Защо Армения за един ден стана американски съюзник

Нанси Пелоси оглежда от стълбичката на самолета новата американска придобивка – Армения

Ключови думи: армения, сащ, нанси пелоси, америка, съюзник

В събота служителите от общинските фирми в Ереван бяха извикани извънредно на работа. Тяхната задача бе в спешен порядък - за няколко часа, да изчистят града от всички плакати и билбордове с Путин, и от онези, рисуващи арменско-руската дружба от векове за векове. На тяхно място трябваше да се поставят американски знамена и приветствия на Нанси Пелоси. Председателката на Камарата на представителите пристигна в Ереван в 18:30 вечерта.

Задачата не бе лека, защото арменската столица бе буквално нашарена с всякаква проруска пропаганда. Изчистването ѝ и замяната и с опознавателните знаци на другия световен център на влияние е видимата страна на процес, който по тези ширини започна да тече доста бурно след 24 февруари, когато Русия нахлу в Украйна. Армения завива към САЩ, Казахстан вече даде ясно да се разбере, че е част от китайската сфера на влияние, Азербайджан се съюзи с Турция, Украйна е новият голям любимец на колективния Запад… Всички те вкупом се отскубнаха от здравата прегръдка на Москва. И това се случва в момент, когато в Европа тече най-кървавия конфликт от Втората световна война насам. Но наместо бившите съветски републики да са умрели от страх и да се подмазват на Кремъл и Путин, за да не ги нападне и тях, те звучно му обръщат гръб.

Защо обаче се случи така, че и един от най-верните сателити на Русия, който не промени това положение дори в годините, когато бе оглавен от довереника на Джордж Сорос – Никол Пашинян, също напуска руската сфера на влияние? В събота редица руски медии (а там вече всички медии са контролирани от Кремъл) публикуваха иронизиращи статии за новия Голям брат на Армения. Разбира се, без да уточняват контекста на тази случка. А той е важен.

Армения е заключена между Турция, Азербайджан, Грузия и Иран. Първите две страни са нейни отколешни врагове. Турция заема черно и кърваво петно в арменската история, което и днес буди силни страсти по целия свят. Признаването на арменския геноцид е тест за смелостта и устойчивостта на всяка държава пред турските натиск и заплахи. Двете страни и до момента не са се признали взаимно, поради което нямат дипломатически отношения. Ако изключим малък период отпреди заграбването на властта в Анкара от ислямистите на Ердоган, Турция практически не е преставала да се заканва на младата арменска държава след появата ѝ като независима през 1991 година.

Общото минало с Азербайджан в рамките на СССР само привидно изглежда мирно и братско. Практически всеки, който е бил на екскурзия по тези места в годините на Съветския съюз, знае, че пресичайки вътрешната административна (тогава) граница между двете съюзни републики, неизменно е чувал от екскурзовода обяснението: Виждате ли как свободно се минава оттук, без проверки и препятствия. Каквото обяснение съветските екскурзоводи не даваха на нито една друга вътрешна граница. Напрежението между арменци и азери още тогава бе осезаемо, макар до голяма степен съветската действителност да ги бе омешала доволно в общи региони. Склонността на комунистите да чертаят граници произволно, без да се съобразяват с етническия състав на народите в получените територии, превърна Армения и Азербайджан в заложници на своите малцинства при противника. А оттам – в смъртни врагове. Вкарания от комунистите в рамките на Азербайджан район Нагорни Карабах бе населен изключително с арменци. А вмъкнатата, като в сандвич, в територията на Армения област Нахичеван, пък бе административно оформена като азербайджански анклав. Така и двете страни имаха постоянен източник на напрежения и повод за войни. Ереван и Баку също не са се признали взаимно и нямат дипломатически отношения.

Другият съсед – Грузия, доволно пострада от Русия, която я нападна и ѝ отскубна Южна Осетия и Абхазия, превърнати в момента в квази държави, признати само от Русия и още няколко държави, като Венецуела и Никарагуа. Това така смрази политическият елит на Грузия, че в момента там на власт е съглашателско правителство, готово на всякакви услуги на Москва. На помощта на такова правителство Армения не би могла да разчита.

Видео от пристигането на Нанси Пелоси в Ереван, което бе важна новина и за държавната телевизия в Армения, която го излъчи директно - ГЛЕДАЙТЕ ТУК.

Единствената страна, с която Ереван е в горе-долу топли отношения, е Иран, но това е приятелство по сметка. В Техеран управляват ислямисти от най-крайните течения на шиитския ислям. Те не се славят с особена търпимост. Ако в момента се държат мило и ласкаво с Армения, то е заради общите им врагове – на първо място Турция, приемана от Техеран за прекалено светска и опасна за ислямистките ирански порядки. И на второ – Азербайджан, с когото Иран е в твърде напрегнати отношения. Близките връзки напоследък между Баку и Израел и подписания между тях договор, по който Азербайджан получава израелско оръжие, са допълнителен фактор.

Европейският съюз, към когото преди време гледаха с надежда много от бившите съветски републики, достатъчно ясно им даде да разберат, че не ги чака с топли обятия в редиците си. Красивите слова за асоцииране, които се повтарят постоянно, са маскировка пред ясното послание – никога няма да станете наши членове.

Ето защо Армения няма много възможности за избор. Затова, независимо кой точно я управлява, въпреки че на власт е човек на Сорос, Ереван се присъедини към ОДКС – организацията на договора за колективна сигурност, в който членуват някои бивши съветски републики, без Азербайджан. Неговият чл. 7 предвижда (по подобие на чл. 4 от договора за НАТО), че ако една държава е нападната, всички останали приемат това като нападение над тях и се притичват да ѝ помогнат. ОДКС обаче бе създавана като структура, почти напълно доминирана от Москва. Русия желаеше да контролира изкъсо своята сфера на влияние, затова обгради всички органи на организацията и ги подчини на себе си. Докато НАТО например и в момента има своя автономия, която бе видна най-вече около агресията срещу Украйна. Няколкото срещи на пакта така и не успяха да родят общо натовско решение за помощ, поради което Киев получава западната помощ и западните оръжия не по линия на НАТО, а по взаимни договорености с отделни страни, преди всичко САЩ, Великобритания, Полша и Балтийските държави.

Обсебването на ОДКС от Русия я превърна в структура, където решенията се взимат в зависимост от моментното настроение в Кремъл. В началото на годината вътрешният метеж в Казахстан, организиран от сили, близки до бившия президент Назарбаев, принуди Нур-Султан да се задейства чл. 7. Москва склони и прати войски, които да потушат метежа. По-късно се разбра обаче, че Кремъл е дал да се разбере, че няма намерение да изтегля обратно войските, което заплашваше Казахстан с разпалване на друг конфликт – вече между проруските и останалите жители на тази азиатска страна. Това принуди президентът Касъм-Жомарт Токаев, който е китаист, да търси помощта на Китай. И я получи- С намесата на президента Си Дзин-пин Русия склони да изтегли войските си, но за казахстан това вече бе свързано и със завой към китайската сфера на влияние.

След няколко войни между Армения и Азербайджан, основно за Нагорни Карабах, тази седмица между двете страни отново избухна конфликт. Но вече свързан с Нахичеван. Различни източници сочат, че азерите, добре въоръжени и подготвени от новия си голям съюзник Турция, са решили да окупират части от Южна Армения, за да прокарат сухопътен коридор до своя ексклав. Което не е нищо по-различно от това, което Русия направи в Украйна, прокарвайки си коридор до Крим.

В сряда арменският министър-председател Никол Пашинян поиска от ОДКС да задейства чл. 7. Главният играч там – Русия, обаче отказа. Думите на Путин, цитирани от основните медии в Ереван, са били дословно: Или се присъединете към Съюзната държава (Русия-Беларус), или няма да ви помагаме. Тоест, чл. 7 от ОДКС реално не действа, ОДКС съществува само тогава, когато Русия реши. А с отказа си сега Путин де факто денонсира самия договор. Да се присъедини към Съюзната държава би било политическа смърт за Пашинян, а на практика и край на независимостта на Армения. Съюзната държава е аморфна структура, в която Беларус отдавна се е обезличила като отделна страна. Арменците са горд народ и след дългите години в СССР последното нещо, което биха искали е отново да изгубят независимостта си. Друг въпрос е, че реално в момента Русия няма особени сили, с които да помага на Армения, защото цялата ѝ боеспособна войска е пратена да се бие в Украйна.

Останала насаме с мощни врагове, които лесно ще я победят, Армения потърси единствената друга останала към днешна дата възможна за помощ – САЩ. И я получи веднага. В четвъртък Пашинян се обърна към американците, в събота на летището в Ереван екстрено кацна Нанси Пелоси. Още в първото си изявление г-жа Плоси направи реверанс към новия си съюзник, като обвини Азербайджан във всички възможни грехове.

Да, тя е представител на най-крайното либерал-глобалистко течение в САЩ, което би желало националните държави да се обезличат, да изчезнат и светът да се превърне в единна диктатура с единна власт най-отгоре. Книгите на теоретика на съвременния либерал-глобализъм Клаус Шваб са достатъчно откровени и ясни за техните мечти и планове. Да, поради тази причина глобализмът е пагубен за всяка държава по дефиниция.

Но когато на карта са поставени изобщо оцеляването на Армения и на арменския народ, даже помощта на глобализма е добре дошла. До такава безалтернативност постави нещата пред Армения Владимир Путин. С такава безалтернативност, както изглежда, ще приключи и войната му срещу Украйна.