За година: Заплатите в IT сектора у нас скочили с близо 40%, има ли повод за скептицизъм

Според добре запознати с бранша наши източници, ръстът е абсурден и средни заплати от порядъка на 5500 лв. за junior developer-и са нереални

Ключови думи: заплати, it сектор, българия, 40% ръст за година, статистика, скептицизъм, junior developer, стартова заплата, данни, програмисти

Със средно 39% са скочили за година заплатите в IT сектора у нас. Поне това показват данните, публикувани преди дни в една от най-големите групи за специалисти от този бранш във Фейсбук. Ръстът се бележи повсевместно при всички програмни езици, които в момента се използват масово в разработката на софтуер. Очаквано, данните провокираха сериозен диалог, но и не впечатлиха някои от „старите играчи” на пазара, според които така изнесената статистика представлява умишлено раздуване на балон, от което печелят определени фирми, чиято дейност е специално в откриването на нови кадри и препращането им към компании за работа.

Според данните най-рязко са скочили заплатите на програмисти, които използват езиците C, C++ и Embedded. Там ръстът е с близо 65% - от 4537 средно за джуниър и мид специалист през 2021 г., до 7471 лв. средно за същата дейност през 2022 г. Най-слаб е интересът към “Go”, където ръстът е „едва” 17% на годишна база. Възнаграждението за Java и Swift е скочило с 50%, а за JavaScript и Python – със съответно 40 и 45% - от около 3900 до около 5500 лв. на месец.

Дали обаче може да се вярва на тези данни и описват ли правилно реалността те? Този въпрос в случая е ключов, за да разберем каква е картината на този така търсен, но и така привидно надценен пазар.

„Възнаграждение от средно 5500 лв. за прохождащ в индустрията току-що завършил junior developer е повече от абсурдно. Статистиката, така изнесена, на мен лично ми говори, че HR фирмите (human resources), които се занимават с предлагане на кадри към конкретни компании, раздуват умишлено балона, за да могат всеки път да прибират комисионните си”, коментира пред Флагман добре запознат със сектора програмист, който има зад гърба си години стаж в сферата и отлично разбира задкулисните механики на пазара.

По думите му, всеки път, когато такава фирма предложи програмист на компания и той бъде назначен, има един пробен период – между 1 и 3 месеца, в които разработващата софтуера фирма да провери дали той е пригоден за тази работа. Дава му се конкретна заплата и когато изтече въпросният договор, той бива „вербуван” отново от същата HR фирма, която му предлага по-високо възнаграждение (с някаква малка сума отгоре, например 100-200 лв.) в друга компания. Така на края на 3-месечния изпитателен срок, HR-ите събират комисионната си от извършената услуга, а програмистът стартира наново същата процедура.

„В момента това е масова практика на пазара. Повече от нереално е един junior програмист, дори в София, където секторът е изключително активен, да взима подобна заплата, дори да работи за чуждестранна фирма, която осъществява аутсорсинг у нас. Стартовото възнаграждение обикновено варира между 2000-2500 лв. и то е в зависимост от дейността, която се изпълнява. Невъзможно е средните нива в сектора през 2022 г. да са над 5500 лв. – такива заплати рядко взимат дори senior програмистите, които имат зад гърба си 5-10 години стаж”, коментира още нашият източник.

Друга, често използвана от фирмите в бранша „врътка”, е да наемат програмист и да го "препродават". Това значи, че той става „отдаден” или назначен да работи само за определен проект или клиент. По този начин самата фирма играе ролята на HR агенция без да плаща лиценз за това, като фирмата получава сумата и плаща на програмиста.

Факт е, че в пандемията пазарната капитализация на IT сектора скочи рязко заради нуждата от разработка на платформи, с които служителите да могат да работят от вкъщи. Друга причина бе и завишения интерес на потребителите към софтуерни решения за дома, както и към различни приложения, с които да убиват прекаленото си свободно време. Така действително индустрията отбеляза сериозен ръст. Той сега обаче е обратен в огромните компании.

Така например Twitter – макар и по други причини – съкрати огромна част от служителите си под ръководството на новия собственик Илон Мъск, а „Мета” на Марк Зукърбърг пък обяви, че ще уволни над 15% от служителите си до края на ноември. Съвсем разумно би било в този смисъл да се твърди, че подобна съдба ще сполети и IT сектора у нас, който основно разчита на чуждестранни фирми и работа с чуждестранни клиенти. Те пък в последните месеци са все по-колебливи да инвестират парите си в софтуер, тъй като световните пазари се сринаха заради войната в Украйна и енергийната криза и пред инвеститорите и финансистите има много по-приоритетни задачи.

Ако все пак обаче приемем изнесената статистика за чиста монета, то това значи, че ставаме свидетели на невиждан бум в IT индустрията у нас. По-скоро обаче трябва на такива данни да се гледа с доза скептицизъм, коментират пред Флагман програмисти.