Вижте какво реши Министерският съвет (ОБЗОР)

Ключови думи: министерския съвет, решения, правителство

Определен е управител за страната ни в няколко международни финансови институции

Със свое решение правителството определи заместник-министъра на финансите Ивайло Яйджиев за управител за Република България в Черноморската банка за търговия и развитие, за заместник-управител за Република България в Международния валутен фонд, за управител за Република България в Международната инвестиционна банка и за ръководител на българската делегация в Съвета на Международната банка за икономическо сътрудничество и член на Съвета.

България е страна-членка в Черноморската банка за търговия и развитие, Международния валутен фонд, Международната инвестиционна банка и Международната банка за икономическо сътрудничество и като акционер се ползва с правото да определи свои представители в управителните органи на международните финансови институции, съгласно учредителните им договори и вътрешните им правила. Според досегашната практика, описаните позиции се заемат от заместник-министъра на финансите, на когото са възложени отговорности, свързани с осъществяване на взаимоотношенията на страната с тези финансови институции.

Решението на Министерския съвет е във връзка с настъпилите персонални промени в Министерството на финансите.

Правителството освобождава почетния консул на България в Баден- Вюртемберг

Министерският съвет взе решение за освобождаване на почетния консул на България в Баден-Вюртемберг, Федерална република Германия. Почетният консул Тил Волфганг Трукенмюлер повече няма да извършва своите функции, в изпълнение на международноправната, българската и германската нормативна уредба на института на почетния консул.

Одобрен е проект на Споразумение между Република България и МБВР за изменения на заемните споразумения между двете страни, свързани с оттеглянето на Банката от използването на ЛИБОР като референтен лихвен процент

Със свое решение правителството одобри проект на Споразумение, съдържащо се в уведомление на Световната банка от 11 август 2021 г. и писмо-отговор на българската страна, с което тя да уведоми, че не възразява по изменения на заемните споразумения на Република България с Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), свързани с оттеглянето на Банката от използването на ЛИБОР като референтен лихвен процент. На заместник министър- председателя по еврофондовете и министър на финансите е възложено да подпише писмото-отговор на Република България по уведомлението на кредитора при условие за последваща ратификация, а след влизане в сила на закона за ратифициране - да изпрати писмото-отговор до Световната банка по съответния ред.

Уведомлението на Световната банка е в контекста на инициатива за преход на референтния й лихвен процент в посока оттегляне от използване на ЛИБОР. От 1 януари 2022 г. ЛИБОР вече няма да се изисква да се котира от референтните банки на междубанковия пазар в Лондон. Според Световната банка подобно прекратяване може да се очаква по отношение на EURIBOR в бъдеще. За да запази съответствието между разходите за финансиране и отпускане на заеми, Банката е одобрила инициатива за преход на референтния лихвен процент, изпълнението на която изисква изменение на всички заемни споразумения, за да се включат разпоредби за замяна на ЛИБОР или EURIBOR в съществуващите заеми при обстоятелства, когато ЛИБОР или EURIBOR престанат да съществуват или вече не са търговски приемливи за целите на управление на нейните активи и пасиви.

Към момента Република България е страна по девет заемни споразумения с МБВР, според които по заемите е дължима лихва, базирана на ЛИБОР в евро. Предвидените в уведомлението изменения включват замяна на понятието ЛИБОР с ново определение за референтен лихвен процент - за заеми в евро за такъв се определя EURIBOR или друг определен от Банката референтен лихвен процент. Измененията предвиждат Банката незабавно да уведомява заемополучателя, а съответните промени да влизат в сила от датата на съответното уведомление.

От гледна точка на взаимоотношенията с МБВР, в която Република България членува, липсата на възражение би представлявала подкрепа за реализирането на инициативата на международната финансова институция за прехода, свързан с ЛИБОР.

Одобрена е бюджетната процедура за 2023 г.

Със свое решение правителството одобри бюджетната процедура за 2023 г. в срока, определен от Закона за публичните финанси, с цел създаване на необходимата организация и координация между отделните разпоредители с бюджет в процеса на бюджетното планиране.

Определени са етапите, сроковете, разпределението на отговорностите и изискванията към разпоредителите с бюджет, както и базата за разработване и актуализиране на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. и за съставяне на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 година.

Програмното бюджетиране ще се прилага от всички първостепенни разпоредители с бюджет, чиито бюджети са част от държавния бюджет, с изключение на Народното събрание и на съдебната власт. Това е поредният инструмент на правителството за повишаване на качеството на управление на публичните финанси, за подобряване на процесите на планиране и изготвяне на проектобюджетите на бюджетните организации и за повишаване на прозрачността и отчетността на бюджетните системи.

Бюджетната процедура е съобразена със сроковете по прилагането на механизмите и мерките, заложени в основните етапи на Европейския семестър за координация на икономическите политики през 2022 г.

Правителството прие позицията на България за неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност

Правителството прие позицията на България за неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия). То ще се проведе на 31 януари и 1 февруари 2022 г. в Ланс, Франция. Ръководител на българската делегация ще бъде извънредният и пълномощен посланик на Република България във Франция и Монако г-н Николай Милков.

Основна тема на срещата е „Стратегическата автономност на ЕС" с фокус върху суровините. България подкрепя водещия приоритет в актуализираната Индустриална стратегия на ЕС за укрепването стратегическата автономност на Съюза, а именно: справянето със стратегическите зависимости. Осигуряването на достъп до суровини и усъвършенствани материали е жизненоважно за европейската конкурентоспособност, особено за постигане стратегическата ориентация към зелен и цифров преход. ЕС следва да гарантира и своята икономическа сигурност, като защити високотехнологичните си предприятия.

България подчертава важната роля на европейската индустрия за преодоляване на кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19. За постигане на ускорени резултати и запазване на водещите позиции на европейската индустрия е необходимо да се развие потенциалът на предприятията да извличат критични суровини от отпадните продукти на производствения си цикъл. Също така да се поощри търсенето и разработката на вътрешни източници на суровини в страните на ЕС, да се подобрят веригите за създаване на стойност за промишлените екосистеми на ЕС.

Бързата адаптация на европейската индустрия, активната иновационна политика, развитието на икономиката на знанието, ускорената цифрова трансформация и зеленият преход са ключови за намаляване на негативните последици от икономическата криза и постигане на стратегическа автономност на ЕС.

Одобрена е българската позиция за участие в предстоящата неформална среща на министрите на образованието и младежта

Министерският съвет одобри позицията на Република България за участие в Неформална среща на министрите на образованието и младежта на 27 януари 2022 г. в гр. Страсбург, Франция. Срещата е организирана от Френското председателство на Съвета на ЕС, което е избрало следната тема за обсъждане: „Младите европейци като пълноправни актьори в Европа: за по-зелена и по-устойчива Европа“. Конкретни въпроси, които ще бъдат обсъдени са: Кои са основните предизвикателства, с които трябва да се справим, за да подкрепим и обучим младите хора, за да са способни да бъдат активни граждани за една по-устойчива Европа; Как най-общо гласът на младите хора може да бъде чут по-добре при разработването на публични политики.

Акцентите в позицията, с която България ще участва, са: Ролята и значението на неформалното обучение и доброволчеството в подкрепа на формалното образование и за създаването на общност от отговорни млади граждани; Необходимостта младите хора да получат възможност за участие в качествено гражданско образование, насърчаващо демократичните ценности, осигуряващо информираност, умения за медийна грамотност, отсяване на фалшивите новини и познаване на политическия и обществения контекст, за да могат да правят избори и да взимат информирани решения за едно по-устойчиво бъдеще на местната общност, на страната и на Европа; Използването на достъпни и разпознаваеми канали за информация - социални мрежи, онлайн платформи, чрез привличане на водещи фигури (инфлуенсъри) за популяризиране на важни за младите и страната теми.

Одобрени са промени в Закона за платежните услуги и платежните системи

Със свое решение правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС).

Промените са заради необходимостта в българското законодателство да бъдат предвидени мерки по прилагане на влезлия в сила Регламент (ЕС) 2021/168 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 година за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на изключването на някои спот валутни бенчмаркове от трети държави и замяната на някои бенчмаркове, чието изготвяне е в процес на прекратяване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (Регламент (ЕС) 2021/168). Със законопроекта се допълват и някои празноти в нормативната ни уредба, свързани с регламентацията на реда и условията за преобразуване на платежна институция и дружество за електронни пари, и на сетълмента на нареждания за преводи в левове, базирани на SEPA схеми на Европейския платежен съвет.

Приети са промени в Закона за водите във връзка с плановете за управление на речните басейни и на риска от наводнения

Министерският съвет одобри промени в Закона за водите (ЗВ). Новите текстове са във връзка с изтичане срока на Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) и Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН) за периода 2016-2021 г.

Новите текстове предвиждат сега действащите ПУРБ и ПУРН да се прилагат до приемането на тяхната актуализация. Това ще осигури дейностите по управление на водите и водните обекти.

Изменя се Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични

Министерският съвет прие промяна на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

С промяната се поставят под контрол нови тридесет и три вещества чрез включването им в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.

Промяната е във връзка с решение на Комисията по наркотичните вещества към ООН, с което се поставят под международен контрол нови вещества чрез включване в списъците на Единната конвенция на ООН по упойващите вещества и Конвенцията за психотропните вещества.

Също така вещества се поставят под контрол по предложение на Министерството на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и Военномедицинска академия, въз основа на становище на Експертния съвет към Националния съвет по наркотичните вещества.

Промяната е и в изпълнение на Делегирана Директива (ЕС) 2021/802 на Комисията от 12 март 2021 година за изменение на приложението към Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета във връзка с включването на новите психоактивни вещества метил 3,3-диметил-2-{[1-(пент-4-ен-1-ил)-1Н-индазол-3-карбонил]амино} бутаноат (MDMB-4en-PINACA) и метил 2-{[1-(4-флуоробутил)-1Н-индол-3-карбонил]амино}- 3,3-диметилбутаноат (4F-MDMB-BICA) в определението за „наркотици“.

Очакваният резултат от промяната на наредбата е ограничаване риска от злоупотреба с класифицираните като наркотични вещества, както и намаляване на рисковете за обществото, свързани с разпространението и злоупотребата с веществата.