Ех, ако можеше Коджакафалията да се изправи днес и да замахне с бастуна, та да ни вкара в правия път

Всеки елемент от новото градско пространство между улиците „Цар Симеон I” и „Ст.Стамболов” има замисъл, става ясно от разказа на Радостин Дамасков

Ключови думи: бургас, радостин дамасков, скулптор, александър георгиев коджакафалията, паметник, скулптура, интервю, символика, гълъби, бастун, югозапад

24 Септември 2022, Събота, 14:31 ч.

Автор: Катя КАСАБОВА, Снимки: Авторът

Паметникът му е по най-стария проект отпреди 20 години, търсил съм символика, но най-вече реализъм, каза даровитият творец

„Подарих на 45 семейства места – обаче се явиха още 350 – бедни, бездомни и безимотни и молят да им дам места даром. Аз и това реших да сторя”

Из Завещанието

Това е епиграфът на цялата композиция, която ще напомня на съвременен Бургас кой е Ал.Г. Коджакафалията и защо е важно делото му. Разговаряме с автора на проекта Радостин Дамасков.

- Г-н Дамасков, поздравления за добре свършената творческа работа по скулптрирането на Благодетеля Александър Георгиев Коджакафалията. Прави впечатление обаче, че е с бастун, а в краката му монтирате гълъби, които кълват трохи. Защо ползвате тези елементи, известен е само един фотографски портрет на дарителя – до гърдите, с палто и калпак?

-Спонтанно ви казвам, че бастунът е моя идея, добавил съм го, след като прочетох достатъчно история, а и така го описва Антон Страшимиров. Знаете, че до края на живота си Коджакафалията не е свалил селските си дрехи, ходел е с калпака и не се е впечатлявал от модните тенденции на новоизлюпените богаташи и дипломатите, които са пирували в неговите ханове. Бастунът, с днешна дата, има и друг смисъл за мене – да можеше Коджакафалията да се изправи и да ни подметне с този бастун, та да ни вкара в правия път. Ние не заслужаваме неговото благодеяние понеже по-голямата част от новите поколения изобщо не могат да асимилират какво е направил той, за да го има днешния Бургас. Гълъбите са символ на милосърдието, три от тях кълват от трохите, но ще има един, който ще е до дясното му рамо. Мисля, че това е реалистичен образ.

- Но защо гледа към югозапад, където са дърветата по ул. „Стефан Стамболов” и затвореното вече кафе „Калина”? Защо не е ориентирана лицевата му страна към голямото кръстовище на Новата поща?

- Мислил съм върху това. Ако бях спазил вашето виждане, само в малка част от деня, към късния следобед, бронзовата фигура щеше да бъде лизната за кратко от слънцето. А сега целият профил ще блести. Но по-важното е, че гледа към оригиналния километричен знак от зелен айтоски камък, поставен на ул. „Стефан Стамболов” в началото на миналия век, за да указва на задаващите се каруци от Айтос, че до Бургас има още цял един километър.

Автентичният километричен знак от 1891 г., консервиран със средства от туристическите такси, събрани от отдел „Туризъм” и Туристическия информационен център към Община Бургас

Исторически грамотните хора знаят, че по това време по-малкият от 10 000 души град е бил ситуиран предимно покрай сегашното пристанище. Ако Коджакафалията не беше раздал своите земи даром на тракийските бежанци, парцелирайки ги за домове и дворове за собствена сметка и ако не беше заплатил изработката на първия регулационен план на града, той много по-късно щеше да се развие в тази част. До голяма степен благодетелят поглежда, чрез паметника, и към Иновативното училище, което е било построено върху негова земя, с негови средства, като сиропиталище.

- Помня, че имаше много идеи за паметник на Коджакафалията след падането на тоталитарния режим. Предлагаха се различни проекти. Единият беше за 5-метров монумент на мястото, където е бил гробът – между новата сграда на БСУ и бившото помощно училище. Сегашният проект, вече реализиран, по чия инициатива е?

- Ооо, по-добре да не ме връщате назад. Имаше два Инициативни комитета през годините, и двата с набирателни сметки. Първият събра 0 лева, а вторият – 2 лева. Накрая Община Бургас се взе в ръце и финансира това, което виждате. Всъщност това са пари на данъкоплатците на тази община, наши пари, но е важното, че са вложени в нещо наистина значимо. Самият паметник е моят първоначален проект отпреди 20 години. Доста по-скромен от всички грандиозни идеи, които се обсъждаха във времето. Тук искам да добавя, че сигурно ще се появят много „естети”, които ще ви кажат, че тези каменни блокчета от гранит в основата са грозни, но аз съм ги сложил нарочно, за да напомнят за миналото и че Коджакафалията винаги е бил близо до земята. Имах огромното желание, когато багерите изриваха старите улици на Бургас, да запазя 4-5 квадратни метра от най-старите калдъръмени плочки, но така и не ме разбраха тогава архитектите. Искаше ми се под бронирано стъкло да поставя наистина ценната за историята настилка. Не успях да запазя от тях, но смятам, че паветата от камък са достатъчно красноречиви и се покриват с концепцията. Между паметника и пейките има достатъчно място, през което ще бъде ориентиран пешеходният поток между двете улици „Цар Симеон I” и „Стефан Стамболов”. Това е едно чудесно ново градско пространство.

- Кога ще е официалното откриване?

- Кметът Димитър Николов се оказа толкова нетърпелив, че дори не изчака да завършим композицията. Гледах го във Фейсбук, че се радва, снимал се е гордо преди церемонията. А тя предстои и ще бъде скоро.