Николина Ангелкова предупреди: Зимният туристически сезон ще е тест за възстановяването на сектора у нас
Конкурентните на България пазари прилагат нови стратегии, за да преодолеят последствията от ковид кризата и предизвикателствата на повишаващите се цени
„Позитивните резултати, които бяха отчетени за летен туристически сезон 2022, не минимизират предизвикателствата пред успешното провеждане на зимния сезон тази година. Около този извод се обединява световната туристическа общност след проведени редица анализи и проучвания. България не прави изключение“. Това констатира Николина Ангелкова, министър на туризма (2014-2020 г.) и бивш заместник-председател на Комисията по туризъм в 47-ото Народно събрание, след участието си в международния форум A World for Travel, в Ним, Франция, както и на Международната конференция по инвестиции в туризма в Лондон, Великобритания, която се проведе в рамките на WTM. Според представените тенденции за развитието на сектора има оптимизъм за пълното му възстановяване. „Проучване на IATA сочи, че след ковид кризата 11 от 12 пътници, които използват въздушен транспорт, заявяват желание и готовност отново да пътуват“, съобщава Николина Ангелкова. Очакванията са за покачване на цените за крайните клиенти във въздушния транспорт, не само заради новите икономически реалности, но и заради изисквания за внедряване на зелени политики в авиацията, които ще оскъпят туристическия продукт. „В този смисъл е важно отново да разгледаме възможностите за подкрепа на чартърните полети, която предходния 47-ми парламент стопира и не продължи мярката 35 евро на седалка“, коментира още Ангелкова.
В България това лято туристическият бизнес успя да привлече повече чуждестранни туристи от Румъния, Полша и Германия, като реализираме и ръст на пазарите Великобритания, Израел, Словакия и Полша. Все още обаче най-оптимистичните очаквания са за около 80% туристопоток в сравнение с 2019 г., когато посрещнахме над 9 милиона чуждестранни туристи. „На този фон българските зимни курорти очакват своя шанс за повече посетители тази зима след двете трудни изминали години на пандемия“, коментира Николина Ангелкова. Добрите новини за практикуващите зимни спортове от Боровец, Бански и Пампорово, че цените на ски картите няма да бъдат повишавани или поне не съществено.
След ограниченията в капацитета заради ковид пандемията две поредни години, ски курортите в Европа днес са подложени на поредното предизвикателство – постоянно повишаващите се цени енергията, както и инфлацията. Така например курортите във Франция ще се стремят да намалят потреблението на енергия и обмислят как да посрещнат повишените си разходи. Сметката за енергия представлява средно 5% от бюджета на френски ски курорт, като в настоящата ситуация и поскъпване този процент може да се увеличи до 25%.
Някои ски курорти в Европа ще бъдат по-малко засегнати от кризата, тъй като използват възобновяеми източници на енергия. През 2006 г. Serre Chevalier в южните френски Алпи декларира, че ще произвежда 30% от собствената си консумация на енергия до 2023 г. Сега са постигнали тази цел. „Подобни инвестиции са възможност и за българските зимни курорти, които биха могли посредством Плана за възстановяване и устойчивост да получат финансиране за изграждането на мощности в хотелските бази, както и допълнителни дейности за енергийна ефективност в сградите“, коментира Ангелкова.
В Австрия заявката е, че могат да намалят потреблението на енергия с 10%. Това ще стане чрез пускане на по-малко лифтове и отмяна на нощните ски, които изискват прожектори. Очаква се цената на ски картата да се повиши.
В Италия цените също се очаква да се покачат през зимата. Съобщава се, че в някои ски зони цените на енергията ще се утроят, така че цената на ски картата ще се повиши. Настаняването вероятно ще бъде по-скъпо, тъй като хотелите и апартаментите плащат повече за отопление и осветление.
Единствено в Швейцария засега няма данни за драстично увеличение на цените на лифт картите този сезон. Там курортите ще се опитат да намалят потреблението на енергия с до 20%. Асоциацията на операторите на ски лифтове в момента разглежда мерки за пестене на енергия. Те включват спиране на някои ескалатори в лифтовите станции. Смята се, че нощното каране на ски в част от швейцарските курорти ще бъде спряно за сезона. Ски секторът консумира 0,34% от цялата енергия в Швейцария.
В Гърция правителството започва последователни стъпки в посока удължаване на туристическия сезон и през зимата. „Водещите български курорти също имат потенциал за удължаване на сезона, като това ще ни доближи до крайната цел – превръщането на България в туристическа дестинация 4 сезона“, коментира още Ангелкова.
За да постигне това правителството в южната ни съседка отпуснака средства, за да може Гърция да бъде популяризирана чрез съвместна реклама с авиокомпании и туроператори до март 2023 г. „В най-спешен порядък трябва да бъдат увеличени средствата за национална реклама на България минимум 3 пъти от сегашния бюджет за първите 24 месеца като целта е да достигнат 34 милиона лв., за да запазим и увеличим нашите позиции предвид активната политика на преките ни конкуренти в сектора“ допълва Ангелкова.
Правителството на Гърция възнамерява да осигури допълнителни стимули за удължаване на туристическия сезон чрез вътрешен туризъм и обяви, че програмата „Туризъм за всички“, която предлага субсидирани почивки на гърците, ще бъде разширена, за да обхване още 200 000 нови бенефициенти.
„В тази несигурна политическа обстановка в България ключово за сектора е ДДС ставката за туристически услуги от 9% да бъде продължена чрез решение на Народното събрание, както и приемане на специфичните закони и наредби така, че туристическите предприятия да могат да имат достъп до средствата за финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост“, категорична е Николина Ангелкова.
Николина Ангелкова е министър на туризма в две правителства на Бойко Борисов (2014-2017 и 2017-2020). Преди това е заместник-министър на МРРБ (2011-2013) и служебен министър на транспорта (2014 г.). Народен представител в 44-то, 45-то, 46-то Народно събрание и заместник-председател на Комисията по туризъм в НС в 47-мия парламент на Република България. Възпитаник на Harvard Business School по програмата за ръководни кадри „Развитие на лидерски умения “. Магистър по право в УНСС. Притежава специализации по финансово управление на структурните фондове на ЕС, регионална политика и управление от Института по публична администрация в Маастрихт и в Регионалния институт за административна реформа в Нант, Франция. През 2014 г. е избрана за едни от 214 млади световни лидери от общността на младите световни лидери към Световния икономически форум в Давос, а 2 години по-късно е наградена от президента на Италия с най-високото отличие, което се присъжда на чужденци – „Stella di Italia”. Владее английски, италиански, испански, френски и руски език.
