Защо Украйна, а не Русия е алтернатива на съвременния либерал-глобализъм

Путин можеше да си управлява реално до естествената си смърт, но всичо, градено 22 години от него, се изпари на 24 февруари 2022 г.

Ключови думи: божидар божков, коментар, путин, украйна, глобалисти, русия, война, изолация, геополитика, флагман

Путин можеше да си управлява реално до естествената си смърт. Беше смачкал медиите и опозицията, беше си построил корумпирана пирамида от послушковци, които изпитваха страх пирамидата да не се срути, за да не си изгубят привилегиите.

Беше си напазарувал с нефтодолари либерал-глобалистите Макрон, Шрьодер, Меркел, подир която напазарува и Шолц, също Драги и още няколко важни зрънца от обичайните обитатели на глобалистката бърлога Давос.

Нищо не застрашаваше диктатурата му. Но всеки диктатор, който управлява дълго, изпада в умопомрачението, подсилвано и от лакеите, които му повтарят това, което иска да чуе - че е велик, че всичко му е позволено, че ще е господар на света. И на 24 февруари Путин пропука цялата си, градена 22 години, конструкция.

Шарж на Путин върху основата на откъс от легендарната френско-италианска кинокомедия от 1965 година „Фантомас се развихря“ с Луи дьо Фюнес в главната роля.

Освен всичките други глупости, които бяха направени с вярата, че Украйна ще е лесна хапка, а живеещите там само чакат с цвеят и питки „руския свят“, генералите му в момента много улесняват бъдещата гражданска война в Русия. Те подбират доброволци за касапницата в Украйна не от разглезеното руско население в Московията, а от националните републики, които в мнозинството си са и ислямски. Тоест там, където генетично носят агресивния ислямски заряд. И не просто ги подбират от конкретно тези места – което е видно от имената на загиналите и пленени войници, а и създадоха национални батальони. В момента в Украйна воюват компактен чеченски батальон, компактен ингушки батальон, компактен кабардино-балкарски, компактен татарски, компактен дагестански, компактен калмикски... С това те, осъзнато или не, създават основата за бъдещите армии на съставящите Руската федерация републики. Които - в този готов компактен вид, когато един ден се върнат разбити, угнетени, озверели, и пълни с решимост да отмъщават, обратно в Русия, ще започнат пак да се бият, но вече като национални армии срещу Московията. И ще е много кървава битка, не като разпадането на Съветския съюз.

За разлика от СССР, в чиято конституция комунистите лукаво бяха оставили точка, витиевато позволяваща отделяне на републиките, на която някога се позоваха Елцин, Шушкевич и Кучма, когато закриха в Беловежката гора Съветската империя, в руската конституция Путин изчегърта всякакви намеци за нещо подобно. Сега дори само леко подозрение в сепаратизъм се наказва с много години затвор. Бипсата на дори теоретична възможност републиките на Русия (а те, с изключение на Карелия, са до една ислямски и будистки) да я напуснат гарантира голяма касапница вътре в самата федерация тогава, когато събитията там започнат.

Командир на компактния чеченски отряд „Ахмат“ разказва каква е задачата на чеченските му бойци, пратени от руските генерали в Украйна.

От друга страна управляващите либерал-глобалистки среди в САЩ подклаждат пък своето население към гражданска война. Байдън преди ден нарече половината американци (привържениците на републиканците) терористи и екстремисти. Не би било никак чудно, ако нашето поколение стане свидетел на рядко историческо събитие, при което за кратък период от време се сменят основните, познати ни в целия съзнателен живот, велики сили с нови. Подобно непримиримо разделение Америка не помни от навечерието на гражданската си война. А разделението се задълбочава всеки ден, и подклажда все по-голяма ярост в двата лагера. Особено сега, когато започна произнасянето на присъдите над участниците в щурма на Конгреса - все по 10, по 15 години затвор. И все от съдии, добре подплатени финансово от Сорос, както описват в разследванията си близките до Републиканската партия медии.

На този фон Украйна има всичките предпоставки да е един от новите големи играчи на мястото на сегашните велики сили. Може би и самите украинци все още не го осъзнават. Може би и Зеленски не се е замислял, вглъбен изцяло във войната, а българската русофилия - още по-малко, че не Русия, която болнавият диктатор Путин води с бодри крачки към гражданска война и разпад, а точно Украйна прилича на сериозна алтернатива на световния либерал-глобализъм, прокарван от всеизвестните „обичайни заподозрени“ в Давос.
Зеленски не наподобява, дори далечно, нито един от техните любими кукли на конци, които редовно инсталират за държавни глави в подчинените им държави. Все лица със странни сексуалности, с любов към руските петролни корупционни долари, със силни зависимости, които лесно се направляват от Давос.

Зеленски не е нито женствения Макрон със загадъчните интереси в леглото, и неясно банкерско минало в институциите на глобалистите Ротшилдови, нито паркетния, също женствен, но като застаряваща лелка, Шолц, нито е болнавия, бръщолевещ глупости Байдън. Зеленски въобще няма грам общо с либерал-глобалистите. Той е техният антипод, традиционен мачо, с нормално семейство.

Може да се допусне, а и те не се опитват да го крият особено, че глобалистите от дъното на душата си не го понасят. Но са принудени да му помагат с половин уста заради общественото мнение, и заради инерцията, че Западът традиционно е съюзник на демокрацията и е срещу всяка тирания, особено руската.

Иначе, както виждаме от многочасовите любовни разговори на Макрон с Путин, от призивите към Украйна да се предаде, изговорени на последната им сгляда в Давос, либерал-глобалистите вътрешно си мечтаят Украйна да се примирява вече с окупираните територии, да подписва най-сетне мир с Русия, за да може корупционните нефтодолари да продължат да текат към основните глобалистки фигури от путинския грантов списък и към техните корпорации. Това им е любимото, те така живяха през всичките му 22 години, в които той е в Кремъл.

Путин им е по-драг, той е от тяхната кръвна група, те с удоволствие прибират корупционните му пари. Украйна им е само в разход, тежи им на шията. А и след евентуалната победа във войната, те това го усещат много добре, ще е много по-притегателна сила за нормалните хора и държави по света от затъналите в милиони ислямисти, африкански пришълци и джендърски порядки Франция, Германия, Белгия, Италия, Нидерландия... Особено ако и финализира съюза си с другата антиглобалистка сила Полша.

Някои глобалисти са дотолкова откровени, че изговарят тези неща още сега - справка папата, който за половин година война не изрече нито една дума на състрадание за десетките хиляди избити украинци, но направи специално ревливо изявление за смъртта на Даря Дугина, в което даде да се разбере, че дъщерята на идеолога на днешния руски фашизъм Александър Дугин, самата тя призовавала приживе неведнъж да се избиват колкото се може повече украинци, му е свидна на сърцето жертва.

Идеологът на съвременния руски фашизъм Александър Дугин изговаря обичайните си заклинания.

Ако българската русофилия разсъждаваше логично, сама щеше да стигне до извода, че Украйна е „техният човек“, че няма как алтернатива на западния глобализъм да е пропукала се диктатура с болнав президент начело, който я води към гражданска война и разпад. Да вярваш, че днешна Русия е някаква алтернатива на либерал-глобализма е толкова далече от реалностите, колкото Сириус от Земята.