Опасността от инфаркт и инсулт при високорисковите пациенти намалява драстично с навременна превенция
Повишен холестерол, наднормено тегло, тютюнопушене и високо кръвко са основните рискови фактори, обострящи състоянието на хора със сърдечно-съдови проблеми
„Превенцията на атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания е ключът към повлияване на рисковите фактори, отговорни за исхемичната болест на сърцето и предотвартяване или отлагане максимално във времето проявата на инфаркт на миокарда и исхемичен мозъчен инсулт при високорискови пациенти“, коментира кардиологът д-р Марин Момов от МЦ „Д-р Стайков“ в Бургас.
Специалистът по сърдечно-съдови болести обясни в детайли, кои са факторите, които обострят състоянието на хора, страдащи от тези заболявания.
- Д-р Момов, какво представляват атеросклеротичните сърдечно-съдови заболявания?
- Атеросклерозата е хронично, прогресиращо заболяване, което може да засяга различни по големина артерии. Във вътрешния им слой се отлагат мастни вещества и холестерол, които се натрупват като плаки по стените. Тези плаки могат да стеснят отвора на съдовете, през които преминава кръвта. В резултат на намаляване или прекъсване на притока на кръв към жизнено важни органи се повишава риска от инфаркт на миокарда и исхемичен мозъчен инсулт.
- Кои са факторите, обострящи състоянието на пациенти с това заболяване?
- Главните рискови фактори за атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания (хипертония, дислипидемия, наднормено тегло, захарен диабет, тютюнопушене) често се съчетават при един и същ пациент, което рязко увеличава сумарния риск. Явлението е добре познато при пациенти с метаболитен синдром, който се характеризира с централно затлъстяване, дислипидемия, повишено кръвно налягане и инсулинова резистентност. В тези случаи, рискът от сърдечно-съдови заболявания е по-голям в сравнение с измерения за всеки фактор риск поотделно.
Тук искам да разясня какво е влиянието на всеки един рисков фактор върху състоянието на хората, страдащи от тези заболявания и как могат пациентите да противодействат на тези обостряния с правилен режим на хранене и движение.
Холестеролът под формата на LDL холестерол или така наречения ,,лош холестерол", е представен от много малки плътни частици, които придвижват холестерол към тъканите и артериите. Колкото по-високо е нивото на LDL холестерол в кръвта, толкова по-голям е и рискът от сърдечно-съдови заболявания.
Стратегиите за контрол на LDL холестерол включват промени в диетата и начина на живот и лекарствена антилипидна терапия.
По-голямата консумация на плодове, зеленчуци, ядки, бобови растения, риба, растителни масла, кисело мляко и пълнозърнести храни, заедно с по-нисък прием на червени и преработени меса е свързано с по-ниска честота на атеросклеротични сърдечно-съдови събития. Промяната в диетата може да редуцира нивата на ,,лош холестерол” само до 30 процента. По тази причина, при пациенти с висок сърдечно-съдов риск (понесен миокарден инфаркт, исхемичен мозъчен инсулт), към диетата трябва да бъдат добавени лекарствени вещества-статини, които блокират образуване на холестерол от черния дроб, като по този начин намаляват заболеваемостта и смърността от сърдечно-съдови заболявания, както и необходимостта от интервенции на коронарните артерии.
Повишеното кръвно налягане е рисков фактор за развитието на коронарна артериална болест, сърдечна недостатъчност, цереброваскуларна болест, артериална болест на долните крайници, хронично бъбречно заболяване и предсърдно мъждене. Повишени стойности на артериално налагяне (АН) се приемат такива над 140 mm/Hg за систолно и над 90mm/Hg за диастолно такова. Рискът от смърт от исхемичен мозъчен инсулт или инфаркт се увеличава линейно от нивата на повишаване на АН.
Стратегиите за превенция и лечение на хипертония отново включват промяна в начина на живот за всички пациенти. Преминаване към медикаментозно лечение се налага при неповлияване достатъчно от здравословния начин на живот, от категорията на хипертонията (оптимална, нормална, високо-нормална) и при високо рисковите пациенти, или това са пациентите с доказано вече сърдечно съдово заболяване или осъществена интервенция на коронарните съдове.
Промените в ежедневието включват промяна в диетата, като тук отново се препоръчват тип средиземноморските диети с повече плодове, зеленчуци, богати на фибри храни, ядки и бобови растения. Препоръчва се червеното месо да бъде заместено от мазни риби или птичи меса. Алкохола се препоръчва да бъде редуциран до 100 г. чист такъв седмично.
Важна част от здравословния начин на живот е увеличаване на аеробната физическа активност на минимум 150-300 мин. умерена интензивност и 75-150 мин. високоинтензивни упражнения седмично.
Следващата важна стъпка е редуциране на телесното тегло минимум с 10 процента. Не на последно място пълен отказ от тютюнопушене под всякаква форма.
Както казахме при неповлияване на здравословния начин на живот върху стойнистите на АН и при високорискови пациенти се преминава към медикаментозно лечение, като се препоръчват т.нар полипили или комбинирани в таблетка с 2 или 3 лекарствени форми, имащи по-добър кумулативен ефект.
Наднормено тегло е ще един рисков фактор. Телесните мазнини, съхранявани във висцерални кухини (тези около вътрешни органи) носят много по-голям риск от исхемична болест на сърцето от тези, които са подкожни.
Наднорменото тегло се изчислява опростено чрез индекса на телесна маса или измерване на обиколка на талията, като обиколка на талия над 102 см. при мъже и над 88 см. при жени налага редукция на телесното тегло.
Крайъгълен камък за редукция на телесно тегло е намален внос на калории съчетано с ежедневна физическа активност, съобразена с индивидуалните рискови фактори.
Загуба на тегло от 5-10% от изходното има благоприятни ефекти върху рисковите фактори, включително АН, липиди и гликемичния контрол.
И не на последно място тютюнопушенето. Спирането на цигарите е потенциално най-ефективната от всички превантивни мерки, със значително намаляване на повтарящите се миокардни инфаркти, исхемичен мозъчен инсулт. Печалбите през целия живот в години са значителни във всички възрасти, а ползите очевидно са още по-значителни, ако се отчетат други усложнения от тютюнопушенето различни от сърдечно съдови заболявания. Изпушването на една цигара повишава систолното АН с 15мм/Hg в рамките на 20 минути. Отказването трябва да се насърчава при всички пушачи, а пасивното пушене трябва да се избягва колкото е възможно повече.
За допълнителни въпроси и преглед, можете да си запишете час при д-р Мартин Момов на регистратурата в Медицински център „Д-р Стайков“ на бул. „Транспортна“ №33 (до мол Бургас Плаза) или на тел.: 0896 996 006, 056 996 006 и 0892 996 006.
