Нов опит за либерална цензура: ЕС иска от Twitter да спазва „дигиталните правила”, иначе – забрана

Мъск е поставен пред изкуствено създадена дилема – да въведе ограничения в новозакупената от него платформа, или да загуби сериозен пазар

Ключови думи: илон мъск, twitter, европейски съюз, цензура, опит, правила, дигитални правила, тиери бретон, комисар, заплаха, забрана

Европейският съюз заплаши милиардера Илон Мъск, че ще забрани новозакупената от него платформа Twitter, ако тя не спазва новите дигитални правила на блока. Това става ясно от изказване на европейския комисар, който ръководи въвеждането на въпросните правила – Тиери Бретон. По време на видео среща с Мъск той представи списък с всичко, което Twitter трябва да спазва.

„Мъск е бил предупреден, че ако не спазва правилата, Twitter рискува да наруши закона за дигитални услуги, който задава стандарт за това как големите технологични фирми трябва да регулират съдържанието в интернет. Бретон подчерта още, че ако не се спазват правилата, платформата може да отнесе забрана за ползване в целия ЕС, както и солидна глоба”, пише Financial Times.

Исканията на ЕС представляват прецедент, с който се поставя нова форма на цензура. След като Мъск закупи компанията, станалата скандална с подкрепата си за крайно левите идеи, в Twitter започнаха да се появяват „невиждани” до преди няколко месеца публикации, които внесоха баланс в платформата. Това изглежда обаче не се харесва на мнозина в политическата клика както в ЕС, така и в глобален мащаб.

След като стана ясно, че Twitter категорично е използван за манипулиране на общественото мнение по време на предизборни кампании в САЩ, а защо не и по света, платформата се превръща в своеобразно оръжие в ръцете на тези, които се страхуват да загубят властта си. Като такова, засегнатите страни сега изглежда предпочитат или да го използват те, или никой да не го използва. Така Мъск сега е поставен пред изкуствено създадена дилема – или да се съобрази с абсурдните правила на ЕС за дигитална цензура, или да загуби един немалък пазар на Стария континент.

Нещо повече – това съвсем не е единственият вектор, по които либералите атакуват новия свободен Twitter. На дневен ред сега е заплахата Google и Apple да премахнат от онлайн магазините си приложението. Това би било огромен удар както за свободата на словото като цяло, така и в частен план – за милиардера, който ще трябва да търси други начини потребителите да се снабдяват с приложението. Не, че такива няма, но много по-голям е броят на хората, които просто биха предпочели да не го използват, ако не могат да го изтеглят лесно от обичайния магазин, отколкото на тези, които биха минали през целия процес да инсталират външно приложение на телефона си – пък било то и от ранга на Twitter.

Така става ясно едно – някой иска интернет пространството никога да не бъде това, което беше през 90-те години – разграден двор, в който всеки може да каже това, което желае. Просто мрежата представлява прекалено голяма и прекалено всеобхватна платформа за изява, която определено има ефект върху масите – било то по отношение на избори, или по друга причина. Влиянието, което всеки един индивид може да има в свободна платформа като Twitter, се оказва прекалено голямо, а контролът – прекалено труден, ако процесите се оставят да вървят по течението.

По този начин в момента пред очите си наблюдаваме процес, който няма аналог. Въпреки че преди години подобна е била и съдбата на телевизиите – от частни компании, излъчващи това, което желаят, през държавни такива и отново към частни, но този път роби на рекламодателите. Ситуацията с Twitter сега е сходна, но в същото време различна, защото в картината се прибавят и криптовалутите, чието въвеждане в света на обикновения човек предстои да преобърне начина, по който работи и финансовата система. Плашещ пример за едно потенциално бъдеще, което е тотално контролирано от корпорации, работещи за тоталитарно псевдо демократична държава, е Китай. Там сега сериозно се обсъжда въвеждането на дигитален юан – местната валута, който да има... „срок на годност”. Тоест да не може да се спестява, а да трябва да се харчи до края на месеца, ако не иска човекът да изгуби парите си напразно.