Многоклетъчен облак от нахлуващ студен фронт поразил Бургас в събота

В НИМХ не очаквахме опасните явления да достигнат до морския бряг, казва прогнозистът Боряна Маркова

Ключови думи: Боряна Маркова, НИМХ

Гл.ас. д-р Боряна Маркова е прогнозист на времето в Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Завършила е метеорология във Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Потърсихме я за коментар на жестоката буря в Бургаско тази събота.

- Г-жо Маркова, какво явление мина през Бургас в събота? Спори се буря ли е било, ураган ли, или торнадо?

- През района на Бургас премина един доста сериозен мощен купесто-дъждовен облак, който се зароди още над Старозагорско. Максималното му развитие бе между Ямбол и Елхово. След това започна постепенно да отслабва като мощност, но все пак, движейки се и достигайки до Бургас, параметрите му бяха много сериозни. Вследствие на това се получи и шквал. Пострадалите лодки в морето са резултат от силния вятър, който е свързан с тази купесто-дъждовна облачност. Преди Бургас е валяла и градушка.

- Какъв е бил размерът на облака?

- При максималното му развитие – между Ямбол и Елхово, е бил 16 км по вертикала.

- Това е височината на облака?!

- Да, височината на облака е 16 км.

- В Бургас облакът беше доста ниско...

- Вие виждате долната граница. В Бургас обаче височината му отслабна до 12-13 км вертикално развитие.

- А на ширина?

- Хоризонталният му размер бе около 40-50 км в диаметър.

- Това цялото е един облак?!

- Да, това са т. нар. многоклетъчни облаци. Т.е. в този облак има няколко центъра. През Бургас мина най-сериозната клетка.

- Какво е уникалното в случая? Никой не си спомня такава буря в Бургаско.

- Възникването на този тип мощни купесто-дъждовни облаци е при добре изразен студен атмосферен фронт. Знаете, че предишните дни беше много топло. Така бе и в Бургас същия ден. Предстоеше промяна на времето, т.е. приближаваше студена въздушна маса. Когато има едно такова нахлуване на студен въздух, се създават изключително благоприятни условия за развитие на такава мощна купесто-дъждовна облачност. Тези явления в България не са изненада и не са рядкост. Просто те се проявяват на различни места.

- А тогава НИМХ прогнозира ли подобни опасни явления?

- Да, но в интерес на истината не очаквахме да достигнат до морския бряг. Просто самият студен атмосферен фронт малко избърза и затова нещата се случиха в този ден. Иначе се очакваше да се случат между 8 и 12 часа по-късно. То заради това се казва прогноза, а не диагноза.

- А това, че минава над морето, усилва ли явлението?

- Не, при нашето крайбрежие ефектът не се усилва, защото фронтът идва от сушата. Усилване може да има навътре в морето, но не и по крайбрежието.

- Говори се, че бурята е невиждана. Така ли е?

- Подобно явление - и то по-сериозно, имаше 2004 г., пак през септември. То обаче бе във Варна. Пак следобедните часове се бе развила мощна купесто-дъждовна облачност. В самия град тогава падна и доста сериозна градушка, дори с размери на яйца. Но хората забравят. В София също имаше градушка през 2014 г., която бе от същия порядък. В Левски също имаше преди 3-4 години – в нощните часове. В Бургас наистина може би скоро не е имало подобно явление. Но те се случват на различни места, по различно време.

- Някои казват – ето, това е заради климатичните промени. Може ли да се направи такава връзка?

- Аз лично не бих се ангажирала да правя такава връзка. Това са процеси, които се случват. Както обясних, става въпрос за мощна купесто-дъждовна облачност при студен фронт. Виждате как температурите след това се понижиха. Всичко това ние го наблюдаваме всяко лято. Ако се разровите в архивите, ще видите, че такива проявления се случват на различни места в страната и никой не се впечатлява, ако не му е на главата. Миналата година, например, градушка помля земеделската продукция в Пловдивско. Но едва ли в Бургас тогава някой толкова много се е вълнувал. Т.е. това не е нещо необичайно. Да, сега размерите бяха доста големи, а имаше и доста сериозна разлика в температурите на двете въздушни маси, които се срещнаха. Затова и се разви такава мощна купесто-дъждовна облачност.

- Размерът на облака не е ли необичаен?

- Той е на границата на необичайното. По принцип средно в България се развиват облаци с размер по вертикала до 14-15 км. По-мощните отиват към 16 км.

- Малко странно ми се вижда. 15 км висок облак не е ли много?

- Вижте, нормално е, когато говорим за мощна купесто-дъждовна облачност. Когато е само купеста, тя е с по-малки размери. Хората много често пренебрегват предупрежденията в прогнозите за гръмотевична дейност, усилване на вятъра, интензивни краткотрайни валежи, градушка. Това сега в Бургас сте го видели нагледно.