Каква перверзия: Съдия и посъдим мафиот в президентска двойка*

Автор: Огнян СТЕФАНОВ


„Партийният модел в България е изчерпан и не работи, а партиите съществуват само, за да задоволяват собствените си нужди“.Такова мнение изрази днес в Габрово на среща с бизнесмени  Душана Здравкова, която е бивш евродепутат от ГЕРБ, а в момента част от двойката кандидат-президенти Алексей Петров - Здравкова. Гражданите и гражданските сдружения трябва да бъдат водещи в политиката според Здравкова. Тя коментира, че където има граждански кандидатури за кметове на активни млади хора може да се разчита на подкрепата на Алексей Петров. „Ако се мисли за гражданска кандидатура, може да работим заедно", каза Здравкова. На днешната среща в Габрово се очакваше да присъства и Алексей Петров, но той не дойде поради сериозни ангажименти“. Това съобщава от Габрово кореспондентът на Дарик радио.  

Нека днес си поговорим за кандидат-президентските двойки.

Алексейпетровщината е пропагандна ешерихия коли. Лекарството е контрамафия  
 
Доста шум съпровожда напоследък пръкващите се номинации. Жени Живкова, Жан Виденов, Филип Димитров и др. са само част от обсъжданите имена. След Бойко Борисов и княз Кирил Преславски обяви, че баща му – Симеон Сакскобургготски „би свършил чудесна работа като президент”. И докато в лятната жега отмерваме кой е сериозен кандидат и кой – екзотичен, някак си от засада ни връхлетя превъзбудената двойка Алексей Петров и Душана Здравкова. Не се натискали за поста от завист и реваншистки чувства, а защото искали да променят системата, обществото и въобще цялата страна. Бре, как пък другите не са се сетили... За тези хора, или по-точно за Алексей Петров искам да си поговорим. 
 
Чувал съм упреци и другарски съвети, че занимавам читателите на в. „Торнадо” и сайта Frognews.bg с персоната на бившия милиционер, барета, бизнесмен, съветник в ДАНС и офицер на прикритие повече, отколкото е необходимо. Че така му правя реклама. Има и такива, които ме обвиняват в пристрастност, понеже съм свързвал опита за убийство срещу мен със същия този Петров. Така е, пристрастен съм. Не съм от тези, които се захласват по Трактора Но в случая не става дума за мен, а за по-важни и страшни неща. След Меглена Кунева, Алексей Петров и Душана Здравкова също претендират да говорят от името на гражданите. Даже написали някаква харта и вече сънуват, че са поне като Абрахам Линкълн. Излиза набързо стъкменият дует пред камерите и почва да ни облъчва с клишета.  
 
Разбираема и логична е кампанията, която Петров води за своето оневиняване. 

  Не е шега да ти предявят 100 тома с обвинения в престъпна дейност. 

 Наел е скъпи адвокати и не толкова скъпи журналисти, които всеки ден търкат петната по светлия му лик, както онези хигиенисти бърсаха шарените боички от Паметника на съветската армия... Целта е гражданите, които Петров доброволно се наема да представлява, да се убедят в неговата невинност, а защо не и в неговата гениалност. „Борисов е несъизмерим с мен”, казва Петров и допълва с цялата ирония, на която е способен: „Когато аз бях при баретите и печелех медали по карате, той беше в пожарната”. Дори повече от това. Когато сегашният премиер застраховал силово, Петров вършел алтернативно застраховане, каквото и да означава това. При такива аргументи човек трябва да е луд да не гласува за Трактора и Душана Здравкова.  
 
Само дето Петров не казва защо иска да променя системата, която от бедно селско момче го превърна в горд милиционер, а след това в бизнесмен и консултант, в шампион и виден учен, в офицер и спец по банковите лихви. 
Преди време разговарях с издателя на в. „Земя” и бивш шеф на 6-и отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов за това какъв е бил Алексей Петров по времето, когато силоваците са били към отдел Т (Терор) на Шесто. Отговорът бе: „Не беше лошо момче, ама всяка сутрин се налагаше да го оправяме, защото ходеха с други негови колеги по заведенията в София и често пребиваха някой от посетителите”. Забележете съжителството на „не беше лошо момче” и „често пребиваше”, очевидно стимулирано в Народната милиция.  
 
Какво е ставало с пребитите – не е ясно Пък и не е важно, защото сигурно са били „вражески елементи”, които младият Трактор смело е неутрализирал. Което ме подсеща да попитам уважаемата защита на Петров, която е много чувствителна на тема човешки права, дали са се питали понякога как се чувстват жертвите на насилие? А на „Октопода”, на „Наглите”, на „Килърите” и прочие? Или става дума за някакво справедливо насилие срещу някакви лоши жертви? Няма да се учудя, ако се окаже така...  
 
Алексей Петров обича да се изявява в медиите, но  

не обича да му задават неудобни въпроси. 

 Затова закъсваше с отговорите при Милен Цветков по Нова, а след това и при Виктор Николаев по bTV. Все още обаче никой не се е решил да го пита директно за някои неща, които отдавна се обсъждат в обществото. Например дали е заплашвал журналисти. Какво би казал за случая, когато е крещял и заплашвал служител в голям столичен вестник и се е наложило главният редактор да се обажда на Георги Първанов, Сергей Станишев и Петко Сертов да си озаптят човека. Заплашвал ли е да застреля с пушка свой бизнес партньор, ако не му прехвърли фирмата си?  
 
Прибягвал ли е до физическа саморазправа (шампионе наш) срещу колега в ДАНС? Заплашвал ли е пред свидетели (при откриване на стрелбище в Плевенско) бившия вътрешен министър Румен Петков, наричайки го с обидни квалификации по телефона? Колко доклада е написал за свършена от него работа като офицер под прикритие? Колко са разкритите от него престъпления и колко от тях са стигнали до съда? Има ли въобще такива? Къде са картините от известни художници, които той „конфискувал” заради дълг на бизнесмен, с които трябвало да се покрие даден от Нешка Робева заем? Има ли пръст в зловещия побой над офицер по сигурността в „Кремиковци”? Заплашвал ли е журналистка, която е написала, че се говори за участие на Антон Петров-Хамстера в побоя над друг журналист? Кой е разпоредил застрахователни полици с лични данни на граждани от „Лев Инс” да се предоставят на РЗС за попълване на фамозния списък за промяна на Конституцията, в който бяха открити подписи на отдавна споминали се българи? Защо в Търговския регистър и на официалния сайт на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) никъде не е отбелязано Петров да е шеф на същия, а той навсякъде се представя за такъв? Как така се получи, че той, бившият главен прокурор Никола Филчев, бившият шеф на баретите Филко Славов и съветникът на президента и ректор на УНСС Борислав Борисов са съкооператори на частната улица „Арарат”? Не е ли свързано това с високата длъжност, която дълго време заема в ССИ същият проф. Борисов? Или пък е вид благодарност за това, че е уреден за преподавател в УНСС? Защото нито един служител, бивш или настоящ, нито една институция не потвърждава официално хвалбите му, че е работил лоялно и ефективно за държавата?  
 
Какво става с някогашните разследвания за злоупотреби със служебно положение? Защо е прекратен договорът му за охрана на Грандхотел „Варна”, собственост на Мултигруп, и дали причината не е вкарването на проститутки и наркотици в хотела въпреки изричната забрана? За силовото придобиване (с мощната подкрепа на БСП) на таксиметрова фирма в София, за което открито говореше социологът Илия Божинов и привеждаше факти? Има ли друга страна от ЕС, в която обвинен в престъпления, събрани в 100 тома, се е кандидатирал за държавен глава? Рано или късно Петров ще трябва да отговори на всички тези въпроси, а и на други, за които сега не се сещам.  
 
В понеделник Петров и постоянно „допълващата” го Душана Здравкова имаха премиера по bTV. Гледката бе  

като ковьорче от 50-те години на м.в. - двама влюбени 

 (в себе си) на фона на синьото Черно море и прелитащи гларуси. Водещият Виктор Николаев се опита да изтръгне някакви доказателства от Петров за твърдението му, че Бойко Борисов стоял зад атентата срещу него през 2002 г. „Най-малко е странно, че когато трябваше да бъда сериозен конкурент на Борисов, се извърши това покушение. Тези странни обстоятелства навеждат на подобна мисъл”, - отвърна Петров. Брей, ти да видиш какво страшно доказателство е това. Къде е съдът да се задейства със страшна сила? Човек трябва да притежава желязна воля или поне да е с противогаз, за да издържи подобно облъчване. Не е лошо при следващи покани към Петров (и допълващата го Здравкова) съответната медия да осигурява кисело мляко на аудиторията си... Едно време се казваше „вредни”. 
 
В такива моменти  

Петров прилича на човек, получил амнезия  

при падане от креват например. Ако така се сглобяваха доказателства, самият той отдавна трябваше да е с доживотна присъда. Което пък е сигнал към нашата бдителност да реагира всеки път, когато този човек ни пробутва забулени в мъгла парчета от своята автобиография. Няма да се учудя, ако някой ден бъде забелязан край някоя конспиративна партийна квартира, предрешен като Емил Боев или Авакум Захов, стискайки в ръка шишенце с ешерихия коли... Политическа, разбира се, която си прилича с истинската по това, че се развъждат в лайняна среда. 
 
Не ме разбирайте криво. Петров има право на защита и е невинен до доказване на обратното. Има и права, които вероятно добре стимулиран кръг от хора защитава всекидневно и натрапчиво. Но и аз имам права. Едно от тях е да не приемам опитите на този персонаж да говори за морал. Дори смятам, че той е опасен и вреден за обществото. Хвърля упреци към сегашната власт, особено за контрабанда и незаконен трафик по митниците, но не обелва и дума какво направи самият той, когато командореше в ДАНС.  
 
Такава е моята позиция. Освен това смятам, че алексейпетровщината застрашава ценностната ни система. Жертвите и пострадалите от извратените прийоми на това явление са много. Страхът все още ги кара да търсят убежище в мълчанието и аз ги разбирам. Освен това и държавата трябва да си свърши работата, за да станат хората по-смели. Тези хора трябва да знаят, че имат много съмишленици и далеч не сме толкова безпомощни, колкото им се иска на октоподопроизводните. Когато четете този брой, ще съм за пореден път в операционната. В ръцете на талантливите и железни екипи на ВМА. Това също е част и в резултат на онова, за което ви говоря. Искам да кажа на всички жертви на престъпността, на майките и бащите, на всички близки на отвлечените, на пребиваните и убиваните, на ограбените и насилваните, че се води война.  
Мафията няма да се даде без бой. Двайсет и кусур години тя е в любовни отношения с властта и политиката. В момента е застрашена и се опитва да хапе смъртоносно под звуците на псевдо политически послания. Миризмата на съдебна зала я изважда от равновесие. Нужна ни е контрамафия. Не се ли противопоставим на октоподоидите, те ще ни видят сметката. Нека направим така, че децата и внуците ни да не се срамуват от нас. Пък и ние самите. „Ще се изправяме отново и отново, докато овцете станат лъвове”, е бил девизът на рицарите от Нотингам. Важи и за нас.  
Другото е фашизъм. 
 

(Със съкращения, *заглавието е на редакцията)