Стрес и инфекции провокират нощното напикаване

Д-р Нурай Велиева (правата в средата) е специализант „Детски болести“ във Второ детско отделение на УМБАЛ- Бургас

Ключови думи: д-р нурай велиева, умбал бургас, ендокринолог, нощно напикаване

Кошмарът да се събуди в мокри завивки е сполетявал всяко дете. При някои малчугани обаче тези „инциденти“ се превръщат в ежедневие. А битката с нощното напикаване е дълга и трудна и нанася психологически травми.

Какви са причините за нощното напикаване? Може ли подмокрянето насън да е симптом на сериозно заболяване? Защо режимът е ключов за справянето с проблема? И кога се налага прием на медикаменти, за да се преборим с енурезата? Попитахме д-р Нурай Велиева, която специализира „Детски болести“ във Второ детско отделение на УМБАЛ-Бургас.

„Енурезата е известна от дълбока древност – още от времето на Гален, Хипократ и Авицена. Първото описание в медицинска литература е от 1500-ната година преди Христа“, разкрива д-р Нурай Велиева. Терминът идва от гръцки – от глагола „енурен“, който буквално означава „изпускам урина“.

„Илюстрира неволевото изпускане, като може да бъде през деня или през нощта, по време на сън при децата. И по-често се среща при момченцата“, обяснява още специализантката по детски болести. Д-р Велиева е категорична, че нощното напикаване не бива да бъде подценявано.

„Представлява сериозен проблем както за самото дете, защото може да доведе до неувереност, притеснение, в по-тежки случаи – до невроза, избягване на ходене на лагери или екскурзии заради срам, чувство на вина. Но е изпитание и за семейството, за общопрактикуващите лекари, за педиатрите“, не крие младата лекарка.

Най-често е проблем при 6-годишните

Нощното напикаване най-често засяга децата около 6-годишна възраст – в около 20%. „При 7-годишните е около 10% и най-рядко се среща в пубертета или в зрялата възраст – варира от 0,5 до 3% и средно 1% при възрастните“, споделя данни специалистката от екипа на Второ детско отделение в УМБАЛ-Бургас. И изтъква, че е важно да се направи разграничение между енурезата като физиологично и като патологично състояние.

„Има различни мнения по този въпрос, според някои това е патологично състояние след 4-годишна възраст, защото се предполага, че около 2, 3, максимум до 4 години детето трябва да се е научило да си контролира тазовите резервоари през деня. Контролът на нощното уриниране се изгражда малко по-късно – около 5 години. И според детските нефролози за енурезата като патологично състояние говорим при неволево изпускане по време на сън през деня или през нощта след 5-годишна възраст“, подробно обяснява д-р Велиева.

Причините – от ревност до болест

Извън възрастта и пола етиологичните причини за подмокрянето могат да бъдат най-разнообразни, като и класификациите са различни, отбелязва младата лекарка от УМБАЛ-Бургас. Енурезата например бива първична и вторична. „Първичната включва два типа – постоянен и регресивен. При постоянния неволевото изпускане продължава от кърмаческа възраст до училищна или предучилищна, като детенцето никога не е контролирало уринирането си“, уточнява специализантката по педиатрия.

При регресивния тип се наблюдава продължителен период – средно 6 месеца, в който то се е научило да се контролира, но след това отново започва да се подмокря през нощта. „Това може да се дължи на стресов момент – например при раздяла на родителите, раждане на братче или сестриче – това да е вид защитна реакция, като агресия, неприемане на конкурент – новият член на семейството“, изрежда възможните причини д-р Велиева.

Вторичната енуреза пък е симптом на органично заболяване – най-често на отделителната система, но може да е и на централната нервна система, както и да е белег на изоставане в нервно-психическото развитие или на епилепсия. „Тук правим разлика – изпускането по малка нужда по време на епилептичен припадък не е енуреза, а част от самото заболяване“, прави важно уточнение младата лекарка от Бургас.

Наследствеността е фактор

Причина за напикаването стават различни заболявания на отделителната система. „Например уроинфекции, хронична бъбречна недостатъчност, вродени аномалии с наслагване на инфекция, хронична сърдечна недостатъчност… Но в тези случаи подмокрянето няма да бъде единственият симптом. И тук идва моментът да кажем, че енурезата се разделя според друга класификация на моносимптомна и на полисимптомна“, обяснява още д-р Велиева.

В първия случай се наблюдава единствено неволно изпускане на урина. „При полисимптомната енуреза имаме наличие и на други оплаквания, например дезурия – болезнено уриниране в съчетание с енурезата, което най-често говори за уроинфекция. Затова обикновено пускаме допълнителни изследвания. По-големите дечица могат да съобщят за парене и болка при уриниране, трудно уриниране, а при по-малките ще имаме коремна болка и данни за инфекциозен процес от изследванията – високи левкоцити, СУЕ, ЦРП“, споделя опита си лекарката.

Наследствеността също има значение. „При наличие на енуреза при един от родителите рискът да се появи при детето е 45%. При двама шансът да се унаследи е 78%. Може да има и вродени и придобити нарушения от страна на централната нервна система, травми, тумори, които водят до невъзможност за контрол върху тазовите резервоари“, допълва д-р Велиева.

Екраните и късното лягане пречат

Има ли връзка между късното сваляне на памперса и проблема с нощното напикаване? И на каква възраст е добре детето да се откаже от удобството на пелените? „Лично по мое мнение – защото по статии и източници не съм чела да има отношение – на около година и половина, две, до три детето трябва да се приучи да уринира през деня. През нощта, два часа преди лягане, пък не трябва да се дават течности. А преди сън детето е нужно да се подкани да отиде до тоалетна, за да не заспива с пълен пикочен мехур“, препоръчва лекарката.

Късното лягане също има значение. „При по-големите деца – заради продължителното седене на телефони, компютри, се претоварват централната нервна система и зрителният апарат. Децата се превъзбуждат, лягат късно, нарушава се циркадният ритъм, както и режимът на заспиване“, предупреждава д-р Велиева. Ключова е и диетата. „Препоръчва се прясно приготвена храна, не рафинирана, съдържаща много сол, която кара децата да пият повече вода и да уринират по-често“, напомня специализантката по педиатрия.

Кога да потърсим лекар?

Кога подмокрянето насън изисква консултация със специалист? „Ако родителите забележат, че детето не може да контролира уринирането през нощта след 5-годишна възраст, трябва да започнат да проследяват колко често се случва това – за какъв период и колко пъти на денонощие“, обяснява д-р Велиева. „Нужно е да се отчете още какъв е приемът на течности през деня, колко често детето уринира и каква е порцията урина, която се отделя всеки път“, допълва лекарката.

Важно е да се знае и какъв е режимът на съня, страда ли детето от неврологични или други придружаващи заболявания, има ли наследственост за енуреза. „За да говорим за диагноза, трябва да имаме наличие на нощно напикаване по време на сън 2 пъти за цяла седмица в продължение на 3 последователни месеца“, отбелязва д-р Велиева. Но не пропуска да отбележи, че според някои автори и „инциденти“ веднъж месечно, повтарящи се в рамките на няколко месеца, вече алармират за проблем.

При консултацията специалистите обикновено назначават различни изследвания. „Според това дали енурезата е единствен симптом или има и други, най-вече си мислим за патологичен проблем от страна на отделителната система – съответно изследваме маркери за възпалителен процес. При съмнения за вродени аномалии се правят образни изследвания.

При такива за хронична сърдечна недостатъчност – следим клиниката, цианоза, сърдечни маркери. Ако се съмняваме за диабет, изследваме кръвна захар, захар в урината, стерилна урина“, извежда алгоритъма за диагностика д-р Велиева.

„Умни“ аларми помагат в терапията

Щом причината е налице, идва ред и на терапията. „Ако приемем, че енурезата е единствен проблем без никакви други оплаквания, обикновено се започва с най-безобидното – изграждане на здравословни навици. Режимът на хранене, почивка и сън е много важен“, категорична е младата лекарка от Бургас.

Разумният прием на течности не го изчерпва – и д-р Велиева напомня, че богатите на сол храни – като солети, брускети и чипсове, трябва да се избягват, както и злоупотребата с електронни устройва, особено вечер.

Психологическите техники също са ключови за преодоляването на проблема. „Разчитаме и на мотивационна терапия – хвалим детето всеки път, щом постигне целта и се приучи да не се изпуска, поощряваме с подаръци, играчки“, обяснява лекарката. „Ако това не помогне в продължение на 3 до 6 месеца, могат да се използват и алармени устройства. Това са сензори, които се поставят до леглото и издават звуков сигнал или вибрират при наличие на първа капка урина и така събуждат детето, за да отиде до тоалетна“, обяснява какви са възможностите на „умните“ технологии д-р Велиева.

„Като последен вариант се предписват синтетични аналози на антидиуретичния хормон. Има ги под формата на назален спрей, но е за предпочитане да се приемат перорално – заради страничните ефекти. Ако няма отговор към терапията, вече крайният избор е трициклични антидепресанти. Те се прилагат изключително рядко заради тежки странични ефекти и не съм срещала случай в практиката, при който да са предписани“, успокоява д-р Нурай Велиева.

Улавят аномалии още на 6 месеца

В последните години ехографските прегледи на коремни органи са задължителни за 6-месечните бебета. Кои заболявания и патологии най-често се „улавят“ тогава и защо е важно прегледът да не се неглижира? „Ключово е в тази възраст да не „изтървем“ някаква вродена аномалия от страна на отделителната система – като двойна дренажна система или двоен бъбрек.

При съмнение за проблем се правят допълнителни изследвания освен ехографската находка. За да видим например, ако има връщане на урина обратно към бъбрека, хидронефроза, застоен бъбрек и да не се пропусне вродена аномалия, която предразполага към чести уроинфекции. Ето защо прегледът на бебетата не бива да се неглижира“, категорична е специализантката от Второ детско отделение на УМБАЛ-Бургас.