Бойко Борисов: Има карма в тоя живот
"Тоя, който ми пожелаваше да седна на диванчето, сега сяда той. Има карма в тоя живот. Той пожела стола, за 6 месеца го свалиха, и то по парламентарен начин, с мнозинство" коментира Бойко Борисов
"В момента става едно чудовищно купуване на гласове", заяви пред симпатизанти в Пазарджик лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
"За мене и това, което Слави Трифонов каза, че тази агония прекъсва. Представяте ли си да беше обърната ситуацията, аз да викам по лаборатории, апартаменти, чужди депутати да им говоря за принципи, дали им говорят за принципи там", каза Борисов.
"Само че не по 50, 40, или 30 гласа, а по 10 000 накуп. Ако се приеме, че един депутат, независимо от коя област, е между 7 и 10 хиляди гласа, всеки депутат, който в момента купуват, е все едно купуват 10 000 гласа. Ами то по тая логика, уважаеми, защо правим избори. Те олигарсите сега чакат партиите да излъчат депутати, да влязат в парламента и отиваш да купуваш под формата на принцип", коментира лидерът на ГЕРБ.
"Кирил Петков е в изолация. Него го свалиха, него не го искат. За да се стигне до там да го сменят", така лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира твърдението, че самият се намира в изолация.
"Тоя, който ми пожелаваше да седна на диванчето, сега сяда той. Има карма в тоя живот. Той пожела стола, за 6 месеца го свалиха, и то по парламентарен начин, с мнозинство" коментира Бойко Борисов свалянето на кабинета "Петков", категоричен е Борисов.
"10 милиона изчезват от джоба на хората от бензина и нафтата", казва Борисов.
По темата с изгонените руски дипломати той коментира: "Първия ден Петков каза: "Аз съм", на другия ден каза "Нямам нищо общо, Генчовска е", коментира лидерът на ГЕРБ.
Созопол посрещна новата учебна година с обновени училища и 75 първокласници
Уволненият заради камерите в тоалетните директор отново е на ръководен пост
Кървава стрелба край Капалъ чарши в Истанбул: Трима са мъртви, има и ранен
15/09/2026, Вторник 21:45
3
Лео Бианки разби слуховете за фалит: Пицарията му напуска Драгалевци и се мести в центъра
Учителската пенсия през 2026 г.: Кой има право на ранно пенсиониране и с колко се намалява сумата
Димитър Николов разкри: Спасихме най-апетитния терен в Бургас от хотел и баровски къщи, днес тук има училище
Стотици лични асистенти в Пловдив трябва да се подпишат само в три дни
Българин стана голям шеф в Кауфланд
Иван и Тодорка пестят с години „бели пари за черни дни“, а след превалутиране в клон в „Славейков“ част от спестяванията им изчезнали
Скандал в София: Уволненият след аферата с камерите директор се върна като зам.-директор
Жена от САЩ твърди, че е била интимна с Ивайло Калушев: Публикува спомен за връзката им от 90-те
Горивата поскъпват още: Дизелът у нас се насочва към 2 евро за литър
Кървав следобед край Сливен: Двама загинаха в жестока катастрофа
Pri Hristianstvoto. ...karma niama ?
Pitam te. ..Ti hristianin li si ili....?
случва се бързо
засяга големи групи хора
радикална е
неочаквана е
Когато дълбоки социални промени стават колективни културни травми, обществата реагират по следния емоционален начин:
с общ климат на несигурност и страх,
недоверие – както към хора, така и към институции,
дезориентация по въпроса за колективната идентичност
песимизъм по отношение на бъдещето
В ситуация на стрес ние реагираме по един от двата възможни начина – с бягство или с борба. Травматичната ситуация е предизвикателство за всички нас, защото нито една от тези реакции не е възможна.
Травмата е преживяване на несъвместимост – между заплашителното събитие и личните възможности за справяне с него, свързано с чувство на безпомощност и дългосрочно разтърсване на чувството за света и за себе си.
Тогава идва реакцията на „замръзване“, „смразяване“, фрагментиране на действителността. Човек може да е недоволен, да кипи вътрешно от гняв, но няма къде да избяга, нито как да се бори.
Общото усещане за регрес и инфантилност става преобладаващо. В травматична ситуация всяка нация или отделна общност избира един специфичен "колективен травма-наратив", който става подходящ за мобилизиране. Този травма-наратив съдържа общо преживяване на несправедливост в миналото, свързан е с общи идеали, позволява преместването на агресията върху един общ враг.
Примери за това в нашата история има много.
Новото на ситуацията е, че имаме възможност да наблюдаваме, сравняваме и мислим – както и да анализираме доколко чувствата, които изпитваме, са наистина свързани с конкретната ситуация, а не идват от обкръжението ни – или от миналото. Можем ли да приемем, че носим лична отговорност за себе си и околните или вярваме, че ако „се снишим“ и се правим, че няма криза, тя ще ни отмине по принципа на поговорката „върху храстите не падат мълнии“?