Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да пише за войната

Ключови думи: Русия, новини, Флагман, Украйна, Беларус, Уикипедия

Какво е общото между един системен администратор от София и един специалист по маркетинг от Минск? Че и за двамата Уикипедия е хоби. А каква е разликата? Че заради хобито си вторият е арестуван.

Както Лъчезар Илиев, така и Марк Бернщейн са доброволци. От години те безплатно създават съдържание в най-голямата онлайн енциклопедия – Уикипедия. След като Русия нахлува в Украйна на 24 февруари, и двамата се включват в написването на статия за войната – Илиев в българската, а Бернщейн - в рускоезичната Уикипедия. И двете статии изброяват фактите за руската военна агресия – че тя е война, а не „специална операция“ и че руската армия обстрелва и цивилни цели, пише Свободна Европа.

Няколко седмици по-късно Бернщейн е арестуван в Минск, а мотивът, който беларуските служби обявяват, е разпространяването на „фалшиви антируски материали“.

Задържането му е само малка част от безпрецедентна атака срещу Уикипедия, която се води в Беларус и Русия.

Руският медиен регулатор Роскомнадзор първо предупреди, че е готов изцяло да блокира сайта, а на 31 март заплаши Уикипедия с глоба от 4 милиона рубли, ако енциклопедията не премахне от рускоезичната си версия всичката информация за войната, която се отклонява от официалната линия на Москва. Кремъл продължава да отрича, че случващото се е война и че руските сили нанасят удари по цивилни цели.

В България най-голямата онлайн енциклопедия също не остава встрани от информационната война. Само допреди дни един проруски мит – този за българин, „изгорен жив“ от неонацисти в Одеса, намираше мнимо потвърждение именно чрез статия в Уикипедия.

Означава ли обаче това, че българската Уикипедия също е обект на руски атаки? Как се опазва от дезинформацията една „свободна енциклопедия“, която всеки човек с устройство и интернет може да редактира? И успява ли Русия да влияе на съдържанието там?

Путин срещу Уикипедия

От създаването си през 2001 г. Уикипедия поддържа философията си да бъде свободна и прозрачна. Редактирането на статии е напълно доброволно и никой не получава пари за това. Една от основните идеи на онлайн енциклопедията е, че колкото повече хора участват в писането на текстовете в нея, толкова по-обективни ще бъдат те.

Точно на този принцип в 7:32 часа на 24 февруари потребител с име Arise13 създава статия на български за руската инвазия в Украйна. Няколко часа по-рано, в 3:48 часа друг потребител създава статия на руски за същото събитие. Оттогава досега съдържанието в двете страници е било променяно и допълвано стотици пъти. В единия случай първоначалният създател използва псевдоним, а в другия името му е изцяло скрито. Това е честа практика сред авторите в Уикипедия, пояснява Лъчезар Илиев.

Повечето редактори не си споделят имената и личната информация точно с аргумента, че никога не се знае [кой може да ги използва срещу тях]“, казва той.

Илиев е част от „уики общността“ още от 2006, а през 2012 става администратор на българската Уикипедия. Това означава, че по-рядко се занимава с писане на статии и по-често изпълнява технически задачи - следи например за спазването на правилата и блокира профили, които умишлено вкарват невярна или подвеждаща информация.

По думите му битката на руското правителство с Уикипедия има дълга история. Москва обявява планове за създаване на алтернативна руска Уикипедия още през 2014 г., като целта е да се осигури на руските граждани „по-подробна и достоверна информация“. Година по-късно Кремъл за кратко блокира и целия сайт заради статия, свързана с канабиса.

Ентусиастите от Уикипедия, които напускат Русия

Настоящата заплаха към Уикипедия обаче е част от една много по-мащабна интернет цензура – такава, при която Русия блокира Туитър, Инстаграм и Фейсбук в опит да контролира цялата информация около войната.През март за първи път се стигна до арести и заплахи към хора, които създават съдържание в онлайн енциклопедията. Марк Бернщейн, който е задържан от 11 март насам, е един от най-известните и активни редактори в рускоезичната Уикипедия. Той е автор на десетки статии за Холокоста, както и за цензурата в СССР. Редактира и страницата на руски за инвазията в Украйна.

"Руски войски нахлуха на територията на Украйна. Това е факт, не гледна точка", отговаря Бернщейн, когато друг редактор предлага думата "инвазия" да бъде премахната, тъй като според него "не отговаря на стандарта за неутралност" на Уикипедия.

Ден преди да бъде арестуван, пълното име на Бернщейн, адресът му и други негови лични данни, както и тези на още двама уики редактори, бяха публикувани в проруски пропаганден канал в Телеграм. От фондация Уикимедия, която стои зад енциклопедията, съобщиха, че ще платят разноските за адвокати на Бернщейн, и признаха, че Русия се е превърнала в опасно място за хората, които искат да пишат в онлайн енциклопедията.

"Силно разтревожени сме от опитите за идентифициране на редактори в Уикипедия, за които се смята, че противоречат на руската теза за специална операция", казаха в свое изявление от Уикимедия.

В тази връзка пред Свободна Европа Лъчезар Илиев разказва, че не знае каква част от редакторите на рускоезичната Уикипедия живеят в Русия.

"Знам обаче със сигурност за няколко колеги, които напуснаха Русия буквално сега. Естествено за тях това беше много трагично, може би и те самите не са очаквали, че нещата ще се развият толкова зле", отбелязва той. "Но те просто решиха, че не могат повече да продължават да живеят там."

Редактират ли руските тайни служби статии в Уикипедия

Въпреки риска и заплахите обаче Илиев не смята, че хората ще спрат да допринасят за съдържанието на онлайн енциклопедията. Бърза проверка показва, че от създаването ѝ досега страницата на руски за войната е била редактирана над 7000 пъти. Статията на български пък е била редактирана над 270 пъти.

Според информация на вестник Новая газета обаче една малка част от редакциите на руските страници по темата Украйна са направени от профили, свързани с Федералната служба за сигурност (ФСБ). Такъв пример е статията "Неонацизъм в Украйна". В нея потребител с IP адрес, принадлежащ на ФСБ, се е опитал да добави, че Владимир Путин "справедливо и обосновано е казал, че Украйна е неонацистка държава". Обвиненията в ширещ се неонацизъм бяха сред основните аргументи, с които Путин оправда инвазията.

Такива случаи обаче са единични и според руските администратори на Уикипедия не са част от някаква координирана правителствена атака. По-скоро става въпрос за лична самоинициатива на отделни държавни служители.

Опитва ли някой да атакува българската Уикипедия

Подобна изглежда и ситуацията в България, потвърждава Лъчезар Илиев.

"Има някои хора, които си имат някакви свои пристрастия", казва той. "Но не бих казал, че е нещо организирано."

Въпреки това обаче понякога се стига до дезинформация.

"За съжаление, както се опасявах, че може да стане, наистина се оказваме разпространители на дезинформация", пише Илиев на 30 март в раздела "Разговори" на Уикипедия, в който редакторите обсъждат един с друг различни спорни въпроси.

Случаят се отнася до статия за човек на име Иван Милев. В нея пише, че той е бесарабски българин, загинал на 2 май 2014 г. по време на сблъсъци между проукраински и проруски демонстранти в Одеса. Както описва проектът за проверка на факти "Землевеж" обаче, това не е вярно. Сред загиналите тогава е роденият през 1980 г. Иван Мильов, но за него няма данни да е бил с български произход.

За други двама мъже със сходно име - гагаузкия писател Иван Милев от Молдова и председателя на Запорожкото градско българско дружество Иван Милев обаче съществува информация, че са с български произход.

Така се оказва, че авторът на подвеждащата статия в Уикипедия е обединил в едно личността на загиналия Иван Мильов, за когото няма каквито и да било данни да е българин, с личността на хора със сходно име и български корени, които обаче нямат нищо общо с пожара в Одеса през 2014 г. Впоследствие тази статия с невярно съдържание е цитирана десетки пъти в социалните мрежи като доказателство, че "българин е бил изгорен жив" от украински националисти.

След началото на руската инвазия на 24 февруари проруски профили във Фейсбук отново започнаха да разпространяват този мит. Той беше използван в подкрепа на подвеждащата теза, че Москва напада Украйна, за да я "денацифицира". Фалшивата новина беше подета и разпространена и от различни сайтове.

След като попада на именно такъв сайт и прочита, че авторите се позовават на Уикипедия, Лъчезар Илиев решава да направи проверка. Установява, че става въпрос за "смесица от факти, полуистини и напълно измислени връзки между тях" и като администратор на българската Уикипедия предприема действия. Ролята му му позволява да премахва страници от основното съдържание на енциклопедията, когато информацията в тях е подвеждаща.

"В момента статията не е изтрита, а е преместена в подстраницата "Мистификации", уточнява Илиев. Това означава, че тя все още е достъпна, но отгоре ясно е записано, че за твърденията в нея липсват източници. Целта е читатели, които попаднат на твърденията във външен сайт, да видят, че Уикипедия ги смята за необосновани.

Впоследствие Илиев установява, че потребителят, който е създал подвеждащата статия през 2015 г., по-късно е бил блокиран от администраторите заради други случаи на неспазване на правилата на Уикипедия. Тогава конкретната статия за "изгорения българин" обаче е била пропусната.

"Това е донякъде неизбежно, защото не можем да огреем навсякъде", отбелязва Илиев и добавя: "Но потвърждава и защо е толкова важно да сме много критични към източниците".

По думите му такива случаи няма как да бъдат избегнати, защото проектът Уикипедия разчита на труда на доброволци. В българския случай администраторите са и сравнително малко на брой. Но въпреки това те работят над начини, с които да направят дезинформацията в Уикипедия по-трудна.

Една от мерките, които са предприели, се отнася до източниците, които могат да бъдат цитирани. По идея на Илиев администраторите вече имат списък с "ненадеждни сайтове". Те могат да бъдат използвани като източници само от потребители с голям опит, които вече са се доказали като добросъвестни.

"Това са хора, които критично могат да установяват колко е уместно [използването им]", посочва Илиев.

Въпреки това обаче той предупреждава, че информацията в Уикипедия никога няма да е на 100% проверена - това са рисковете на отворения достъп и доброволческия труд.

"Ние в Уикипедия винаги казваме, че хората не трябва просто да се доверяват на това, което пише в Уикипедия", отбелязва Илиев.

"Уикипедия е чудесно място, на което човек да влезе в една тема. Но след това трябва да прегледа какви източници са посочени, каква допълнителна литература е посочена, и да продължи да се образова по тази тема. А не просто да приемат информацията като даденост. Това е едно от важните неща, които хората невинаги осъзнават."