Древноримската Коледа: Бира, секс и рокендрол

Ключови думи: Коледа, купон, римляни, езически празници, празненства, празникът Сатурналии

Римляните празнували Коледа още от IV век, обаче тяхната традиция отпреди да се наложи християнството напълно разбива днешния имидж на празника. 7-дневен уличен фестивал, захранван с постоянно пиянство, когато робите стават господари, а глупаците- царе. В него присъства обичайната размяна на подаръци, но поръсена с антична доза блекджек и проститутки. Това е празникът Сатурналии, римската езическа Коледа.

Сатурналии

Като повечето езически празници на римляните, корените на Сатурналии се проследяват до гърците. Елинската цивилизация активно повлиява римските божества в тяхното начало и през вековете. Например римският бог на земеделието Сатурн е пряко свързан с гръцкия бог на земеделието Кронос. В Рим празнуването на Сатурналии започвало скромно, като селскостопански празник по време на зимното слънцестоене, когато селяните събирали последната реколта. Те отбелязвали деня с почести към Сатурн. Това се случвало в храма на бога на земеделието в Рим, където жреци подготвяли жертвоприношения на бикове пред погледите на всички слоеве на обществото. Религиозните лица опаковат във вълна статуя на Сатурн като новородено и по време на ритуала я разопаковат, преди да я поставят на официално място да участва в предстоящото пиршество. Това символизирало прераждането и маркирало края на годината и очакването на следващата. С разрастването на Рим, празникът също се разраствал и променял. За официална дата избирали 17 декември и с времето празникът се разраснал до цяла седмица.

С наближаването на празника обществените служители били заети с това да направят празненствата възможно най-паметни за хората. Наемали се хиляди работници да трансформират Рим за случая – построявали се временни сгради, улиците се изчиствали, всичко било пищно украсено. Подобна подготовка била нужна, защото Рим щял да бъде изправен пред огромен наплив от празнуващи, идващи от близките градове и села.

Имайки предвид, че този празник е в почит на земеделието, а римското общество е било главно земеделско, което живее извън града, това прави Сатурналии изключително популярен, а дали обществениците ще си запазят работата зависило до голяма степен от организацията на фестивала.
След като добрият късмет на Рим бил подсигурен чрез ритуала и жертвите в почит на Сатурн, започвали нерегламентираните обществени празненства. По времето на Сатурналии обществените работи били отменени, учениците не учели, забранено било да се наказват престъпниците.

Всички военни или търговски дейности били спрени, а училищата и съдилищата- затворени. Общата тенденция на празника е тотално преобръщане на римското ежедневие. Първа промяна ставали дрехите: изящните тоги, символизиращи богатство и статут, се заменяли с цветни неофициални блузи и панталони. От сенатори до роби, всички носели фригийската шапка- символ на свободата, а робите били освобождавани от задълженията си. Втора промяна е социалният ред: всяко семейство избирало “princeps” (Лидер, първенец), който обикновено е бил с нисък социален статус, като дете или роб, който ставал глава на семейството по време на празника. Робите получавали правото да изказват свободно мнението си, да критикуват господарите си, да седят заедно с тях на една маса, както боговете споделяли трапезата си с хората по времето на Сатурн. А на огромните пиршества всички имали достъп до екзотични храни, които обичайно били само за богатите. По масите хората започвали да викат IoSaturnalia- възторжен вик за това как празникът тепърва започвал.

Постоянно веселие

7 дни хората се забавлявали в карнавална атмосфера по улиците на града. Всеки бил поканен, а сънят – рядко срещан. Либаний описва настроението така:

“Нощта настъпва, но никой не спи, хората пеят и танцуват. Те се забавляват дори в търговския квартал, викат, тряскат по вратите и се смеят. Някои не са доволни от това, което чуват, но за повечето всичко е смях и забава. Никой не си помисля да прекрати забавлението, дори и най-самоконтролиращият се човек започва да се смее.”

Форумът гъмжал от живот. Певци, жонгльори, укротители на змии, обичайно незаконните маси за хазарт, събирали стотици участници. Императорите не оставали по-назад в забавленията. Нерон е бил известен с това, че е предоставял огромен брой безплатни проститутки за цяла седмица. Октавиан Август обичал празника и раздавал разнородни и понякога двусмислени подаръци, например кошер с пчели, злато и сребро, дрехи, древни монети, кичури коса и лъжици. Тази традиция за размяна на подаръци със сигурност прилича повече на днешната Коледа. Хората масово си разменяли подаръци без никакви граници, от оръжия до кукли и свещи. Това огромно количество подаръци доста често намалявало тяхното качество, като дори най-безполезният боклук се приемал с радост и усмивка.

Друга популярна традиция е “Царят на Сатурналии”. Той се избирал от множеството и трябвало да му се подчиняват с единствената уговорка, че всичките му заповеди са нелепи, като например да заповяда на всички да спрат каквото правят и да почнат да танцуват, да качат музикантите на конче, да изхвърлят човек или статуя във фонтан. Нещата преминавали границата само когато се смесят прекалено много с реалността. Когато Цезар празнувал Сатурналии, след като спечелил гражданската война, Марк Антони му предложил короната. Това било посрещнато с яростта и освиркването на тълпата, защото идеята на ролята е да е шега и връчването ѝ на истински диктатор не било забавно.

Краят на празненствата бил отбелязван в символичното детрониране на “Царя” и постепенното завръщане на ежедневието, докато масовият махмурлук не премине и хората не започнат да мечтаят за следващата година на празненства и купон.

Източник: БГНЕС