

Ето малко данни, които ясно дават отговор на въпроса – няма я, а крайната цел е друга

Ключови думи: климатични промени, грета тунберг, активисти, къде е апокалипсиса, къде е кризата, данни

Истерията покрай т.нар. „климатични промени” продължава вече половин век. През последните 40 години западните страни безмилостно бомбардират населението си с послания и предсказания за природни катаклизми, а много хора вече са прекарали целия си живот в индоктринация и приказки за апокалипсис – за свят, в който нивото на океаните се покачват с десетки метри и градове биват погълнати от водите. Свят, в който постоянно покачващите се температури в един хубав ден ще доведат до хаос, след който милиони ще загинат заради урагани, торнадота, наводнения и суша.

Както мнозина знаят вече, всички тези твърдения се оказаха грешни. Глетчерите и полярните шапки така и не се стопиха през последните 50 години. Сушата не е покрита от океан дори в страни под морското ниво, а единствения глад, на който ставаме свидетели сега, не е причинен от климатичните промени, а от икономическо безхаберие. Повечето от застрашените видове също не изчезнаха от лицето на планетата. Но учените климатолози продължават да преследват милиардите долари, отпускани от правителствата и глобалистките мозъчни тръстове и продължават да говорят за това, че апокалипсисът чука на вратата. Те грешаха в последните 40 години, но сега трябва да им се вярва. Дебатът „е приключил”, казват те – климатичните промени са истински и трябва да се страхуваме от тях.

Къде е кризата? Къде са промените в климата? Ефектите на продължаващия сега икономически колапс са явни и измерими – инфлация, високи цени, фалити, уволнения и т.н. Хората виждат от първо лице какво се случва и усещат последиците, ама наистина. И ако климатичния култ иска да бъде приет на сериозно, може би трябва да започне с това да демонстрира нагледно какви са ефектите на промените в климата. А такава демонстрация засега няма.

Проблемът е, че нямат доказателства и затова се фокусират върху свързването на всяко малко събитие и локален катаклизъм към общата картина на „климатичните промени” – метод, с който се цели населението да живее в страх. Да прегледаме данните и да преценим дали предполагаемите климатични промени от човешка дейност наистина имат ефект върху живота на планетата.

Много често, по една или друга причина, САЩ биват цитирани като най-големия замърсител, въпреки че произвеждат едва 14% от въглеродните емисии, сравнено с 30% в Китай. Ето как изглежда графиката на броя на ураганите през годините от 1880 до 2020 г.

Въпреки тази очевидна графика, всеки път, когато ураган удари САЩ медиите твърдят, че това се дължи на климатичните промени. Но има ли значителен ръст? Не. Бурите над океана се формират точно толкова често, колкото са се формирали винаги.

Може би наводненията са показател? Има ли ръст п отози показател? Не. Наводненията не се случват по-често, отколкото преди. Дори най-големите поддръжници на тезата за климатичните промени признават, че размерът на щетите от този вид катаклизми намалява през годините и то драстично.

Вероятно щом няма наводнения, значи има суша? Със сигурност глобалното затопляне причинява загуба на дъжд? Ами, не. И това не се случва. Най-лошите суши в скорошната история на САЩ са се случили през 30-те и 50-те години на миналия век.

Добре де, сигурно това значи, че има повече торнадота? За съжаление, не. През 2018 г. е отчетен рекордно нисък брой – по-малко от 20. Средните стойости по този показател от 1954 до 1985 г. са 55.9 на година, а между 1986 и 2018 г. – 33.8. Трендът е ясно различим от графиката.

Истерията покрай климатичните промени обикновено разчита на теорията, че има определени температурни стойности, които „обръщат каруцата”. Температурита се мери официално от 1880 г. насам, което ни дава  много малък времеви спектър за сравнение с данните от сега и преди. През последните 100 години обаче глобалните температури са се повишили с по-малко от 1 градус по Целзий. Според NOAA – Националната океанска и атмосферна администрация, е нужно повишението да бъде с 1.5 градуса, за да достигнем въпросното „обръщане”, след което Земята няма да е същата. Няма обаче доказателства, че това твърдение е вярно съществуват, нито има и исторически прецедент.

Данните засега доказват, че човешката дейност и въглеродните емисии нямат ефект върху климатичните промени и опасните природни феномени. Така че дори да сме на ръба на унищожението, това не е заради човешката индустрия.

А истината е проста – климатичните промени се превърнаха в религиозна идеология.

Продължение на боготворенето на майката Земя, базирано не на факти, а на сляпа вяра. И като всяка религия, и тази завършва с митологията за апокалипсиса, и края на света. Всяко десетилетие се измисля нова приказка за унищожение на човечеството, което не може да бъде избегнато... освен ако не следваме техните правила.

Карайте колите си по-малко, плащайте по-високи данъци, пестете електричество, спрете да ползвате ядрена енергетика, изключете си хладилника и зимата ползвайте терасата, не ползвайте печки на въглища, плащайте си данъците, продайте си колата, спрете да се пръскате с дезодоранти, не яжте месо – кравите пърдят, яжте буболечки.

Ще му се види ли изобщо краят?

Източник