Устойчивост – дума на годината и нова задължителна партийна повеля

Малцина имат понятие какво значи, но всички осъзнават, че така си осигуряват политическото спокойствие в ЕС

Ключови думи: устойчивост, дума на годината, европейски съюз, политика

В края на 2022 година има една думичка, която трябва непременно да присъства на най-лично място в книжата на всички общини, области, държави, заводи, фирми, компании и каквато и да е друга форма на колективна общност. Няма ли я там, съответният обект рискува да бъде линчуван по всички правила на либерал-глобализма от подопечните му надзорни органи в лицето на десетките либерални непеота. Думата се нарича „устойчивост“. Малцина имат понятие какво точно значи, но пък всички осъзнават, че това е начин да си осигуриш политическо спокойствие, а оттам да ти вървят безпроблемно европроектите, еврофинансирането и цялостното благоволение откъм Брюксел, Световната банка, Международния валутен фонд и техния надзор - Икономическия форум в Давос.

Накъдето и да отправи взор човек в момента - отвсякъде го дебне заветното слово „устойчивост“. То се шири върху огромни билбордове, изскача ни като банери в интернет, изписано е по рекламните брошури на търговските вериги, а и на най-разнообразни места вътре в самите хипермаркети, редовно е част от новинарските блокове. Има го като заглавие в годишните отчети на какви ли не фирми – от занимаващи се с прасета до ювелирни компании. Дори на училища.

Някога бизнесът бе просто бизнес. Сега не е никакъв бизнес, ако не е прибавил до името си и „устойчив“. Колкото по-голяма устойчивост декламираш, толкова по-добре си се вписал в повелите на Брюксел.

Но какво всъщност представлява тази устойчивост? Конкретно обяснение няма. Дори Уикипедия, която принципно знае всичко, се затруднява да даде определение. В англоезичния ѝ сегмент пише, че „конкретните дефиниции на устойчивостта са трудни за съгласуване и варират в литературата и във времето“.

Налагането на думата обаче все пак има свой произход и той е точно изяснен. Тя бе вкарана в обръщение покрай климатичния дневен ред, въведен от либерал-глобализма и неговите подопечни структури. Твърдението е, че светът се намира насред климатични промени, започнали още в началото на миналия век, водещи до глобално затопляне. Те не са плод на редовните цикли, през които е преминавала много пъти в историята си нашата планета, а са предизвикани от човека. По тази причина хората, живеещи в условията на либерал-глобализъм (понеже климатичния дневен ред се отнася основно за Европа и Северна Америка, като дори Китай не го приема за нещо сериозно), трябва да спазват ред конкретни задължения, за да не позволяват на „глобалното затопляне“ да се развихри.

Те трябва да консумират все по-малко месо и животински продукти, заменяйки ги със соеви производни. Да живеят при по-ниски температури през зимата. Да се откажат от сравнително евтините си коли с горива, преминавайки на скъпите електрически. Изобщо да спрат да се возят с автомобили, използвайки градски транспорт и краката си. Изкопаемите горива да бъдат забравени като източник на гориво за електроцентралите, за сметка на вятърните перки, които обаче замръзват през зимата, поради което токът от тях, когато го има, е тройно по-скъп. Самолетите постепенно да се превърнат от форма за отскачане до по-близки държави от същия континент в междуконтинентален лукс само за богати. И всичко това би трябвало да се случи в най-обозримо бъдеще. Замисълът, описван в изказванията на последните два форума в Давос е постепенно данъците за използване на „неустойчиви“ горива, транспорт, храни да се увеличават до степен, докато станат непосилни за плащане, и хората сами решат да се откажат от тях. Ако всичко това действително се случи, след около 30-40 години нашите наследници би следвало да се молят през зимата температурите да не падат драстично, за да не замръзнат перките, та да има ток. Или пък фирмите така да подправят соевите шницели, соевите бутчета и соевите „свински“ сланинки, след пълното изчистване на истинското месо от витрините, че да са мъничко по-вкусни от това, което представляват сега.

Онези, които обаче имат спомен от комунизма, знаят, че онзи строй също преминаваше през подобни етапи на партийни повели. Последната такава акция бе през 80-те години, когато БКП въведе т. нар. „нов икономически механизъм“. Никой не разбираше какво точно означава това, защото Партията никога не даде точно определение на словосъчетанието, но всички фабрики и предприятия задължително декларираха в годишните си доклади и какви нововъведения по „новия икономически механизъм“ са реализирали. Бутафорията стигаше дотам, че дори издателите на учебници по съпротива на материалите или механика трябваше в първите няколко страници да вмъкнат и заветния израз „нов икономически механизъм“, иначе рискуваха трудовете им да не стигнат до печатницата и учебните зали.

Цялата галимация с този т. нар. „механизъм“ продължи няколко години и рухна отведнъж с краха на социализма, след което много бързо бе забравена. Времето ще покаже колко устойчива ще се окаже и спуснатата от Брюксел и Давос „устойчивост“.