Обявиха размера на фискалния резерв

Ключови думи: фискален резерв, размер, министерски съвет

Със свое решение правителството прие Доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2022 година, съобщиха от правителствената пресслужба.

На база данни от тримесечните отчети за касовото изпълнението на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет (ПРБ) бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2022 г. е положително в размер на 1 176,0 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП, при заложен дефицит в ЗДБРБ* за 2022 г. от 4.1 %) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 837,6 млн. лв. и по европейските средства в размер на 338,4 млн. лева.

Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към 30.06.2022 г. са в размер на 28 247,9 млн. лв. или 47,3 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към юни 2022 г. нарастват с 3,5 млрд. лв. (14,1 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3,3 млрд. лв., а постъпленията от помощи нарастват с 0,2 млрд. лева.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 22 239,0 млн. лв., което представлява 48,2 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 4 311,3 млн. лв. или 47,6 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 10 549,9 млн. лв. (47,4 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 7 548,2 млн. лв. (47,1 % от планираните), от акцизи възлизат на 2 758,0 млн. лв. (47,4 % от разчета), а тези от мита са в размер на 218,5 млн. лв. (57,5 % от годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 914.1 млн. лв. или 65,2 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 6 463,8 млн. лв., което представлява 48,3 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 4 591.3 млн. лв., което е 62,5 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 г. възлизат на 27 071,9 млн. лв., което е 41,1 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към юни 2020 г. бяха в размер на 24 645,0 млн. лева. Значителният ръст на разходите през първото полугодие на 2022 г. спрямо същия период на предходната година е свързан с по-високия размер на разходите по националния бюджет.

Нелихвените разходи са в размер на 25 870,4 млн. лв., което представлява 41,0 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 24 355,7 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 501,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 13.1 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 388,6 млн. лв. (58,5 % от планираните за 2021 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2022 г. от централния бюджет, възлиза на 812,8 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.06.2022 г. е 9,5 млрд. лв., в т.ч. 9,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

В началото на месец юни правителството изготви и внесе в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г.). Предложен бе спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към преодоляване на негативните последствия от нарастващите цени на горивата и енергоносителите, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най- засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта бе да се подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентна криза, породена от конфликта в Украйна и да се смекчат шоковете, породени от високите цени на енергоносителите и суровините, за уязвимите групи от обществото и за икономиката на България. Законът бе приет от Народното събрание в края на месец юни и обнародван в началото на месец юли (ДВ, бр. 52 от 2022 г.). В разчетите е заложено запазване на фискалната цел за годината, като салдото по КФП отнесено към прогнозния БВП остава непроменено и е в размер на 4,1 % от прогнозния БВП.