Защо Путин влезе в Украйна

Вижте 8 хипотези за това каква е истинската причина за войната

Ключови думи: русия, инвазия, война, украйна, путин, причини, защо

Близо 3 седмици след началото на специалната военна операция в Украйна изминаха, а все още няма ясен отговор на един важен въпрос: Защо всъщност Путин организира инвазия на Украйна и какви са целите, които се надява да изпълни там? Анализатори, коментатори и политици изразиха над 20 хипотези, с които опитват да обяснят атаката, но консенсус няма. За едни това е най-великата грешка на руския президент, за други – неизбежно следствие на многогодишен конфликт. В крайна сметка обаче трябва да има причина и тя трябва да е достатъчно основателна. Ето няколко хипотези:

1.    Имперско мислене

Най-популярното обяснение за инвазията на Украйна е, че Путин, разочарован от разпада на Съветската империя, се е устремил към идеята Русия отново да е глобална суперсила с влияние навсякъде. Според тази теория Путин иска да си „върне“ 14-те бивши съветски републики, често наричани „близката чужбина“ на Русия. Това било част от крайния план да се възстанови Руската империя. Войната в Грузия през 2008 г. и анексацията на Крим през 2014 г., както и интервенцията в Сирия през 2015 г., в този случай са само част от мащабната стратегия на Путин да възобнови геополитичеките позиции на страната. 

2.    Буферна зона

Много анализатори смятат, че инвазията в Украйна е базирана на един сериозен географски проблем, който Русия има. Западната част на страната (европейската) представлява обширни равнини, които са лесни за прекосяване от вражеска армия, идваща например от Централна или Източна Европа. „Автократичния режим в Русия продължава да съществува, защото за разлика от Великобритания или САЩ, тя не е островна държава, а географията ѝ на практика пречи на адекватната защита. По тази причина геополитическата поза на Русия в момента е агресивна“, смята дългогодишният геополитически анализатор Робърт Каплан.

Затова сега отново Путин се стреми към нещо подобно на Варшавския договор. Целта е да се формира своеобразна „буферна зона“, която да гарантира сигурността на западните граници на Русия.

3.    Независимост на Украйна

Свързано с предходните 2 точки, всичко в момента изглежда като, че Путин е обсебен от идеята да „загаси“ сувернитета на Украйна. Според него тя е била част от Русия в продължение на векове, а независимостта ѝ, обявена през 1991 г., е исторческа грешка. Украйна, според Путин, няма право да съществува. Това твърдение се подкрепя от редица изказвания и публикации на самия президент на Русия. 

През 2008 г. той заяви в прав текст на тогавашния посланик на САЩ в Русия, който сега е директор на ЦРУ – Уилям Бърнс: „Не знаеш ли, че Украйна не е истинска държава? Една част от нея е Източноевропейска, другата е руска“.

В свеое пространно есе от 2021 г. пък, озаглавено „За историческото братство между руснаци и украинци“, Путин изразява омразата си към украинската държава и поставя под въпрос легитимността на нейните граници. В него той обяснява, че модерната Украйна окупира територии на историческата Русия и завършва: „Убеден съм, че истински сувернитет Украйна може да постигне само чрез партньорство с Русия“.

4.    НАТО

Според тази теория инвазията на Украйна е продиктувана от желанието на Путин страната никога да не стане член на НАТО. Руският президент многократно е настоявал от Запада „веднага“ да гарантира, че Украйна никога няма да стане част от Алианца, а липсата на чуваемост всъщност в един момент ще доведе до сериозно напрежение. „САЩ и ЕС са основно отговорни за кризата. Разковничето е експанзията на НАТО на изток с централна цел – Украйна да се отдели от руско влияние и да се интегрира към Запада.“, пише пък в свое есе Джон Мийрсхаймер – американски теоритик по международни отношения. Според него началото на сегашния проблем може да се проследи до април 2008 г., когато на срещата на НАТО в Букурещ от Алианца обявиха, че Украйна и Грузия могат и трябва да станат членки на военния пакт. 

5.    Демокрация

Това е алтернативна теория, която твърди, че украинската демокрация представлява екзистенциална заплаха за режима на Путин и модела му на управление. Продължаващото съществуване на ориентирана към Запада Украйна има потенциала да „вдъхнови“ руското население да поиска същото. „Путин е преследван в сънищата си от вълната на про-демократични протести, който преминаха през Източна европа в края на 80-те и поставиха на дневен ред колапса на Съветския съюз. Сега той вижда Украйна и нейната демокрация като директна заплаха пред бъдещето на режима му, а историческата близост на двата народа обострят проблема“, коментари Тарас Кузио – експерт по украинските въпроси. 

6.    Енергия

Малко известен факт е, че Украйна дъри вторите по големина резерви на природен газ в Европа. Те са концентрирани под Кримския полуостров, а огромни залежи на шистов газ наскоро бяха открити и край Харков и в региона на Донецк. Според някои анализатори Русия анексира Крим през 2014 г. не само, за да запази военната си база с излаз на Черно море, но и за да гарантира, че Украйна няма да се превърне в сериозен конкурент на Русия по отношение на износа на газ. Според тази теория крайната цел на инвазията в Украйна сега е Зеленски да обяви Крим официално за руски, а Донбас – за независими държави, като така се гарантира, че Москва ще има пълен контрол върху природните ресурси там.

7.    Вода

Странно е, но е факт, че първото, което руската армия направи в сегашната офанзива – още на 24 февруари, бе да възстанови водоснабдяването през стратегически важния канал, свързващ река Днепър с Крим. Украйна блокира съветския канал през 2014 г., когато полуостровът бе анексиран, а той доставя 85% от нужната вода за жителите на Крим. Неслучайно това е една от стратегическите цели във военната операция. Президентът Зеленски наскоро бе заявил, че няма да възстанови водоснабдяването докато Русия не върне Кримския полуостров на Украйна, а в сега развилата се ситуация изглежда, че дори ако руските войски се отдръпнат от Украйна, Путин вероятно ще продължи да поддържа под контрол целия 400-километров канал, за да гарантира, че хората в Крим ще имат вода.

8.    Оцеляване на режима

Според тази теория пък 69-годишният Путин, който е на власт от 2000 г., вижда перманентните военни конфликти като метод, с който да остане популярен сред руснаците. Някои анализатори са категорични, че след протестите в Беларус и Казахстан, Путин е решил да нападне Украйна от страх, че може да загуби контрол на режима. „Не мисля, че войната е свързана с НАТО. Не мисля, че е свързана и с украинците, с ЕС и Украйна като държава. Тази война цели Путин просто да остане на власт. Той е диктатор, който иска да остане на трона си до края на живота си“, смята Бил Браудър – американският бизнесмен, който оглавява глобалната кампания за справедливост „Магнитски“. Според него президентът на Русия мисли краткосрочно: „Как да остана на власт тази седмица? А следващата? А по-следващата?“.