Мамут и тасманийски тигър скоро може отново да ходят на Земята

Изчезването на двата вида е човешко дело, сега, с помощта на развитията в генетиката, можем да поправим грешките от миналото

Ключови думи: мамут, тасманийски тигър, изчезнали видове, връщане, crispr-cas9, нови технологии, генетика

Преди милиони години тасманийските тигри са били широкоразпространени в цяла Австралия. С приблизителен размер на койот, тези подбни на кучето животни с ивици по гърба изчезват от континента преди около 2000 години, но тяхна популация остава на о-в Тасмания до 1920 г., когато последните „тигри” биват брутално избити от европейските населници, които считали, че животните са заплаха за добитъка.

„Това е било пълно изтребление. Просто са ги избили всичките”, коментира Андрю Тейт –специалист по генетика към университета в Мелбърн. Той е един от учените, които заедно с компанията Colossal Biosciences, занимаваща се специфично с идеята да върнем към живот изчезнали видове, цели да направи точно това с кучеподобния Тасманийски тигър, пише BBC.

И благодарение на сериозните развития на технологията в сферата на генетиката – особено Crispr-Cas9, тази задача вече изглежда по-близко от всякога. А талацинът, както е научното име на тасманийския тигър, няма да е единственото изчезнало животно, което скоро може пак да ходи по Земята.

Но какъв точно е процесът и не се ли повдигат сериозни етически въпроси?

В случая на талацина, първата стъпка е да се секвенира ДНК-то на вече изчезналото животно. Това е генетичния „чертеж” на вида, съдържащ се във всяка клетка на тялото му. Паск е направил това още през 2017 г. „Хубавото при тасманийския тигър е, че това е било толкова важно торбесто животно, че всеки музей е искал да притежава едно такова в своята колекция и по тази причина има стотици проби по целия свят. Някои от тях са изненадващо запазени”, коментира генетикът.

Той уточнява, че пробата, която е използвал за секвенирането е от бебе тасманийски тигър, отнето от майката, която е била застреляна, а малкото директно пуснато в алкохол, което предпазва ДНК-то му. Затова е било сравнително лесно да се извърши секвенирането.

Въпреки че е била в добро състояние, ДНК-то обаче не е било пълно. С времето излагането му на ултравиолетовите лъчи от слънцето и действието на различни бактерии са „разрушили” част от секвенцията в по-малки фрагменти. И така колкото по-стара е пробата, толкова по-малки са фрагментите. Това изправя учените пред почти невъзможната задача да разберат как пъзелът на ДНК-то на животното може да се нареди, но без да гледат от картинка на корицата.

За щастие едно друго малко торбесто животно с размера на мишка, наречено дунарт, се оказва способно да предостави чертежа. „Намерихме най-близкия родственик на тасманийски тигър”, казва Паск.

Двете животни споделят близо 95% от своя генетичен год, който, оказва се, е запазен в цялост – тоест не се е променил кой знае колко през времето. „Секвенирахме генома на дунарта и го сравнихме с генетичния код на тасманийския тигър. Когато ги сравнихме, установихме точно къде са пропуските ни. За съжаление да имате само генетичната секвенция на дадено животно не е достатъчно”, подчертава още специалистът. След това в употреба влиза Crispr-Cas9 – методът за генетични промени, спечелил Нобелова награда.

Процесът започва с живи клетки от дунарта, чиито код се променя по такъв начин, че да съвпада с този на талацина. Звучи просто, но всъщност процесът е доста сложен.

Когато учените разполагат с клетка, която се доближава достатъчно много до изчезналото животно, следва тя да бъде приспособена така, че да се превърне в ембрион. После въпросната клетка се имплантира в утробата на най-близкия родственик на вида.

Тасманийският тигър не е единственото изчезнало животно, което потенциално можем да върнем към живот. Както писахме вчера, през 2022 г. бе открит напълно запазен труп на мамут – вид, изчезнал преди около 10 000 години, вероятно заради прекалено ловуване от страна на древните хора. Сега Crispr-Cas9 се използва и за реконструкция на неговото ДНК, използвайки съществуващото такова на най-близкия му родственик – азиатският слон. Резултатът може да е хибрид, наречен mammophant и би могъл да бъде адаптиран към климата в сибирската тундра. Има обаче и ограничения с технологията, както и препятствия, които тепърва трябва да се преодолеят.

Играем ли си на Бог?

Дори да успеем да върнем вече изчезнали видове към живота, това повдига етически въпроси. Пускането на талацина или мамута в природата може да се окаже катастрофално за различни екосистеми. Тъй като тези животни ги няма от векове, е възможно други да са еволюирали и да са се адаптирали да запълнят нишата им. Какво ще е тогава съдбата на тези същества?

Друг проблем е, че средата, в която изчезналите видове са живели, вече не е същата. Така например някои от растенията, с които мамутите са се хранели, отдавна вече не съществуват. Ще могат ли в този смисъл да оцелеят, дори да успеем да ги върнем? Или ще са само поредното любопитство в зоологическата градина?

„Не смятам, че трябва да връщаме всички животни. Мисля, че трябва да има определен критерий. За талацина например проблем няма, защото неговото изчезване е сравнително скорошно и хабитатът му в Тасмания е същият, какъвто е бил и преди 100 години. Храната, която е ял, също е непроменена. Животното е играело и ключова роля в екосистемата, която и досега остава незапълнена. Тое било най-големия хищник в системата и е стояло на върха на хранителна верига. Други торбести хищници от тази категория няма и до днес там”, казва Андрю Паск.

Някои учени твърдят, че опитите да се върне отдавна изчезнало животно пък може да „разсеят” научната общност от това да спасява в момента застрашените видове и дори да доведат до загуба на биоразнообразие.
Генетичните технологии обаче могат да бъдат използвани и за спасяването на сега застрашените видове с крайно ограничен генофонд. Пример за такъв е белият носорог.

„Мисля, че би било неетично да не използваме технологията, с която разполагаме, за тези цели. Истинският етически въпрос, който трябва да си зададем, е етично ли е било човекът да унищожи тези животни, заличавайки ги от лицето на Земята. Не става въпрос за това дали си играем на Бог, или не. Целта е да върнем това, което някога сме отнели на природата”, казва Майкъл Арчър – палеонтолог от университета в Южен Уелс в Сидни, Австралия.