Румен Радев, Слави и мераците за президентска република

И това че парламентът и настоящите политици копаят дъното, не е аргумент, напротив, контрааргумент е, защото президентът няма да се появи от друга планета

Ключови думи: румен радев, слави трифонов, президентска република, политици, референдум

Идеята за смяна на формата на управление – от парламентарна към президентска република, блазни не един и двама.

Пръв преди доста време за това намекна не кой да е, а настоящият президент Румен Радев. Колко от вас знаят, че още през 2018 г., в лекция пред студенти от Пловдивския университет, попитан дали е дошло време за президентска република, той отговори: „Дали е дошло времето, ще проличи от това дали сегашната политическа класа в рамките на сегашната конституция решава проблемите на България. Ако тя е неспособна, отговорите може да се търсят и в конституционна промяна. Тя може да придобие различни форми, но те ще зависят от гражданите, т.е. от вас.”

Макар първоизточник въобще на идеята за референдуми да е Станислав Трифонов (в „Шоуто на Слави“ от 31 юли 2015 той официално обявява, че през септември ще стартира събирането на подписи за провеждането на референдум, първоначално обхващаш 6 въпроса), конкретно по въпроса, касаещ формата на управление, пръв спомена именно Радев. Разбира се, преди пет години на думите на президента не беше дадена гласност – съзнателно или не, а и самият той само плахо загатна за тази възможност, защото отлично знаеше как щеше да бъде посрещната тази му идея. Но през 2018 година политическата обстановка беше една, сега – 5 години по-късно, след N на брой избори и парламенти, почвата е доста по-благоприятна.

Самите медии, и то без въобще да подкрепят ИТН или Радев, неусетно влизат и започват да работят за тази идея със заглавия от типа на „Отново сме на прага на избори”, „И в този парламент няма да се състави правителство”, „Въртим се в омагьосан кръг, какъв е изходът” и прочее.

Румен Радев

Зад последното решение на президента, който връчи третият мандат на БСП, според редица прозира именно тази цел. Спиралата „служебни правителства” е до болка омръзнала на всички. Избори, избори и пак избори също е до болка омръзнал рефрен, чието споменаване докарва до нервна криза почти всички. Безпомощността е повсеместна, а неспособността на пореден парламент да достигне до мнозинство за формиране на кабинет, отлично обслужва все по-често подхвърляната от Радев идея.

Практически именно той управлява, макар и чрез служебни правителства. И не само той вече говори за изчерпана парламентарна система. Самите ни политици пък се надпреварват да ни доказват, че са абсолютно неспособни да сътворят нещо градивно и работещо.

Кризата е повсеместна, поради което президентската република все по-често бива представена като алтернатива на недъгавото парламентарно управление. Дори не е нужно президентът да е много гласовит по темата, кризата, в която сме (и поради неумениетo на политиците ни да излязат от нея) налива вода в мелницата му.

Но не трябва да забравяме, че поне на този етап, без промени в Конституцията, той не може да бъде преизбран за трети път. Тук обаче му идват на помощ други, които обикновено даже са му противници на политическата сцена – напъните за изменение на основния ни закон идват предимно по линия на ДБ и ПП. И ето, че отново на президента не му е нужно лично да инициира това, което вече ще е крайно подозрително. Има си партии, които съзнателно или не обслужват амбициите му. И макар въпросните формации да се стремят към ревизиране на Конституцията предимно заради желанието им да овладеят прокуратурата и да елиминират главния прокурор, стигне ли се до промени в нея, не се знае къде ще му излезе краят.

Станислав Трифонов

Още миналата година лидерът на ИТН написа във Фейсбук профила си, че изходът от кризата е само един - референдум за президентска република. „ Вие сте суверенът и вие трябва да решите. Това зле скалъпено шоу ли искате да гледате непрекъснато, или работещ, отговорен и кадърен политически елит?”. Преди броени дни партията даде и пресконференция, на която обяви, че 50% от българите искат президентска република  (според социологическо проучване на френската агенция „Ипсос”, проведено по метода телефонно интервю сред 1000 респонденти у нас в периода 19 декември 2022 г. - 10 януари 2023 г.), а настоящият президент нямал нищо общо, идеята си била на ИТН.

Амбициите на партията са отново да влезе в парламента, откъдето всъщност може да работи за промени в Конституцията, защото даже да бъде проведен такъв референдум, Велико Народно събрание, което да промени формата на управление, не може да бъде свикано дори поради положително проведен национално допитване.

Интересното е, че във въпросното социологическо проучване, проведено по инициатива на ИТН, е имало и въпроси, касаещи настоящия президент. По-конкретно: 61% от отговорилите му вярват, само една трета изразяват недоверие. И съответно 8% заявяват, че правомощията на президента трябва да бъдат ограничени, докато почти половината (45%) иска разширяването им. Това са данните, предоставени от Трифонов.

Резонно възниква въпросът дали Трифонов се опитва да покаже на суверена, че явно Радев е един от малкото одобрявани от всички политици, или пък целта е да насочи избирателите само към тезата, че президентската република явно би се възприела отлично от повечето хора. Да не забравяме, че официално Трифонов подкрепи Радев за втория мандат, нееднократно е изказвал и удовлетворението си от действията на президента. По-паметливите припомнят и че когато ИТН оттегли подкрепата си от кабинета „Петков”, това беше тълкувано от мнозина като предварително съгласувано с президентството, а и реално още в 45-то и в 46-то Народно събрание партията не направи нужното да състави кабинет, макар тогава да имаше изгледи за успех. Напротив, поднесе на президента възможността да състави служебен кабинет, а пък след вторите (тогава) поред предсрочни избори, властта се озова в ръцете на ПП, които тогава бяха създадени именно с благословията на Радев и които той дълго време подкрепяше.

Но не по-малко вероятна е и другата възможност – Трифонов да вижда себе си като подходящ за президент, a най-малкото – по този начин дава летящ старт на предизборната им кампания, като този референдум ще им гарантира постоянно място в новините.

Рисковете поради едноличното управление

При президентската република изпълнителната власт е концентрирана изцяло в ръцете на президента. Всички, които са срещу политиките, водени от него, нямат обаче никакви лостове да се противопоставят на действията му – това вече няма да е парламентарната република, където опозицията има възможност да внесе например вот на недоверие. Парламентът вече не може да осъществява контрол.

Оплакваме се от партиите и политиците ни, че са подвластни на нечии нечисти интереси, но поне имаме избор между различни политики и идеи. А при президентската република президентът ще е едноличен управляващ, и дори и при съмнения за негови зависимости, няма как да се предприемат и изпълнят стъпките, които да го неутрализират, няма и кой да го вика на парламентарен контрол, нито действията му все пак ще могат да се влияят от т.нар. опозиция, която има при парламентарно управление.

И къде са налични президентски републики? В държавите от Третия свят, които са всичко друго, но не и демократични, и където има диктатури. Еднолични... Единственото изключение са САЩ, но там властта на президента е ограничена поради федералния характер на страната. Да не говорим, че у нас, за разлика от Щатите, липсва демократична култура.

И това че парламентът и настоящите политици копаят дъното, не е аргумент, напротив, контрааргумент е, защото президентът няма да се появи от друга планета, а ще е някой от тези неспособни да излъчат кабинет политици и партии. Разбира се, че сме свидетели на безпрецедентна (парламентарна) криза, но тя е породена от неспособността на настоящия ни политически елит да управлява. Проблемът е в него, не в самата форма на управление.