Защо Черно море е най-красивото в света за 1 месец в годината

Комбинирани снимки от два сателита на НАСА демонстрират нагледно невероятните цветове, които изобилстват във водния басейн до края на юни

Ключови думи: черно море, вихри, тюркоазено, най-красиво море, фитопланктон, новини, наса, любопитно

За един месец в годината Черно море се превръща в най-красивия воден басейн в света. Погледнато от сателит, от почти черно то сменя цвета си в красиво синьо и тюркоазено в периода между средата на май и края на юни, а причината е изненадваща.
Вихри от тюркоазено се заформят по цялата повърхност на морето през юни.

Кадрите са комбинация между снимки от сателитите NOAA-20 и Suomi NPP, които елиминират пряката слънчева светлина и премахват „зашиването” между различните фотоси, от които е създадено изображението. Вихрите се дължат, противно на очакванията в море, което е практически лишено от живот под 150-200 метра дълбочина, на огромни количества фитопланктон, съобщават от НАСА.

Един от видовете микроорганизми, които в момента красят повърхността на морето ни, са т.нар. коколитофори. Те са покрити с бял калциев карбонат, който отразява слънчевата светлина по специфичен начин. Когато са достатъчно много, тези микроорганизми, които следват натуралните течения в Черно море, са видими от космоса.

За това защо водният басейн се нарича с това име все още се спори. Хипотезите са няколко и основно свързани със суеверия, едно от които твърди, че на дъното му – на дълбочина от 2212 метра, „живее смъртта”. За изненада в това твърдение има известен резон, тъй като живот на 200 метра под повърхността му няма. Това се дължи на това, че там във водата липсва кислород, което пък има обяснение в исторически план.

Морето някога е било езеро, около което е кипял живот. Впоследствие природен катаклизъм, вероятно земетресение, прави така, че в басейна започва да се влива вода от други източници като Мраморно море, което наводнява всички терени със зеленина. Растителността съответно умира на новото дъно на басейна и от това се отделят огромни количества сероводород, който прави водите непригодни за живот.

Според някои легенди, дори до днес на дъното на Черно море могат да се намерят останки от древни цивилизации, въпреки че за това все още няма преки доказателства. Заради липсата на кислород обаче водите на морето, погледнати под определен ъглъ изглеждат действително черни.

Това, че само за месец по повърхността му се виждат красивите тюркоазени вихри съвсем не значи, че през останалото време фитопланктон няма. Точно когато е черно на цвят в морето ни има изобилие на други микроорганизми – диатоми, които са характерни за пролетта.

Точно тази сезонност в това кой вид фитопланктон доминира във водите на морето има огромно значение за това каква е структурата на хранителните вериги. Така например коколитофорите се превръщат сега в храна за ноктилука, наричани още „морска искра”, малките диатоми хранят различните видове риби, докато големите диатоми се усвояват от медузите.