Референдумите за влизане на 4 украински области в Русия започнаха, какво значи това

Обявената частична мобилизация в Русия съвпада прекрасно с целите на Путин, които на този етап изглеждат прозрачи – нападение над Донбас да се счита за нападение на РФ

Ключови думи: референдум, русия, рф, путин, москва, херсон, запорожие, донецк, луганск, какво следва, ескалация, украйна

Референдумите в четирите региона на Украйна, който са под частичен руски контрол, започнаха. В Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск вече е стартирала процедурата, с която местното население ще реши дали да се присъедини „доброволно” към Руската федерация, или да остане в границите на Украйна, а резултатът от вота ще бъде ключов за бъдещето на военния конфликт между двете страни. Макар западната общност категорично да отрича референдумите като „нелегитимни”, те със сигурност ще бъдат използвани от Москва, за да оправдае своята намеса на украинска територия, с която „денацифицира” страната.

Реално тактиката на Путин изглежда прозрачна – обявява референдуми, които да „докажат”, че регионите искат да са независими; резултатът, очевидно излиза в подкрепа на присъединяването към РФ – било то под натиск или заради реалните интереси на хората там; след това териториите, които така или иначе на 21 февруари Москва обяви за независими, се присъединяват към Русия и след това всяка атака срещу тях се счита за нападение над територията на Федерацията. Уловката е, че с такъв ход напрежението реално ескалира, защото ако досега Путин „толерираше” атаките срещу своите войници с модерни оръжия, предоставени от НАТО, след приемането на четирите региона към РФ такива нападения вече ще са в очите му директна атака на НАТО срещу Русия. А това значи война.

Не е случаен таймингът на т.нар. „частична мобилизация”. Тя представлява показателен ход за това колко отчайващо изглежда положението на фронта след сравнително успешната контраофанзива на Украйна, но в същото време опитва да демонстрира на Запада, че „нещата загрубяват”. И макар все още официално Путин да не е обявил война, продължаващата „специална военна операция” определено излиза извън контрол за Москва, която сега изглежда застрашена не само на фронта, но и на своя територия. Това е ясно от растящото недоволство на хората там, но и от крайното разделение в цяла Русия между млади и стари – първите са върли критици на „режима” на Путин, а вторите – негови явни поддръжници. Очевидно е в този смисъл защо на редица летища се редят опашки от именно млади хора, които се стремят да напуснат страната преди да е станало твърде късно и да се озоват на фронта. Мобилизацията изглежда цели и именно да защити въпросните региони, в случай, че те бъдат признати за част от Федерацията.

В същото време от Москва изглежда са помислили и за това. С промяна в законодателството и леки реформи на определени текстове бе криминализирано и заплашено с години затвор дезертьорството, залавянето от чужди войски и неявяването на военен пункт след призив за мобилизация. Остава неясно обаче каква ще е съдбата на хилядите млади руснаци, които все пак успяха да напуснат страната по направление Турция, Финландия, Монголия и други съседни или приятелски на РФ държави.

Ситуацията определено не изглежда оптимистична. Ако бъдат присъдинени към Русия Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск, то това несъмнено ще доведе до това конфликтът да продължи с нови сили и през зимата. Вместо да работят по дипломация и в посока прекратяване на войната и загубата на човешки животи, Русия и Украйна твърдоглаво продължават да поддържат своите биещи се тези.

Москва е категорична – Украйна се управлява от неонацисти, които трябва да бъдат разгромени. Това обаче на практика звучи в контекста на сегашното време като наричането на борците за социализъм по време на царска България „антифашисти”. От друга страна Зеленски също е убеден – Русия е фашистка страна, която безпричинно е нападнала суверенна Украйна.

И двете позиции са неправилни обаче. Сегашният конфликт е продукт на години политически и геополитически игри. Несъмнено експанзията на изток на НАТО – съюз, създаден след края на Втората световна война с цел защита от евентуална атака от СССР, който към момента изглежда изгубил смисъла си, има отношение към случващото се. Обграждането на Русия с военни бази и постепенно присламчване на съседни на нея страни към НАТО, също не дава добър сигнал за „добросъседство”.

В същото време доктрината на Русия, която Путин проповядва, изглежда е такава на империализъм и възвръщане на Съветския съюз, както самият президент е загатвал нееднократно. Но за империи в 21 век няма място, а атаката на суверенна, поне според сегашното международно право, Украйна, представлява ясен акт на агресия, който не може да бъде приет от никоя страна в Европа, каквито и да са причините за нея. Никакви оправдания и никакви политически говорения няма да променят този факт.

При всички случаи обаче референдумите няма да бъдат признати за легитимни от Запада. В конфликт, в който двете страни са на диаметрално противоположни гледни точки и с различени идеи за това как трябва да работи светът обаче това няма значение, защото Москва ще ги признае. А за нея – ако четирите области обявят своето „желание” да са част от Федерацията, това ще е достатъчно като оправдание за допълнителна ескалация. Не са за подценяване и заплахите от Москва, в които се съобщава, че „няма да се поколебае” да защити своите територии с всички налични способи – включително и ядрената триада.

Най-доброто, на което можем да се надяваме реално е деескалация, но за такава няма изгледи. А с обявяването на въпросните референдуми и с повишаването на напрежението в Украйна заради тях, в Европа започват силно да натискат и нас, в България, да заемем категорична позиция за конфликта. Такава обаче може да заеме само и единствено работещо правителство, каквото към момента няма изгледи да има. И точно затова може би след 2 октомври ще видим коалиционен кабинет, за който малцина на този етап подозират, че може да съществува.