Акад. Румен Ралчев пред Флагман: За масоните и тамплиерите, за мъжката чест и приноса в защита на държавата

На 30 януари 2022 г. Великият Приор на Ордена на тамплиерите у нас ще навърши 70 години

Ключови думи: румен ралчев, велик приор, орден на тамплиерите, първи велик майстор на масоните, нсо, 70-годишнина

Акад. Румен Ралчев е един от първите масони в България.  Достигнал е най-високата - 33-та степен на Стария и приет Шотландски ритуал. Членува във Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България от 1991 г. Велик Приор на Ордена на рицарите тамплиери в България. Професор по езотерика. Автор е на над 100 научни публикации и на 16 книги, сред които четирилогията "Тамплиерство и масонство", ,,Рицари на Светлината", поредицата ,,Летопис на масонството в България" и др.

 Завършва Средно политехническо училище през 1971 г. Военната си служба отбива в поделението в Мусачево и в школата за запасни офицери, с отличен успех през 1972 г. Произведен в чин старшина-школник и назначен за командир на взвод. Придобива военна специалност парашутист-разузнавач. Продължава да тренира усилено борба и други бойни спортове, след като е приключил участието си в националния отбор за юноши-старша възраст. Впрочем, Румен Ралчев е един от първите български инструктори по карате и самбо. Между 1976 и 1977 г. се подготвя за разузнавач-агентурист в Академията на МВР, а след това завършва задочно и по специалността „Управление на обществения ред и сигурност в НР България“. Следвал е правни науки в Софийския университет и УНСС.

Бил е началник на охраната на Тодор Живков, Петър Младенов и на Желю Желев. Служил е в Управлението за безопасност и охрана (УБО), където получава чин ген.-майор, а след 1989 г. преминава в Националната служба за охрана (НСО). Напуска системата  през 1991 г., преди да се пенсионира, оттогава се занимава с частен охранителен бизнес.

Женен е за една от най-красивите жени на България – Магдалена Ралчева, която е кинорежисьор с впечатляващ критиците талант и усет за изкуството. Двамата  имат дъщеря и син.

Акад. Румен Ралчев е роден в София на 30 януари 1952 г. Разговорът е по повод предстоящото честване в неделя на юбилейната 70-годишнина от рождението му.

- Акад. Ралчев, винаги ще е актуален въпросът за смисъла от съществуването на съвременното масонство и тамплиерството у нас. Защо е тази тайнственост в ритуалите? Не е ли това начин определен кръг да се легитимира като елит, който задкулисно движи политическите и икономически процеси в държавата?

- Думата „тайни общества“ кореспондира със Средновековието, когато те действително са били тайни. Съвременното изискване към всички ордени, включително тамплиерския и масонския, е задължително в държавата, в която се развива тази дейност, да бъдат регистрирани според изискванията на законите. Всички подразделения на масони, тамплиери, ротарианци, Зонта, Лайънс и т.н., изпълняват тези изисквания. Измерването на демократичността на едно общество е свързано и с наличието на граждански организации, които са доста древни – като Ордена на тамплиерите, както и масонството, и е голямо щастие, че в България вече има целия комплект от така наречените „тайни общества”. Преди всичко тези общества усъвършенстват духовно своите членове, развиват ги в определена посока, спомагат да изграждаме храма вътре в себе си, за да получим повече светлина и познание от една страна, а от друга – да може от него да струи повече светлина и познание, за да усъвършенства хората около него. Ще рапознаете такъв човек по неговото поведение, виждания по основни теми на битието,  умереност във всяко отношение.

Силата на тези общества е, че те могат да приемат в себе си представители от всички политически сили, без да има антигонизъм вътре.

- Кое е по-силно – принадлежността към масонската ложа или към това, което правиш като политик, магистрат, държавен служител, напр.?

- Дебело искам да подчертая, че първите крачки, които прави масонът в ложата си още преди клетвата, е разяснение, че ложата не се интересува от неговото благосъстояние, политическите му убеждения, цвета на кожата и още куп неща. Ние се интересуваме от хората само като представители на съответната масонска философия. Авторитетът вътре в ложата не се гради на това какво има отвън, а единствено и само на база на това колко добре е усвоил своята философия.

-  Има ли корумпирани политици, преяли с власт,  които са освободени от масонството?

- Да и точно от такива страдаме, защото вече освободен той е озлобен. Тогава започват пледоариите колко лошо е масонството. А то е като втора инстанция за контрол върху почтеността на човека. И ако човек е почтен, той ще е такъв не само вътре в ложата, той ще е почтен и навън.

-  Блазнила ли Ви е мисълта да станете политик, при такава биография?

- Много пъти са ми предлагали, но не искам. Не ставам за политик. Крив съм – държа на собственото си мнение. А и нямам скелети в гардероба, които когато ги разклатят, да клякам и да се съгласявам. Трудно някой може да ме накара да направя нещо срещу волята си, а това не е удобно за тези, които дирижират политическата обстановка. Удобни са зависимите хора. Не знам защо понякога предизвикват учудване нелогичните действия на някой политик в определен момент. Това показва  зависимост. Въпросният първо говори едно и започва да работи в тази посока, а после го привикват, навиват му винтовете и още на другия ден прави остър завой на 90 градуса.

- Какво е Вашето отношение към новата власт?

- Имам очакване като целокупния български народ. Не се поддавам на слуховете и приказките – ето, дойде новата власт и се вдигна токът – това е заложено по-назад във времето и не зависи само от нас. Това се случи в цяла Европа, то не е специално срещу България. Надеждата е, защото има млади хора. Абсолютно ми е ясно, че голяма част от тях нямат необходимия опит, но дано амбицията, която имат, да кореспондира и с желанието им,  това да даде плод като възможности да ръководят.

- Ако Вие искате да се самоусъвършенствате в една ложа и искате да работите за усъвършенстване на обществото, не е ли редно  да знам кои са вашите хора? Например,  казахте наскоро по БНТ – 70 депутати в новото Народно събрание са масони и четирима – тамплиери. Не е ли редно да им знаем имената?

- Забранено е да се обявява кой кой е. Всеки може сам да покаже своята принадлежност към определено движение. Но ако един масон издаде друг масон, без той да се е представил в обществото, наказанията за това са много строги.

- Казахте, че има политици, които са били отстранени от масонска ложа заради корупция. Такива примери може ли да дадете?

- Не. Това все пак е неговата принадлежност към масонството, има  етика.

- А може ли да се каже кои са четиримата депутати в настоящия парламент, които са тамплиери?

- Те по принцип се знаят. Болшинството от членуващите в отделни организации носят значка или пръстен. Можете да ги различите по изрядния им външен вид, по тяхната уравновесеност като изразни средства и поведение и по това, че следват принципно една и съща линия – не защото са масони или тамплиери, или ротарианци, а защото държат на думата си. Трудно могат да се сгънат.

- До каква степен хора, които са били масони, са изиграли съществена роля по време на прехода в България?

- Самият факт, че не си спомням да е имало правителство без масони, без поне един, означава достатъчно много. Зависи в кой аспект Ви интересува преходът, но по отношение на икономическия живот и управлението на дадени целеви програми, които са влизали в България, имаме значима заслуга. Ще Ви дам само един съществен пример – преди България да започне каквито и да било преговори за членство в НАТО, ние масоните вече бяхме установили връзка с НАТО. Шотландският ритуал, който беше навлязъл в България, доведе до това, че първите му представители тук и окомплектоването на 33-тата последна степен, стана в чужбина, в една американска база на НАТО, мога да кажа спокойно вече, че това бе „Виченца“, минаха достатъчно много години. Едни от първите разговори за принадлежността на България към НАТО бяха нашите. Нещо повече, ние доведохме високопоставени представители от НАТО в България за разговори по същество.

-  Колко министър-председатели досега са били масони?

- Трудно мога да кажа дали е имало такива. Сещам се поне за трима.  Една част от хората, които влизат във властта, в дадени моменти, поради своята претрупаност, пускат молба да бъде замразено членството им за известно време – година, две, три, защото не могат да водят пълноценен организационен живот.

- Кое ръководство за Вас е по-важно – на масоните или на тамплиерите?

- Аз съм Стар Велик Майстор на масоните в България и като такъв имам право да говоря за масонството от най-висока позиция. Не може да се каже кое е по-силно. Личното ми убеждение, и затова съм хвърлил голяма част от моите усилия в изграждането и разширяването на Тамплиерския орден в България, е, че християнството има нужда в помощ. Не само в България, а и в цяла Европа християнството е застрашено и затова трябва да има консолидация. Не знам дали сте запознати, но християнските църкви са 33 хиляди деноминации. Една голяма част от тях не разговарят помежду си. Една от основните цели на тамплиерството е икуменизмът – разширен диалог между християнските църкви. Ние, от Ордена на рицарите тамплиери от Йерусалим, сме представени в ООН, нас ни признава светът. Оттук нататък – работим за Българската православна църква, колкото можем. Изградили сме две църкви и сме ги предали на Българската православна църква, а третата я изградихме за нашия орден. Тамплиерският орден е издал над 50 книги, които са в книжарниците. Може да влезете в сайта ни и да ги видите – те са много интересни – една част са авторски, други са преведени. Много съм щастлив, че първи преведохме в България една книга на Мавро Орбини, която се казва „Царството на славяните“ и е предтечата на „История славянобългарская“. Тя се споменава от Паисий Хилендарски в увода на книгата му. Това, че тази книга се отнася за славяните и е около 700 страници и ние първи я преведохме, е голяма гордост.

-  Събирате се толкова хора само заради книгите?

-  Да. За какво друго да се събираме, това е светлината, това е познанието.

- Били сте началник на охраната на редица държавници, на Тодор Живков също, трябва ли да бъде променено нещо в НСО? Периодично тази служба става известна в обществото със скандали.

- Като цяло голяма част от дейността на тази служба е пред обществото. Винаги може да се забележат някои пропуски и грешки и това е нормално. Който не работи, той не греши. НСО мина през голямо изпитание – в рамките на първия мандат на президента Румен Радев се смениха петима ръководители на тази служба по различни причини. Това доведе до текучество в кадрите, до недоверие в това, че могат да израстват там. Самият факт, че една част от НСО отиде в специално създаденото Бюро за опазването на главния прокурор, също е показателно.  Хората искат спокойствие. Може би трябва помощ и от медиите, защото НСО работи денонощно, в буквалния смисъл на думата. Тези хора търсят и някакво признание. Те се лишават от възможностите да бъдат дълго време вкъщи със семейството си, да развиват хоби и т. н.

- Пак се дискутира въпросът за снимките на Бойко Борисов, кюлчетата и т. н. Тези снимки стоят като петно за НСО.

-  Защо като петно? Бойко Борисов обяви, че системата за достъп на личните му гости при него е била олекотена и той е заповядал да не бъдат обискирани. От този момент нататък какво може да направи НСО – тя се подчинява и за съжаление винаги е между чука и наковалнята. За тези снимки, ако не се лъжа, дори главният прокурор обяви, че делото е затворено.

- Пак се възобнови. Снимките ще се изследват, така че не можем да кажем, че тази тема е приключена.

- Това не е най-важното, това са пикантерии. За службата НСО е важно спокойствие и техническо обезпечаване, даже не толкова и високи заплати. Голяма част от радиостанциите са на повече от 10 г. Те могат да се влияят, хакери да влизат в това пространство. Изоставането е голямо. Но когато се каже – 40 млн. лв. получава НСО, се възприема буквално като възнаграждения. Една част от тези пари са за поддръжка и на сградите. Заплатите в НСО са строго определени и тези пари не отиват за тях.

-  На 30 януари ставате на 70 г., как ще отбележите кръглата годишнина?

- Иска ми се да видя всичките си близки хора, но дали това ще е възможно, зависи от епидемичната обстановка. На предишните ми рождени дни събирахме пари за определена благотворителна кауза, тази година отново имам личен план за благотворителност, с който да направим добро.

- На 70 години продължавате ли да спортувате и как сте със здравето?

- Да, поддържам се в много добра кондиция. Не ми е проблем на 70 години отново да скоча с парашут. Редовно се изследвам, здрав съм, ставам за космонавт.

- Кои са страховете Ви на 70?

-  Единственото, от което се страхувам, е да не загубя острия си ум. Гордея се с добра памет и все още голямата си продуктивност. В сътрудничество с акад. Кольо Рамчев завърших новата си книга „Конвергенция между тамплиерството и обществото“, която ще издам послучай 70-годишнината си.

-  Били ли сте някога близо до смъртта?

- Да, няколко пъти. Не бива да се забравя, че съм бил парашутист и съм демонстрирал на моите войници как да се приземяваш само със запасен парашут. С години съм се занимавал с охрана и съм изпадал в определени ситуации.

- Какво е усещането да си началник на охраната на Тодор Живков?

- Когато минаваш напред, започват да те духат силни ветрове. Това  калява волята и амбицията ти за изява. Фактът, че съм повишаван няколко пъти предсрочно, показва, че съм си вършил работата повече от добре. Имаше остри, трудни моменти в това време. Тогава никаква информация не беше изнесена публично, няма да стане обществено достояние и сега. За мен сигурността и защитата на интересите на държавата бяха и са над всичко.

- А имаше ли забавни ситуации по време на службата Ви при Тато, както са го наричали българите приживе?

- Да, когато сме ходили на лов, най-вече. Един път чакахме да излезе дивото прасе пред нас двамата, а то било в непосредствена близост зад гърба ни. Видях го как настървено приближава и го застрелях, в противен случай можеше стане много неприятно. Най-куриозният ни лов обаче беше, когато двама важни членове на ловната дружинка стреляха едновременно по сръндак. Започна после лют спор кой го е убил. Добре, че огледахме както трябва обстановката в района, оказаха се два сръндака.

- Живков правеше ли забележки, беше ли раздразнителен като човек, когато се налагаше да се вслушва в съветите Ви?

- Когато двама души са заедно ежедневно, това изисква огромен такт и от двете страни. Имало е лоши погледи към мен, това бе нормално. Който не работи, той не греши. Важното е да не правиш компромис със задълженията си.

В интервюто са използвани въпроси и на БНТ, Алтернативата, в.Уикенд