Какви са професиите на украинските бежанци, търсещи закрила в Бургаско

Атмосферата на Морска гара е тягостна, отчаянието на хората се вижда в очите им докато събират дрехи и храна за децата си

Ключови думи: украйна, бежанци, бургас, кризисен център, морска гара

15 Март 2022, Вторник, 13:30 ч.

Автор: Георги РУСЧЕВ, Снимки: Авторът

Тук идват юристи, счетоводители, строителни инженери, преподаватели, дори нотариус и професионален музикант

Голяма част от бежанците, които се регистрират в последните часове в Кризисния център са с висше образование и добра професия, показа проверка на Флагман.бг. Наш репортер разговаря днес с бягащите от войната.

Сред тях имаше строителен инженери, начален преподавател от Харков, юрист, счетоводител, професионален музикант, други бяха с опит на управленски позиции в туризма, срещнахме и една медицинска сестра от Одеса. Някои от тях носеха и дипломите си, а други изразиха готовност да започнат каквато и да е работа веднага, защото са пристигнали тук със съвсем оскъдни средства и не искат да бъдат в тежест на никому.

Вчера в изнесената приемна на Агенцията по заетостта са се регистрирали нотариус, лекарка, ит специалист и няколко момичета, които са обяснили, че са работили в кол център и са с много добър английски език.

Както вече писахме, идващите тук са основно от сринатия със земята източен град Харков, голяма е и групата от Одеса. Най-голяма е украинската диаспора в Китен, следват Свети Влас, Поморие, Несебър, Приморско, Созопол и кв."Сарафово" в Бургас.

Над 3 хил. са украинците бежанци в Бургаско

Атмосферата в Кризисния център на Морска гара и днес е тягостна. До този момент закрила са потърсили над 500 души, предимно жени и деца. След ужаса, който са преживели те се въздържат да правят планове, надяват се ситуацията в родината им се успокои, за да могат да се върнат скоро.

Как да помогнете на украинските бежанци в Бургаско и от какво имат нужда

На Морска гара има разположени няколко приемни, където служители на бургаските институции помагат по всички възможни начини на пристигащите бежанци. Там са представители на Община Бургас и Областна администрация, които координират настаняването на избягалите от войната; доброволци от Червения кръст помагат с разпределянето на даренията; има и служители от Агенцията по заетостта, чиято цел е да опитат да установят какви основно професии имат бежанците, за да пробват да им намерят работа – поне временно.

*Украинските бежанци са основно жени и деца, благодарни са на бургазлии за щедрите дарения*

*Голяма част от хората пристигат без багаж, нуждаят се от дрехи и храна*

„Само през вчерашния ден през Кризисния център са преминали над 350 човека. Реално водим статистика от вчера, но средно на ден бройката е подобна – между 200 и 400 човека. Те са отчаяни, искат да се приберат у дома си възможно най-скоро, но не знаят кога най-рано това може да се случи. Всички, без изключение, се надяват до няколко седмици или месеца животът им да се върне към нормалното. Някои от тях пристигат тук без багаж, без дрехи, без пари. Опитваме да правим каквото можем, за да им помогнем, но без помощта на бургазлии нищо от това нямаше да може да се случи. Много сме благодарни на добросъвестните хора от този град, които всеки ден даряват, за да може изстрадалите хора от Украйна да имат поне някакво подобие на нормалност докато са извън родината си заради войната“, каза Александра Долгих – украинка, която от близо десетилетие живее в Бургас и в момента, заедно със сестра си, помага за разпределението на даренията и за организацията на цялата кампания.

Възможно е престоят им тук да се окаже толкова дълъг, че всичките им спестявания да се стопят, заради което е нужно те да имат някакъв източник на доход за времето, в което са у нас. За съжаление обаче процесът за това се оказва доста сложен. Той зависи изцяло от статуса, който ще приемат те в идните дни.

Александра Долгих (вляво) и сестра ѝ са доброволци, от първия ден на кризата опитват да помагат с логистиката на даренията в Бургас

„Засега има три опции. Първата е те да приемат статус на „Бежанец“, „Закрила от военни дейности“ и „Бърза закрила от военни дейности“. Всички тези статуси дават право на обучение, работа и медицинска помощ, но преди да получат един от тях, има редица документи, които трябва да се попълнят и това забавя донякъде нещата. В крайна сметка обаче всички тези хора не са тук, за да емигрират, те не искат да се местят със семействата си в България, но са принудени заради войната. А колко време ще стоят тук и те не знаят. Различните статути обаче гарантират техния престой за до 5 години. Повечето от тях обаче се надяват да не се стига до крайна срок“, коментира още Александра Долгих.