Шампионът Андрей от "Игри на волята", който печели битки с по-малко думи и с повече действия

Ски-бегачът и ултрамаратонецът напълно заслужено се сдоби с чека за 100 хил. лв.

Ключови думи: игри на волята, андрей, андрей шампион, флагман, андрей гридин

Андрей Гридин показа забележителни умения във формата и заслужено зае първото място в ожесточената последна битка на арената на трети сезон „Игри на волята: България“. В студиото на Нова тв големият победител сподели емоциите си от игрите и от победата, разкри плановете си за бъдещето и даде ценен съвет на бъдещите участници в най-екстремното риалити.

Най-голямото изпитание в „Игри на волята: България“

„Не очаквах, че мога да издържа толкова много време без родителите си, без жена ми и детето. Това е изключително сериозно психологическо натоварване. Знаех, че физически съм отлично подготвен, но не подозирах, че ще издържа толкова много от психологическа гледна точка.“

„Финалната битка беше най-трудна, но и най-готина. Точно заради нея се записах за участие в „Игри на волята: България“. Исках на всяка цена да я спечеля и знаех, че мога да го направя. Когато излязох на плажа и видях всички компоненти на битката си казах: „Ако не мога да ги преодолея и да спечеля, за какво съм дошъл на арената изобщо!“

„Това е най-запомнящата се и сладка победа в живота ми. Победите в ските и бягането не са така значими, защото в „Игри на волята: България“ не знаеш какво те очаква. Излизаш на арената, но не знаеш с кой ще се биеш, какви препятствия ти предстоят. Натоварен си психологически и мислиш само за битката“, споделя Андрей.

За емоциите след голямата победа

„Хората на улицата ме разпознават, получавам и много съобщения и не съм чул нито една лоша дума за себе си. Това ме изненадва, защото не може всички да те харесват.“

„За мен „Игри на волята: България“ е по-скоро социална игра, отколкото физическа. Може да си много добре подготвен физически, но ако не умееш да общуваш с останалите участници, няма как да стигнеш напред. Най-трудно ми беше общуването с Красима, Симеон и Мани. Вчера, около 15 човека от „Игри на волята: България“, се събрахме заедно и гледахме финалния епизод. Много се изкефих.“

„Посвещавам наградата на дъщеря си. Искам по-скоро да започне да посещава детска градина, а ние с жена ми да си починем малко. Защото сме 24/7 с детето. Или единият е на работа, а другият го гледа. Няма на кой да я оставим дори за 10 минути. Също така мисля да я запиша да тренира гимнастика или тенис“, споделя плановете си за бъдещето Андрей.

За славата и големите предизвикателства в живота

„Хората по улиците ме разпознават и искат да се снимат с мен, но животът ми не се е променил след края на състезанието. Имам малка фирма за почистване, с която ще продължа да се занимавам.“

„Съпругата ми също много иска да участва в „Игри на волята: България“ и вече се записа за кастинга. Мисля, че физически няма да има проблем, но психологически ще се натовари много. Тя е още по-срамежлива и от мен, а това ще ѝ попречи“, разсъждава Андрей.

„Ако можех да променя нещо от представянето си в предаването, сигурно щях да се заяждам с всички, за да ме пращат по-често в битки. Защото се записах заради тях и исках да премина през всички“, разкрива той.

„Най-голямата битка в живота ми е преместването ми в България. Да напусна държавата, в която съм роден и където съм живял 25 години. Тук си нямах никого. Вече съм български гражданин и не съжалявам, че направих тази крачка.“

„Изгледах и първия, и втория сезон. Записах се и чаках три месеца, за да ме изберат. Надявах се това да се случи, за да покажа всичко, на което съм способен. Съветът ми към бъдещите участници е да изчакат да настъпи техният час“, категоричен е Андрей.