След вълната „Кирил и Асен“: За първи път ГЕРБ, БСП и ДПС нямат мнозинство в парламента

ГЕРБ, БСП и ДПС ще имат 119 депутати в новия парламент, идеята на Йордан Цонев за общо управление на статуквото не може да се случи

Ключови думи: Бойко Борисов, Продължаваме промяната

Настъпва ли системна промяна в българската политика с нахлуващата вълна нови партии за сметка на старите сили на статуквото? Този въпрос се поставя с изненадващата изборна победа на набързо създадения проект „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев. Той бе предшестван от успехите на „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ на вотовете за парламент през април и юли т.г.

От друга страна, най-впечатляващ е продължаващият срив на Българската социалистическа партия. Това е една от най-старите политически сили у нас, управлявала 45 години под името БКП по времето на тоталитарния режим. БСП продължи да има водеща роля и през целия преход след това.

Символите на така нареченото статукво през последните 10-15 години са ГЕРБ, БСП и ДПС, които никога не са управлявали заедно, но винаги са имали нужното мнозинство за това. В някои парламенти – дори конституционно (повече от 160 депутати).

Една от новините от последните избори е, че за първи път трите партии няма да разполагат с повече от 50% присъствие, т.е. с мнозинство за управление от поне 121 депутати. (Народното събрание се състои от 240 народни представители.)

Това се дължи на спада в доверието към ГЕРБ и БСП, които ще имат съответно 59 и 26 народни представители в следващия парламент – печален рекорд и за двете формации.

За сметка на това ДПС повиши присъствието си и ще е с 34 депутати. Впрочем, в последния парламент Йордан Цонев от партията на Доган артикулира възможността ГЕРБ, БСП и ДПС да се обединят за управление, след като силите на промяната не могат да се разберат. Това обаче вече не може да се случи след вота на 14 ноември – трите партии сега ще имат само 119 депутати. С други думи, и да искат, партиите на статуквото не могат да управляват заедно, ако не намерят четвърти партньор.

Това не бе така дори в последните два парламента тази година, в които нахлуха т. нар. сили на промяната.

В 45-ото Народно събрание партията на Бойко Борисов ГЕРБ имаше 75 депутати, БСП – 43, ДПС – 30. Т.е. общо те разполагаха със 148 депутати.

В 46-ото ГЕРБ получиха 63 мандата, БСП – 36, ДПС – 29. Заедно те пак можеха да сформират управление със 128 депутати.

Ако се върнем по-назад в 44-ото Народно събрание, избрано през 2017 г., трите партии разполагаха с внушителните 201 депутати! ГЕРБ имаха 95, БСП – 80, ДПС – 26.

В 43-я парламент от 2014 г. те пак имаха конституционно мнозинство – 161 мандата. ГЕРБ бяха с 84 депутати, БСП – 39, ДПС – 38.

В 42-ото НС от 2013 г. е рекордът в сбора на депутатите на трите партии – 217! ГЕРБ имаха 97, БСП – 84, а ДПС – 36. Това би било мнозинство от над 90%. 

Първият парламент, в който партията на Бойко Борисов взе участие, бе през 2009 г. В 41-ото Народно събрание тя имаше 117 депутати, БСП – 40, а ДПС – 37. Общо трите партии тогава разполагаха със 194 депутати.

Макар и партия на статуквото БСП се очертава да е сериозен фактор в предстоящото 47-о Народно събрание. Предвид перманентно опозиционната й роля спрямо ГЕРБ и критичното й отношение спрямо ДПС през последната година, социалистите се оказват приемлив партньор за формациите на протеста „Продължаваме промяната“ (ПП), „Има такъв народ“ и „Демократична България“.

В следващия парламент ще има и още една нова сила – радикалната националистическа партия „Възраждане“ на Костадин Костадинов. Формациите на промяната заедно с нея биха имали крехко мнозинство от 121 депутати. ПП обаче предпочете да изключи „Възраждане“ от коалиционния формат в полза на БСП.

Ако четирите преговарящи сили успеят да се съюзят за общо управление, то ще разполага със 134 депутати в 240-членния парламент, което си е комфортно мнозинство.

Тук трябва да се отбележи, че във всяко Народно събрание през годините се появяват поне няколко отцепници в различните групи, което може да доведе и до разпад на мнозинството.

Задача на президента е да свика 47-ото Народно събрание. По конституция срокът е до месец след изборите. Румен Радев тази седмица даде да се разбере, че няма да бърза заради нуждата от повече време на преговорите за управление.