Глобалният дълг все повече тревожи Световната банка

Ключови думи: световна банка, глобален дълг, тревога

Нивата на дълга сред страните с ниски и средни доходи се повишиха рязко през 2021 г., като на Китай се падат 66% от заеми от официални двустранни кредитори. Това каза президентът на Световната банка Дейвид Малпас, подчертавайки необходимостта от намаляване на дълга на по-бедните страни.

Годишният доклад на Световната банка за статистиката на глобалния дълг, който трябва да излезе следващия месец, сочи, че кредиторите от частния сектор също трябва да участват в намаляването му, каза Малпас пред Reuters.

Групата на 20-те големи икономики и Парижкият клуб на официалните кредитори създадоха обща рамка за третиране на дълга в края на 2020 г., за да помогнат на страните да устоят на последствията от пандемията COVID-19. Прилагането ѝ обаче бе стопирано, предава economic.bg.

Световната банка, Международният валутен фонд и колегите им от западните страни стават все по-гласовити относно разочарованието си от Китай, който в момента е най-големият официален двустранен кредитор в света. Критики понасят и кредиторите от частния сектор – за това, че не действат по-бързо.

Предварителните данни, публикувани от Световната банка през юни, показват, че външният дълг на страните с ниски и средни доходи е нараснал средно с 6.9% през 2021 г. до 9.3 трилиона долара, изпреварвайки растежа от 5.3%, наблюдаван през 2020 г.

Малпас каза, че предстоящият доклад на банката за статистиката на международния дълг е обезпокоителен, но не даде конкретни числа.  

Той показва, че сумата на дълга е нараснала значително“, каза той.

„Докладът ясно показва, че намаляването на дълга трябва да се разшири значително, за да включи частния сектор и Китай“, каза Малпас, добавяйки, че общият проблем с дълга ще бъде голяма тема на предстоящата среща на лидерите на Г-20.

„Ще има признаване за сериозността на проблема“, коментира Малпас.

Той все пак напомните за „слабото възприемане“ на натиска от негова страна за незабавно замразяване на плащанията по дълга, когато страните поискаха облекчение съгласно общата рамка на Г-20 и други реформи, насочени за ускоряване на усилията за преструктуриране на дълга.

Представители на МВФ и Световната банка казват, че 25% от нововъзникващите пазари и развиващите се икономики са в или близо до дългови затруднения. Този дял нараства до 60% за страните с ниски и средни доходи. Климатичните шокове, повишенията на лихвените проценти и инфлацията засилиха натиска върху икономиките, които все още се възстановяват от COVID.

Малпас каза, че Китай е бил неохотен играч в бавно развиващия се процес досега. „Те са предимно наблюдатели“, каза той.