Вече и аз не знам какво краси човек - явно чифт устни като юрдечка, нокти като дракон и гьобекът

Ключови думи: Тони Димитрова, интервю на Тони Димитрова, Бургас

Когато кажем името Тони Димитрова, веднага на лицата ни грейва усмивка, а в главите ни зазвучават песните: ,,Ах, морето", ,,Веднъж се живее", ,,Старият капитан", ,,За тебе хората говорят", ,,Балкански синдром" и много други любими нейни песни. Отиваме при една от най-обичаните български певици като при стар морски капитан, седнал на брега на морето, за да си побъбрим, а той да ни разкаже своите морски и житейски истории за света, за нас, за душите и сърцата ни, за любовта. Това е тя – Тони Димитрова – един уютен дом, в който искаме често да се завръщаме.

Дом, в който знаем, че ни обичат и пазят, че ще ни нахранят, напоят и приспят с любов. След скорошната премиера на последната съвместна песен и видеоклип на бургазлийките Тони Димитрова, Мария Мутафчиева от „Мери бойс бенд“ и Риа, който може да видите в Ютюб и се нарича „Остани“, ние оставаме при Тони, за да чуем нейните стари и нови приказки от живота и за живота в приятната й компания, завити в топлия и характерен само неин отличителен с дрезгавината си глас, който нежно шепти: „Ела, ела“. Само да споменем, че ако Тони Димитрова живееше в Гърция или Италия,  то тя щеше да е най-голямата Звезда в музикалния небосвод именно заради тембровите характеристики на гласа си и въпреки скромността й. Специално за „Златно време” е и нашето интервю с голямата – малка Тони Димитрова – гласа на морето и неговите хора.

- Какво и кого няма да забравите никога? 

- Имам толкова хора и случки за „незабравяне”, че май е време да започна книга. Има хора, които ми бяха голяма благословия и подарък, но си отидоха през последните две години! Никога няма да ги забравя! Тези, които ми останаха, са ми безценни! Няма да забравя обичта, която съм получила и получавам, и няма да спра да благодаря, докато ме има!

- Какви са страховете ви? 

- Имам си своите страхове от болести, земетресения, имала съм и пристъпи на паника след трагични за мен събития. Потъвала съм, но с помощ от близки хора съм се хващала за косата и излизам на светло. Всички мои близки знаят за чудовищният страх от летене, но вече е в миналото. Как се справих ли? След килограми валидол, който не само не ми помагаше, ами и ме болеше главата от него, един ден, когато летях за Нова Зеландия, един познат лекар (бяхме група) просто ме накара да изпия едно уиски! И всичко свърши! Оттогава, когато летя, си изчислявам броя на патрончетата - ако имам прекачване, преди да се кача пия две малки и после още едно в самолета и тогава настъпва спокойствие - гледам високомерно на всичките си страхове! Е, понякога е гадно рано сутрин да го правя, но това е положението. После със седмици не искам да поглеждам алкохол. Но пък обиколих доста свят!

- Какви надежди имате? 

- Винаги съм вървяла от светлата страна на живота въпреки облаците, градушките и студа понякога. И съм оптимистка. И все се надявам, че доброто е повече от злото. И вярвам, че е така! Надеждите ми са свързани с дъщеря ми, да успее по пътя си, да е щастлива и преди всичко да е здрава.

- Кое е най-хубавото нещо, което ви се е случило в живота? А напоследък? 

- Много пъти, ама много, съм била щастлива! Когато е имало пеперуди в стомаха - това е щастие, детето ми - това е щастие, тя стана едно много умно и добро младо момиче, учи и работи през лятото! Чудни концерти, срещи с прекрасни хора - това е щастие, велики приятели - и това е щастие, букетите, с които е пълен моят мъничък апартамент - това е щастие. Когато на рождения ми ден съседи и приятели ми украсяват сутрин рано, без да ги усетим с кучето - пред вратата с балони и цветя - това е щастие. Когато сутрин излизам с кучето да ме разхожда (не, не е грешка), срещам десетки познати и непознати хора и всички ми се усмихват и се поздравяваме - това също е щастие! Мога да изброявам и още, и още. Това също е щастие! Това ми се случва и съм много благодарна! А напоследък - ами направих песни, които и аз, и много хора заобичаха, и “Любов в сегашно време”, “Остани” заедно с Мери бойс бенд, “Сянката на твоята душа”(посветена на брат ми), „Само в съня ми” с Дани Милев! Щастие си е! Графикът ми е пълен с участия и концерти, а това дава криле!

- За какво или кого не искате никога да си спомняте за нищо на света?  

- Има неща и хора, които ако можех да върна времето, не бих си ги причинила! Но няма такава гума, затова съм си наложила да ги помня като бивши човеци. Ама те са пренебрежимо малко и не ми занимават мислите. 

- Да си бургазлия, е диагноза, май. За вас какво е Бургас? Какво в повече ви дава от нас – небургазлиите? 

- Никога не мога с думи да опиша чувствата си към Бургас! Те са нарисувани някъде там, в сърцето, а думите са за поетите! Подчертавам - поетите, не текстописците! Какво да ми дава, нищо не искам от него, а само да съм си тук! Където и да ходя из България и по света, бързам да се върна! Щастливо ми е тук!

- Каква бяхте на младини? Какви бяха въжделенията ви? 

- Бях свито и срамежливо момиче, дрънках на китарата на батко и мечтаех да стана актриса! Четях много и мечтаех как един ден ще седна на стола срещу Кеворкян във Всяка неделя и ще му напиша нещо в книгата за гости! Беше ми тегаво в гимназията, бях пълна катастрофа по математика, физика и химия! Но пък по литература, история и още няколко предмета наистина бях добра. 

- Как искате да остареете? Какво от младостта си искате да запазите за дългите дни и нощи? 

- Надявам се да остарея достойно, без да се правя на старо момиченце, без да товаря хората със себе си, да не се превърна в кисела мърморка! Искам да запазя обичта! За дълги и самотни вечери изобщо не мисля! Имам много за четене и филми за гледане, и много хора до мен!

- Какво е отношението на земен човек като вас към суетата и „звездния прах“? 

- Абе много случайни хора са се обсипали с такъв евтин пайетен прах! Ако това е звездност, отказвам да се нареждам до тях! Има и самоизмислили се такива, как да се отнасям, жал ми е! В моя речник няма думата “звезда”, понякога я използвам, но казвам със смях “звиздъ”, както нямам и думата “фен”. 

- В днешно време, като че ли има прекалено много „звезди“. Не е ли време да заземим нещата и да се върнем към нормалния, човешки облик? 

- Да, много се навъдих, и си вярват много! Кой откъде се появи, то всякакъв вид формати, риалитита - все е “звиздъ”! Ама бил неграмотен, нелеп, смехотворен, нищо, щом го дават по телевизора е звезда! Ниска топка! Как да заземим нещата, като непрекъснато ни занимават с русата, черната, булката, ергена. Излагацията е на мода! Е, отказвам са съм модерна!

- Има ли моменти, когато не ви се пее, и кога се появяват те? 

- Разбира се, че има такива моменти, жив човек съм. Било ми е и тъжно, и притеснено, криво, ама като започна, всичко си идва на мястото. Като видя очите на хората, забравям тъгата. Хората всъщност са и лекарство.

- Когато песента е професия, не става ли рутина? Не се ли изчерпвате? 

- Рутината за мен е равносилна на досада. А това е смърт за нашата професия! Ако почувствам това, ще спра, защото всичко ще е свършило в душата ми, а аз без да чувствам, не мога да целувам, камо ли да пея! Да, имало е случаи след концерти, особено с Разградската филхармония, с които правихме “Моите неизпратени писма”, да се чувствам изстискана и смазана, мълчала съм с дни, за да си върна това, което съм дала от душата си, но пък щастието и обичта от тези 130 концерта ще си запазя за цял живот! И спомените за очите, сълзите и усмивките на хората! А това го преживявам вече 25 години. Всичко си е заслужавало!

- С кои композитори и поети обичате да работите? А кои са любимците ви? 

- Много обичам всички, с които работя и съм работила! От композиторите - Стефан Диомов, Стефан Маринов, Митко Щерев, Светослав Лобошки, Хайго Агасян, Росен Сеновски, Руслан Карагьозов. Винаги работя с поети, не текстописци! Иван Ненков, Пейо Пантелеев, Гриша Трифонов, Иван Вълев, Красимир Трифонов, Ники Комедвенска, Михаил Белчев, Маргарита Петкова. Никога няма да спра да благодаря на огромния талант на тези хора, защото без техните песни, какво щях да бъда?

- Намирате ли време за себе си и кое е любимото ви занимание извън музиката? 

- Преди време, преди пандемията, всеки ден плувах в басейн близо до нас. Добра плувкиня съм и много обичам да го правя. Спрях и все още не съм подновила това, но пък всеки ден сутрин и вечер ме разхожда моето куче! Не, не е грешка, ние си мислим, че ги разхождаме, а всъщност е точно обратното! Минаваме много километри и неусетно ходенето ми стана страст, рядко ползвам таксита. А това си е суперспорт! Когато пътувам, много ми липсват тези километри, но после ги наваксвам. Пак преди време се бях влюбила в пъзелите! Наредих десетки, после ги рамкирах и подарявах, защото вкъщи нямам място - имам уникални картини и те са заели всичките ми стени. Сега се увличам от подреждане на красиви маси, красиви чинии и аксесоари и търся съвършенството. Гледам филми като бясна и това се отприщи по време на пандемията. Имам толкова много пропуснати сериали. Четенето ми страда от това, но пък ме чакат поне 50 нови книги. Абе не броя звездите, имам толкова интересни неща за правене!

- Страдате ли от сценична треска преди концерт? Страхувате ли се от залата, от публиката? 

- Имам сценична треска, притрепервам лекичко, ама не позволявам са ми личи! Първите години бях голяма трепетлика, но се понаучих и сега след 3-4 песени всичко си идва на мястото. През първите години се страхувах, да! И не ми се получаваше, докато един ден стигнах до извода, че никой не идва насила да ме слуша. И страхът ми изчезна, започнах да търся очите на хората, не да бягам от тях. И така пак всичко си дойде на мястото. Тук е важно да подчертая, че се почувствах истински свободна на сцената, след като започнах да играя и в Бургаския театър! Театърът ми даде и свобода, и смелост!

- Какво е вашето обяснение за това защо хората ви обичат толкова много? Само като се спомене името ви и усмивки изгряват по лицата на хората. 

- Не търся обяснение за тази обич! Не я изисквам, не се правя на такава, каквато не съм, а я приемам и отвръщам със същото. Но и не злоупотребявам с нея. Благодаря на всеки от тези хора, макар и непознати! Безценно е. Но пък съвсем не живея с мисълта, че всички ме обичат. Макар и рядко, съм срещала и помитаща омраза. Приемам я и не отвръщам с гадости! Защото си мисля, че и в омразата има морал! Ох, че съм наивна, понякога!

- Вие сте много прям и откровен човек. Не получавате ли така повече удари от съдбата? Как се пазите, защитавате и лекувате? 

- Преди години участвах в едно риалити, беше със слаб рейтинг. Тогава за пръв път показах, че аз не слушкам и не папкам, а имам характер! Случваха се едни странни работи в класирането на това шоу и двама колеги (известни певци и тогава, и сега) ме извикаха на разговор, обясниха ми какви нагласени работи станали, та да се обадим при обсъждането на проблема. Но видиш ли, щото аз съм имала дар слово, да съм си кажела мнението и те щели да скочат! И аз изплясках в ефир каквото мисля! Да де, ама тези двамата мълчаха като мушнати гайди! И не ги издъних. И го отнесох сама! Но пък и до ден днешен знам, че бях права. Е, чух глупости за себе си, че видиш ли хич не съм била такава, за каквато се представям, че съм била злобна и завистлива, ама след тази работа точно тази мошенгия се прекрати. А тези двамата ги срещам понякога. Никога не казаха нищо за своя голям позор! Да си го носят! През годините съм имала и други битки, ама аз водя такива, когато се сблъскам с лъжа и манипулации. И захапвам, като френски булдог! И не ме интересува дали ще ми кажат, че съм дебела, грачеща и некадърна. Тези хора са толкова предвидими, че мога предварително да им напиша думичките, та да не се мъчат! Да, имало е случаи, в които са успявали да ме разклатят, но за малко! Мразя лъжата, фалша и мошенгията!

- Защо честността не се толерира днес? 

- Честността не се толерира от страхливците и търгашите! За останалите си важи с пълна сила. Аз познавам много такива хара!

- Кога открихте, че имате талант? Сама или някой друг го забеляза? 

- Нищо не съм откривала, просто исках да съм актриса, а взех, че станах певица! Но пък после станах актриса! Това си е чудо! Историята как Диомов ме откри в едно шоу на Ева и Гого в Бургас, как се чудеше дали нещо ще се получи от мен, защото аз пеех из бургаските заведения, ниска, дебеличка, обикновена и прехвърлила 30 години, съм я разказвала стотици пъти! Да, Ева ми каза след време, че късните кариери са най-дълги! И тя и Гого толкова ми помагаха да се ориентирам, заедно с Диомов бяха моите вълшебни орисници. А аз бях едно пораснало момиче, мечтаещо да играе в театър. И пак се случи чудо, след години Велко Кънев и Борислав Чакринов ме чули да говоря в интервю за театъра и ми се обадиха по телефона да ме поканят да играя. После Борето ме покани и пак, и пак, и пак. И така я карам - с две чудеса под една мишница!

- Още ли сте на „вие“ със Стефан Диомов, въпреки че той е вашият откривател? Или това е признак на почит и уважение от ваша страна към него? Не се ли престрашихте след толкова години сътрудничество да му говорите на „ти“? 

- Разбира се, че му говоря на “ви”! И на “ви” се караме! Шегувам се! Обичам го, както се обича родител! Той е много важна част от живота ми! Никога не ме е задължавал да му говоря в множествено число и ми е казвал да спра, ама не ми се получава. Пък и е хубаво така! Както казвам, аз така и го обичам - за много хора!

- С кои ваши колеги обичате да пеете заедно? 

- Много обичам да участвам в сборни концерти, с много колеги. Е, има един-двама, които никак не уважавам, ама ние не се засичаме, пък и няма да се женим я! Та в тия сборни концерти е голямо забавление, защото наистина си харесвам колегите. Ако говорим за дуети, обичам Веско Маринов, имам два дуета с него, обичам Орлин Горанов, имам три песни с него, Васил Найденов, Дани Милев, Мери Бойс бенд, непрежалимите Пламен Ставрев, Борис Гуджунов, скоро ще пуснем една песен с братя Аргирови! Толкова е хубаво да пееш с хора, които обичаш! И със Силвето Кацарова имаме един неофициален дует и много ми е любим. Абе, красота ми е с тях!

- Краси ли скромността човека днес? 

- Вече и аз не знам какво го краси човек - чифт устни като юрдечка, нокти като дракон, гьобекът и неграмотността. Явно имаме различни критерии! И скромността е равна на будаллък! Простащината и евтините ментета са на мода! Ми аз съм си пълно ретро, безнадеждно!

- Обичате ли да се глезите с чисто женски прищевки? 

- Разбира се, че си причинявам такива неща. Имам си своите женски слабости, качествени и истински! Не нося ментета, уважавам се и смятам, че ги заслужавам! Няма да се впускам в подробности, кой разбрал, разбрал! 

- Съзнателно ли подбутнахте дъщеря си да учи криминалистика, или това е неин избор? Как е тя сега? С какво се занимава, работи ли? 

- Дъщеря ми изкара една година в НАТФИЗ и си тръгна попарена от там. Преживявахме дълго и двете това разочарование. После влезе в Художествената академия и малко след това ни връхлетя пандемията. Та тогава, една вечер седяхме и си говорехме за професии, желания и тя ми сподели, че би искала да се върне към това, което си мечтаела в гимназията - криминалистика. Наистина ми беше казвала това като ученичка, но аз си мислех, че е нещо моментно. И същата вечер ме попита дали ще я подкрепя, ако пак смени. Отговорих й, че сега е времето да се търси, а не като стане на 40, и да, ще я подкрепя. Та кандидатства, приеха я и вече завършва втора година. Виждам, че й е интересно и твърди, че е нейното. Тъй като вече приключва годината, започна работа за лятото в една агенция, където работеше и миналата година. Сватбена агенция. И много й харесва. Работливо ми е детето и добро. И много ми помага, когато трябва да се свърши нещо вкъщи, а аз съм на път. Гордея се с нея. Има си квартира в София, но вече си е при мен, в Бургас.

- Ако страдате от любовна мъка след разочарование, как я лекувате? С тъжна песен или изпадате в депресивни състояния? 

- Различно я лекувам. Ако е за лекуване. Понякога раздялата е и отърваване! Минала съм през цялата палитра, но не съм съжалявала за никоя раздяла. И за никоя любов, с изключение на една, но тя си беше полулюбов, полунаказание, и не се брои!

- Не мога да не ви попитам какво е любовта за вас и често ли се влюбвате? Често ли се разочаровате от хората? 

- Аз съм влюбчива натура и като се влюбя, всички разбират. Тя, любовта, осветява. Ама не бия тъпана, то просто се вижда. Не обичам да разказвам за това, което се случва тогава, защото един път дадох гласност и още съжалявам. И никога няма да си го причиня отново. Но по-страшно е разочарованието от приятел, предателството. Това ми се случи един път и още боли! Но боли, защото съм била верен приятел. И вече простих. Няма да е същото, но аз не мога да зачеркна почти половин живот приятелство. Преди се разочаровах често, но вече не, опитвам се да ги разбирам, да се поставям на тяхно място и приемам, че не мислим еднакво.

- Какво е музиката за вас? 

- Музиката? Моята сбъдната, немечтана приказка! Няма да правя декларации, че музиката е моят живот, тя е много повече от това! Тя е няколко живота!

- Какво да очаква публиката ви през лятото и есента от вас? С какво ще я зарадвате? 

- Имам много покани за участия, за концерти за празници на градове, сборно турне с Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Роси Кирилова, Нелина, Теди Кацарова и Дичо и мисля и още колеги, графикът ми за май и юни е пълен и другите месеци също се пълнят, есента ще излезе песента ни с братя Аргирови, имам и друга готова песен за запис, май ще има и албум, защото вече имам доста песни. Да сме живи и здрави!

- Къде бихте искала да прекарате лятото и ще си почивате ли, или ще работите? 

- Надявам се да имам време и за почивка, и с дъщеря ми, и с приятели. И тук, и в чужбина. Дано.

- Коя е Тони Димитрова в огледалото ви сутрин? 

- Една рошава лелка с любопитни очи и нетърпелива усмивка!

Източник: Вестник Телеграф