Заможни украинци злоупотребяваха с държавната помощ, създадоха негативно мнение за сънародниците си у нас

Много от бежанците в Бургаска област вече се нуждаят от психологическа помощ, губят близките си на фронта, каза зам.областният управител на Бургас Пламен Янев

Ключови думи: пламен янев, украинци, бежанци, флагман, украински бежанци

Пламен Янев е заместник областен управител на област Бургас. Администрацията е координатор между институциите, доброволците и украинските граждани. Още в първите дни на войната в Бургас бе направена безупречна организация за пристигащите у нас украински граждани, а на Морска гара заработи Единен кризисен център, разкрит от областния управител Стойко Танков. Там всички нуждаещи се имаха възможност да получат статут, дарения от всякакъв вид, както и информация по всички въпроси. Колко от пристигналите в Бургаска област украински граждани останаха тук, какви са нуждите и проблемите им, имаше ли и злоупотреби от страна на някои от тях - отговаря в интервю за Флагман.бг Пламен Янев, който бе основният координатор на Кризисния център:

- Г-н Янев, на територията на Бургас област бяха настанени около 60 000 украински граждани. Какво се случи с тях от началото на 31 май, когато трябваше да освободят хотелите, досега?

- Има няколко групи хора сред украинците. Първата група са тези, които напуснаха страната. Противно на очакванията те не са толкова много. При стартирането на процеса на 31 май в България имаше между 104 и 105 хил. души. При приключването бяха спаднали до около 77-78 хил. В последните дни наблюдаваме постепенно покачване и към днешна дата има малко над 82 000 украинци, регистрирани на територията на България. Другата част са тези, които се самонастаниха по други хотели – такива, които отново са по програмата на държавата за 15 лв. с изхранване и за 10 лв. без. И третата група са тези, на които ние помогнахме да се преместят към държавните бази, преминавайки първо през буферния център. Този процес все още не е спрял и всеки ден имаме заявки за хора, които трябва да бъдат извадени – дали защото са им свършили средствата и вече не могат сами да си осигуряват храна, дали защото хотелът е преценил, че ще работи до 25 юни или 1 юли. Но те са по-малко. 

- Тоест държавата продължава да осигурява всичко необходимо за украинските граждани тук?

- При всеки сигнал се опитваме да реагираме максимално бързо. Там, където има подадени големи бройки, прилагаме същия механизъм, който описах. Хората преминават през буферния център в кв. Сарафово и се разпределят там, където имаме възможност да ги настаним. Към момента те са единични бройки и затова засега това не се прилага – най-малкото защото е нерентабилно и неефективно откъм ангажиране на човешки ресурс.

-Областна управа има ли данни колко от тези украински граждани, които дойдоха в Бургаска област, останаха тук, с какъв статут са и в кои общини са настанени?

- По-голямата част останаха в общините, в които се настаниха още като пристигнаха - Бургас, Несебър, Поморие, Созопол, Царево и Приморско – по крайбрежието. Няма разселване към общините от вътрешността на Бургаска област. Бройката намалява, но с не повече от 30 % от първоначалната цифра, от която тръгнахме. Както казах – в момента имаме положителен тренд на пристигащите. За около 3 седмици от около 77 хил. човека у нас, сега те са около 82 000. Тоест около 300 души на ден за цялата страна. Огромна част от тези хора са в Бургаска и Варненска област.

- Останаха ли на наша територия реално бедстващи – майки с деца, възрастни хора, които се нуждаят от социална подкрепа?

- На много хора е необходима помощ и тя не се свежда само до финансова такава. Все по-често имаме ситуации с нужда от психологическа помощ и благодарение на различни организации и доброволци успяваме да се справим. Времето, което тези хора са прекарали в България, вече не е никак малко и много от тях не знаят какво ще правят оттук нататък, което ги поставя в панически ситуации. Много от хората, които имаха нужда от помощ след като избягаха от най-разрушените градове в Украйна, продължават да имат същите нужди. Виждате как сезоните се сменят. Те дойдоха през зимата. Сега е лято и съответно им трябват други дрехи. Имат и ежедневни нужди от хигиена. Проблемът с храната е почти на 100 % решен, защото на повечето места държавата доставя храна чрез различни топли кухни и частни фирми. За тези хора тепърва предстои въпросът с това какво ще правят оттук нататък. Те не могат да се върнат. Някои от тях започнаха работа не само от финансова, но и от психологическа гледна точка – да се чувстват по-добре. Не могат да вземат важно решение като това дали да учат български език или не. Докато това е лесен за решаване проблем в община Бургас благодарение на редица организации и доброволци, в общини като Несебър това не е така и дори нямаме решени как да учат български, дори и да искат. Не е възможно и всеки ден да пътуват до Бургас. Няма и схема как някой преподавател да ходи при тях. За съжаление все още сме в неясен период – и от гледна точка на държавата, и от гледна точка на хората. Добрата новина е поне, че голяма част от неистински нуждаещите се отпаднаха към момента. Тоест ние ще се опитаме да помогнем на тези, които действително имат нужда. 

- Казахте психологическа подкрепа. Сред тях има ли такива, чиито синове, братя или съпрузи са загинали във войната и в тази връзка да търсят такава помощ?

- Точно днес психолозите ми разказаха за случай от вчера, в който са научили, че съпругът, останал в Украйна, сега го мобилизират. Досега е бил в запас и го пращат на фронта. Съответно съпругите се чудят как да процедират – да казват ли на децата или не, те самите как да приемат този факт, уплашени са, че във всеки един момент могат да получат лошата новина. Има такива, които вече са я получили. Други, още тръгвайки си от Украйна, са разбрали за свои починали близки. Тежко е, когато си далеч и не знаеш какво ще научиш всеки един ден.

- Получавате ли актуална информация от общините, където са настанени украинските бежанци? Колко от хората са започнали работа?

- Има доста голяма интерес. Опитваме се да следим и тази тенденция. Преди дни имахме среща с представители от Бюрото по труда. Има програми, по които може да се кандидатства. Опитваме се да отсеем някои от реално започналите работа украинци, тъй като вече имаме съмнения за злоупотреби при назначаване на такива хора. Както знаете, държавата в такива случаи поема наема за квартира и помощ от една минимална работна заплата. Истината е, че във всяка една ситуация тези, които търсят – намират. В момента по Черноморието е пълно с обяви за работа, но друг е въпросът какво ще се случи след това. Наскоро имахме казус, ако излязат зад граница в рамките между летния и зимния сезон, тези хора ще загубят ли някакви права. Няма такова нещо – от февруари, когато влезе в ЕС временната закрила като вид защита, до февруари 2023 г. те имат тези права. Така че ще могат да се върнат и в родината си, ако искат да видят близките си или да направят нещо друго, след което да започнат отново работа, например в зимните курорти. Имаме обаче и много колебаещи се сред украинците.

- А що се касае за регистрираните деца в училища и детски градини?

- Доколкото знам бройката не е мръднала кой знае колко от последния път. Има такива, които са взели решение и са направили крачките – имаме процедура за изследване за ваксинации, за да се допускат до училище само тези деца, които са с изравнен ваксинационен календар като българските деца, за да няма неприятности. На среща преди дни говорихме и с представител на РЗИ, който отбеляза, че след първоначалния „бум” в момента има отново затишие. Което води до заключението, че голяма част от хората, които са били твърдо решени и са гледали по-далеч в бъдещето, са се възползвали от всичко, което им предлагаме. И тук обаче има огромен брой колебаещи се. Когато човек не знае какво иска, много трудно може да му се помогне. Когато няма яснота, е трудно да се реализира и масова организация.

- От всички тези хора, изведени от хотелите до 31 май, има ли настанени в бежански центрове – като този в Елхово, например?

-Не. Там престоят е между 24 и 48 часа, но досега не се е стигало човек да стои там повече от ден. Процесът е ясен – новите отиват в буферния център в кв. Сарафово и в рамките на 24 часа се насочват, накъдето трябва. Вече са и по-малко хората, но въпреки това, когато се налага да местиш 200 човека в едно денонощие, не е никак лесно. Те имат и своите опасения – къде отиват, защо и т.н. Не е лесно да се комуникира с хора, които са под стрес и са уплашени. Друг е въпросът, че се опитваме и мисля, че успяваме, да предоставим на тези хора абсоютно адекватни условия, за да запазим поне донякъде стандарта им на живот. Не би трябвало вече някой да има претенции, защото, както наскоро обсъждахме, България предостави едни от най-добрите условия за украинските граждани, въпреки финансовите си възможности. От тази гледна точка наистина не би трябвало да има претенции. Друг е въпросът, че тези условия си имат краен срок. Оттам нататък украинските граждани трябва да преценят – дали новото им бъдеще е в България, или да се приберат у дома или в друга държава, ако виждат по-добра перспектива.

- Колко от всички тези хора заминаха за Украйна?

- По-скоро имам лични извадки. Повечето се прибраха. Много малко хора отидоха в Европа. Тези, които искаха да заминат за ЕС, бяха направили по-рано този избори и стояха тук 2-3 седмици. Има един друг момент – нямаше как да предвидим, че самите украинци започнаха създаването на някакъв тип места за настаняване в Украйна и съответно е съвсем нормално една част от хората да искат да се върнат в родината си. От 105 000, в момента имаме малко над 80 000 бежанци – така че изселването не беше чак толкова масово.

- Към кои градове и курортни селища във вътрешността на страната са пренасочени бежанците, които бяха тук?

- В Рибарица, Паничище, Пампорово, Монтана и на други места. Доста са поразпръснати вече из страната, но концентрацията продължава да е основно по Черноморието. Ако допреди раселването е била на 90-95% в трите области край морето – Бургас, Варна и Добрич, сега е може би около 60-70%. 

- А имаше ли туризъм от тяхна страна? Тоест такива, които са имали възможност да си осигурят настаняване, но са се възползвали от помощите на държавата?

- Това вече не е тайна за който и да е. Абсолютно имаше туристи сред тях и вече доколкото знам има и осъдени украински граждани за такава дейност. В Приморско има един осъден и един, чието дело е в напреднала фаза. Много е трудно да се установят тези неща. Имахме случай, в който запитани как са стигнали до България, украинците отговарят, че са им взели 80 евро, за да ги докарат. Организирани туристически групи се възползваха от този момент за съжаление. Но така е, когато става въпрос за толкова голяма страна, като Украйна, бъде засегната. Нормално е да има и такива хора, както във всеки един народ. Механизмите, по които такива злоупотреби могат да се предотвратят, са много сложни, дори на границата на закона. В тази връзка вече съм предложил точно това дори на европейско ниво – когато за дадена държава има активирана подобна процедура за временна закрила, трябва да има начин, по който да се контролира процесът. Да защитим не само нас, но и нуждаещите се. Защото хората, идващи тук с претенции, въпреки че имат възможности, са тези, които пречат на това ние да помогнем на нуждаещите се. Всяка една държава в ЕС трябва да се защити от такива фиктивни бедстващи. 

- Наблюдаваме немалък брой украински автомобили в Бургаска област – една от най-обсъжданите теми у нас – скъпите коли на бежанците. Тези хора с какъв статут са?

- Само да уточня, че в Бургас и големите градове основно виждаме хората с пари. Човекът, който буквално е бягал с една чанта, качен на автобус и закаран в лагер в Китен или Обзор никога не се вижда. В Бургас са хората, които имат пари и ги харчат тук. Така помогнаха за едно по-ранно стартиране на сезона. Аз съм израснал тук – не съм виждал толкова ранни отваряния на магазини. Тези коли не са от сега, а около месец, след като започна кризата. Много хора са с временна закрила, но и много не са. Над 80% от украините в България имаха документ за временна закрила. Когато имахме 100 000 украинци, около 60 000 бяха в хотелите, а останалите 40 000 не.