Заради търканията между Косово и Сърбия: НАТО е „готово да се намеси”

В неделя протести блокираха границата на Косово към Сърбия, напрежението може да ескалира рязко, но е ето я историята

Ключови думи: сърбия, косово, конфликт, напрежение, търкания, нато, анализ

Косово и Сърбия – двете балкански страни, които водеха кървава война през 90-те и досега жиевеха в трудно „съжителство”, отново са „на нож” една с друга – този път заради действията на Косово, с които иска да задължи всички етнически сърби, живеещи в северната част на страната, да сменят номерата на автомобилите си със косовски, пише washingtonpost.com в свой анализ.

Това, макар привидно да изглежда като съвсем дребно действие, съвсем не е такова, защото статута на етническите сърби в северната част на Косово е въпрос, намиращ се в сърцето на конфликта между двете страни и техните правителства. Косово обяви своята независимост от Сърбия през 2008 г., но Сърбия още счита региона за своя област.

„Ситуацията в северните общини на Косово е напрегната”, казаха от миротворческите сили на НАТО в Косово в неделя. Сръбският президент Александър Вучич пък заяви, че „Досега не сме се намирали в по-сложна ситуация”. Какво се случва?

Защо има напрежение в Косово?

Развоят на събитията от последните седмици и усилването на напрежението между Сърбия и Косов, се дължи на нови правила, които трябваше да влязат в сила от 1 август, по силата на които правителството на Косово трябваше да задължи всички етнически сърби в северните региони да пререгистрират автомобилите си с косовски регистрационни табели. От войната в края на 90-те години, част от населението използваше сръбски такива, които имаха друг статут. Властите в Косово досега толерираха тази дуална система, за да запазят мира, но миналата година заявиха, че повече няма да го правят.

Според друго ново правило сърбите, които посещават Косово се очакваше да предоставят още един входно-изходно документ от властите в Косово на границата. Досега това не се е налагало, макар и от страна на Сърбия да има подобно правило, за всеки косовар, преминаващ границата.

Правителството в Прищина – столицата на Косово, от години опитваха да въдворят в ред целия институционален контрол върху регионите, където населението се доминира от етнически сърби в северната част на страната. Но винаги е било посрещано от жестока съпротива от местните, които все още считат обществата си за част от Сърбия.

В неделя етническите сърби блокираха редица пътища в северната част на Косово, протестирайки пновите правила. Това накара властите да затворят два от граничните пунктове – Ярине и Бърняк. Според полицията в Косово, към тях са произведени изстрели по време на протестите, макар и да няма пострадали. Белград пък счита, че новите правила са в разрес със споразумението от 2011 г., гарантиращо совободата на движение межуд Косово и Сърбия.

Междувременно съюзниците на Косово, включително САЩ и Европейския съюз, призоваха за спокойствие и натиснаха Прищина да отложи въвеждането на новите правила. Късно в неделя стана точно това и правителството се съгласи на 30-дневна отсрочка, ако блокадите по границата бъдат вдигнати. Премиерът на Косово Албин Курти обвини протестиращите, че се опитват да дестабилизират страната и заяви, че Сърбия организира „агресивни действия” по време на демонстрациите.

Свързано ли е всичко това с конфликта Сърбия-Косово от близкото минало?

Корените на конфликта между Сърбия и Косово могат да бъдат проследени до разпада на Югославия в началото на 21 век, който пък бе предшестван от продължителен период на ентнически конфликти между югославските републики през 1990-те години. Сърбия и Косово водеха брутална война в периода 1998-1999, която приключи с намесата на НАТО и водени от САЩ редица бомбардировки на сръбска земя.

Населението на Сърбия е основно съставено от православни християни, а Косово – бивша провинция на Югославия, се доминира основно от етнични албанци, които са в мнозинството си мюсюлмани. За пръв път за напрежение между двете страни може да се говори от 1989 г., когато югославският президент Слободан Милошевич – сръбски националист, бе решен да отмени автономията на Косово, гарантирана в Конституцията на Югославия.

В отговор на това в Косово бе сформирана паравоенната организация Армия за освобождението на Косово (АОК), която в годините до 1998 организира редица атаки срещу Сърбия. Крайната цел на АОК? Създаването на автономна държава, обхващаща всички региони с етнически албанци. Членове на паравоенната организация пък през годините бяха обвинявани в извършване на военни престъпления срещу етнически сърби в Косово, както и срещу тези, които считаха за „колаборатори”.

Отговорът от Сърбия не бе по-мек. Правителството се обърна срещу етнически албанското население на Косово, считайки ги за поддръжници на АОК и сепаратистките им атаки. Така повече от 1 млн. косовари бяха преместени насилствено от домовете им.

Западните държави и НАТО пък се намесиха и така се стигна до това през 1999 г. Сърбия и Косово да се съберат във Франция, където да опитат да договрят мир. Косово се съгласи на мир, но Югославия, която тогава се състоеше само от Сърбия и Черна гора, не. Зверствата в Косово продължиха, а САЩ определи случващото се като „систематична кампания от сръбски военни и паравоенни, чиято цел е етническото прочистване на Косово”.

В отговор НАТО стартира разрушителна 11-седмична бомбена кампания срещу Югославия, която приключи през юни 1999 г., когато страната се съгласи да подпише споразумение, позволяващо на Алианса да държи „миротворчески сили” в Косово.

Защо НАТО е в Косово и какво прави там?

НАТО има контингент от „миротворци” в Косово, познат като KFOR, от 1999 г. Присъствието му там е одобрено с резолюзия на ООН. Първоначалната цел беше той да предотврати конфликт като възпира напрежението между етническите сърби и албанците, след като НАТО и Югославия подписаха договор за мир, с което стана възможност милионите разселени албанци да се върнат в домовете си.

Оттогава досега този контингет става все по-малък и по-малък с всяка изминала година. Първоначално той наброяваше около 50 000 човека, сега е по-малко от 4000. Мисията му, по официални данни, е да „съблюдава сигурността и стабилността в региона, да подкрепя хуманитарни организации и да поддържа гражданското общество, както и да трени и подкрепя военните сили на Косово, и да поддържа развитието на стабилно, демократично, мултиетническо и мирно Косово”

В свое изявление след протестите в неделя KFOR заяви, че „следи” ситуацията и е готов да се намеси, ако стабилността е подложена на заплаха.

Как всичко това се свързва с войната между Русия и Украйна?

Балканите не успяха да избягат от вълните на войната в Украйна. Косово, от самото начало на инвазията, изрази подкрепата си към Украйна. Специалната военна операция пък премиерът Курти определи като „атака срещу всички нас”. Интересно е, че Украйна от 2008 г. досега все още не е признала независимостта на Косово.

От другата страна – Русия, която е дългогодишен съюзник на Сърбия, също не признава Косово за независима държава. От Москва се съгласиха с президента на Сърбия Александър Вучич, че напрежението се подклажда не от Белград, а от Прищина.

Мария Захарова – говорителят на руското външно министерство, обвини в неделя Косово, че използва новите си закони за автомобилите и идентификационните документи, за инструмент, дискриминиращ сръбското население.

„Настояваме Прищна, САЩ и ЕС, които подкрепят предложенията, да спрат провокациите и да следят за опазването на правата на всички сърби в Косово”, каза тя пред ТАСС.

Президентът Владимир Путин пък призова Косово да признае независимостта на двете области в Донбас, които той обяви за независими на 21 февруари т.г. „Редица държави от Запада без проблем признаха Косово като независима дъражва. Ние направихме същото по отношение на републиките в Донбас”, каза той пред шефа на ООН Антонио Гутерес, очевидно намеквайки за двойния аршин, който се прилага по отношение на Русия сега.

Превод: Георги РУСЧЕВ