Куп неуредици и страдания за феновете в Катар

След края на мачовете феновете трябва да чакат повече от час, докато се доберат до някакъв транспорт към метрото

Ключови думи: Катар, новини, Флагман, Бургас

Катар е изхарчил над $200 млрд. по организацията на световното първенство по футбол, но питайте феновете, които са отишли на място, дали това е добро вложение. Най-вероятно отговорът ще бъде "не". Защото изглежда, че тези милиарди са хвърлени на макроравнище, докато за хилядите, дошли от чужбина в една напълно непозната обстановка, май почти не е помислено. И тук въобще не става дума за прочутия проблем с премахването на бирата от стадионите и продажбата ѝ само по кьошетата на фензоните, пише вестник Сега.

Палатка за $205 на вечер

За много от запалянковците, особено младежите, приключението Мондиал 2022 се оказва доста скъпо заради цената на нощувките по хотелите в Доха и околностите. За тях оргкомитетът е изградил т.нар. фенски села, където според рекламата могат да живеят при добри условия по време на престоя си за първенството. 

Едно такова е Qetaifan Island Fan Village, намиращо се северно от Доха, което буквално минути преди церемонията по откриване все още работят багери, кранове и друга строителна техника, довършваща тротоари, плочки, бордюри, огради. Там са се настанили посетители от цял свят - Япония, Франция, Мексико, Испания, Русия, Тунис... 

Всички те са платили по $205 (175 британски лири) за нощувка в... двуместна палатка. Да, няма шега - фенското село е съставено от 1800 полиетиленови двуместни палатки, подравнени в стройни редове.

"Приемам това с усмивка и се смея, защото иначе трябва да плача - казва 31-годишният Шого Накашима. - Сега обаче не мога да сменя мястото и ще трябва да изчакам мача на Япония. Явно ще съм тук само за да спя."

"Въобще не е това, което очаквахме. В интернет снимките и описанието бяха съвсем различни. А тук... Все пак е световно по футбол и човек очаква малко качество", заявяват Педро и Фатима, които са мексиканци, но живеят в Испания. "Все едно сме в оранжерия, не можем да заспим от жега и влага", допълват най-големия проблем те.

Палатките са от дебела пластмаса. Вътре има две единични легла и нощно шкафче с лампа. Тънкият килим е на бабуни, защото е положен директно върху чакъл и пясък. Интериорът се допълва от вентилатор, а за климатик не може и да става дума. Душовете и мивките са в общи тенти, наредени по 6 в тента, а водата от тях тече жълтеникава.

"Махам се, сега си търся хотел, макар че ще ми е доста по-скъпо - казва Джамал, който идва от Париж. - Тук няма душгел, паста за зъби, няма дори откъде да си купиш вода, защото магазините във фенселото не работят. Единственият плюс е, че персоналът е усмихнат и услужлив, но при тези условия те няма какво да направят."

Проблеми с фензоните

Фензоната на Qetaifan Island Fan Village е обособена в нарочен плажен клуб, който обаче в първите няколко дни така и не е завършен и мачове там не може да се гледат.

Но проблемите не са само в тази фензона. Например в южната част на Доха, в друго такова място, определено за забавление на зрителите (впрочем, там нощувката е във фургони, не в палатки) големият ТВ екран не работи, т.е. работи, но около 1/3 от него е на пиксели. И този проблем не се решава в продължение на два дни, по свидетелства на фенове в социалните мрежи. 

В друга зона вместо мачовете вървят предавания на местната телевизия. Налага се дълга комуникация на посетителите с "мениджъра на екрана", за да бъде превключено на съответния мач.

Дълги опашки и транспортен хаос

Да, Мондиал 2022 е първият толкова компактен шампионат - стадионите са събрани в диаметър от 70 км. Една от "рекламите" за него бе, че феновете, ако искат, може да гледат всичките четири мача на ден. За целта Катар построи метро, изградена беше и цялостна транспортна инфраструктура. Но...

За да се стигне например от фензона до спирка на метрото, трябва да се ползва шатъл. Тези бусчета би трябвало да се движат между зоната и метростанцията на всеки половин час. Оказва се обаче, че ако не са се събрали поне десетина души, шофьорът отказва да потегли, независимо от разписанието. Препраща феновете към мениджъра на шатъла, с когото трябва да се проведе дълъг спор и дори пазарлък, докато се съгласи да нареди на шофьора да потегли.

Обратният вариант, когато има много хора, обаче е далеч по-лош. Разбира се, това обикновено се случва след мач, когато хиляди си тръгват едновременно от стадиона, а до него не ходи метрото. Тогава извозването до метростанция става отново с шатъл бусове.

Например след мача Франция - Австралия пред ст. "Ал Жануб" в Ал Уакра се образуваха огромни опашки, които се виеха като змия между огражденията на път към спирката на автобусите за метрото. Придвижването от изхода до спирката трае около 70 минути, в които доброволци с мегафони не престават да упътват хората накъде да се движат, макар те да няма как да излязат извън оградения коридор (това е и повод хората да се позабавляват на гърба на клетия доброволец).

Следва и пътят с метрото до спирката за фенското село - около 30 минути, където се оказва, че там шатълите вече не вървят заради късния час (мачът бе последен в програмата за деня), та се налага придвижване пеша на групи (повече от час) или с такси.