Неуспешният опит за цветна революция в Казахстан приключи

На базата на изкуствено създадени безредици от целенасочено покачване на цената на газовото гориво, организирани групи излязоха едновременно в големите градове, разказа Боян Чуков

Ключови думи: Боян Чуков, новини, Флагман, Казахстан, процеси в Казахстан, Назарбаев, Токаев

Проф. Боян Чуков е бивш дипломат, външнополитически съветник по национална сигурност и журналист на свободна практика с над 500 публикации на международни теми. Считан е за изключителен експерт по въпроси, свързани с близкия изток, както и борбата с тероризма. Флагман.бг разговаря с геополитическия анализатор във връзка с динамичните процеси в Казахстан. 

-Проф.Чуков, покрай ситуацията в Казахстан има подозрително медийно мълчание в последните дни. Какво се случва там в момента?

-В Казахстан бе направен неуспешен опит за цветна революция. След влизане на войските на ОДКБ (Русия, Беларус, Армения, Таджикистан и Киргизия) страната започна постепенно да се успокоява. Властите се окопитиха и в момента се провежда чистка в държавната администрация и специалните служби. Мисля, че вече в публичното пространство има достатъчно информация, която да помогне да се сглоби цялостна картина на случилото се в Казахстан. Реално бе направен опит за смяна на властта в страната. На базата на изкуствено създадени безредици в резултат на целенасочено брутално покачване на цената на газовото гориво за автомобили организирани групи от протестиращи излязоха едновременно в 14 казахски градове. Към тях се присъединиха нелегално влезли радикални ислямисти от Ислямска държава в южната част на Казахстан. Част от ръководството на специалните служби на страната участва в заговора и покровителства джихадистите, които оформиха бойни групи. Те безчинстваха 2-3 дни, но бързо бяха неутрализирани след влизането на въоръжените формирования на ОДКБ. Установено бе, че в опита за смяна на режима са взели участие и външни фактори. В момента имаме успокояване на обстановката, но предстои един определен период от време за възстановяване на нормалната работа на държавната администрация и икономика на Казахстан. По предварителни данни безредиците са коствали на страната 2-3 млрд. долара.

- Съобщавате за завладяна от въздушно-десантната военна дивизия на Русия биологична лаборатория край Алмати. Защо тя е цел на Русия?

-Въпросът с разработките на биолабораториите в постсъветското пространство се поставя многократно от Русия и Китай поради опасения, че в тях се работи за биологическо оръжие с идеи то да се ползва срещу Русия. Конкретно за тази, за която питате, в глобалната мрежа излезе информация, че финансирането й идва по линия на САЩ и Германия. Мисля, че става ясно защо руснаци и китайци се опасяват от подобни „научни“ звена, които имат военна проекция. Поначало, когато има размирици в някоя държава, първото, което трябва да се обезопаси са военните обекти, оръжията, структури и институти, които могат да създадат сериозна заплаха. Задължително към такива обекти се подхожда със специално внимание. Защото, ако попаднат в ръцете на терористи, не е ясно какъв катаклизъм може да се случи.

- Китай и Русия имат граница с Казахастан. Последно Китай се е включил в „битката“, помагайки за „спирането“ на интернет. Какво целят китайците в този конфликт?

-Китай е държава разположена в Азия и има интереси в региона, и конкретно в Казахстан, който е богат на въглеводороди, уран и редки метали. Китайците не целят нищо в този конфликт. Те са заинтересовани на територията на Казахстан да има спокойствие и сигурност, а не хаос. В Казахстан 1,48% от населението са уйгури. Те биха могли да бъдат ползвани за трансмисия на бунтовни настроения в Синдзян-Уйгурския район, който е проблемен за Китай, както например това се случваше през Турция. Китайските инвестиции в казахската икономика са огромни. През Казахстан преминава трасето на геостратегическия китайски проект „Един пояс, един път“, който води към Европа. Заедно с войските на ОДКБ китайците се включиха в неутрализирането на организираната цветна революция със своите специални сили за водене на война в киберпространството. 

- Всъщност Русия и Китай доскоро бяха в прилични дипломатични отношения. В момента, за странични наблюдатели, изглежда, че двете държави използват Казахстан като прокси територия, за да уредят сметки помежду си. Има ли истина в това и възможно ли е процесът в Казахстан да сигнализира за задълбочаващ се конфликт в Азия между Русия и Китай?

-Напротив. Събитията в Казахстан още веднъж показаха, че Москва и Пекин са повече от съюзници. Стратегическото сътрудничество между двете страни е стигнало до възможно най-високо ниво. Съвместният потенциал на Русия и Китай надхвърля този на САЩ, особено в Азия, което им дава възможност да водят и налагат координирана от тях политика за защита на техните национални интереси. Случилото се в Казахстан укрепи още повече стратегическата връзка между двете страни. И Китай, и Русия са мишени за САЩ по отношение на глобалния диктат. Този факт обединява двете държави в търсене на своеобразен отговор, който да гарантира запазване на техните интереси, икономически, политически, и изобщо като субектно присъствие на международната сцена.

- Какво всъщност провокира процеса в Казахстан, извън описваното в медиите „повишаване на цената на газа“? Очевидно е, че това не е основната причина, а под повърхността има притаени други, скрити от поглед политики, дори може би външна намеса? Може би дори вътрешна битка за власт между Назарбаев (президент на Казахстан от 1990 до 2019 година) и Токаев (настоящ държавен глава на Казахстан) с включени външно-икономически интереси?

-Персонална схватка между Назарбаев и Токаев не е възможна по чисто биологически причини. Назарбаев е един уморен, болен и доста възрастен човек. Битка за власт се наблюдава между клана на Назарбаев в лицето на неговото най-близко обкръжение и президента Токаев. Острият сблъсък продължи няколко дни. Токаев победи! Кланът на Назарбаев бе подкрепен от САЩ, Великобритания и радикалните ислямисти. Зад Токаев бяха ОДКБ и Китай. Предстои дълъг процес на изчистване на привържениците на Назарбаев от казахските институции. Но това е неизбезен процес, който няма да бъде лишен от лични драми. 

- Има ли изход от създалата се там ситуация? Може ли да се потуши конфликтът?

-Изходът е пределно ясен. Страната тръгва по пътя на евразийската интеграция. Казахстан няма да бъде повече важен фактор в Общността на тюркските народи. Влиянието на Турция в страната ще бъде сведено до санитарния минимум. Китайците ще продължат да инвестират и задълбочават своето икономическо сътрудничество с казахите. Със своето влизане в Казахстан ОДКБ докара отново в страната кирилицата, която бе изхвърлена преди три години и заменена с латиница. Образно казано двете азбуки отново ще си разменят местата. Така както беше в СССР.