Вижте забранените вицове за Тодор Живков, ще паднете от смях!
Вицовете за Бай Тошо са илюстрация на тогавашното отношение на народа към неговия „пръв партиен и държавен ръководител“
По времето на соца в България „под сурдинка“ се разказваха много вицове за Тодор Живков. Сам той е събирал тези вицове и ги е разказвал с присъщото му чувство за хумор.
„Самият Живков питаше кой е най-новият виц за него, даже той ги разказваше. Живков не беше дребнав човек, беше широко скроен. Рядка личност“, казва навремето Григор Стоичков.
Вицовете за Бай Тошо са илюстрация на тогавашното отношение на народа към неговия „пръв партиен и държавен ръководител“, пише Соц.бг.
В ония години като виц се разказваше, че при първото посещение на Горбачов в София Живков ехидно размахвал ръка с пет широко разперени пръста. Един вид – ти си ми петият, и теб ще надживея.
Ето някои от най-известните вицове, които се разказваха за бившия Първи:
– Другарю Живков, вие имате ли си хоби?
– Да, колекционирам политически вицове.
– И много ли сте събрали?
– Три-четири лагера.
***
По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили:
„По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква.“
***
Личният бръснар на Живков винаги, докато го постригвал, си говорел с него на политически теми и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Живков го попитал:
– Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша?
– Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.
***
Късно вечерта Живков звъни на Славчо Трънски по телефона:
– Абе Славчо, още ли не са те разстреляли?
– Но, другарю Живков – уплашено отвръща генералът, – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
– Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Живков затваря телефона и си мисли:
„Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?“
***
НРБ, 60-те години. ЦК. Телефонът звъни:
– Ало, др. Живков ли е?
– Да.
– Обажда се Дража Вълчева. Избяга ми папагалът.
– Тук е ЦК бе, Дража, а не зоопарк! За какво ни се обаждате?
– Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
***
Връща се Тодор Живков у дома от конгрес на БКП. Сяда на масата и мълчи.
Жена му го пита:
– Да ти сложа ли да ядеш?
Мълчи, вдига ръка – гласува „за“.
– Да ти сложа ли и салатка?
Пак мълчи, гласува „за“.
– Ракийка да ти сипя?
Ръкопляска.
***
Звъни телефонът в дома на Тодор Живков, вдига Мара Малеева.
– Ало, може ли да се обади др. Живков?
– Кой го търси толкова късно, бе другарко – пита д-р Малеева.
– Ами една негова съученичка съм от гимназията – казват отсреща.
– Той не е учил бе, другарко, каква сученичка – затваря възмутена Мара Малеева.
***
Нова година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците:
– За много години, за много години!
***
Активен борец пита Живков дали може от ордена „Златна звезда“ да си направи зъби.
– Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.
***
Разхожда се Тодор Живков с малък Тошко. Внукът пита:
– Дядо, като порасна, ще стана ли и аз партиен секретар?
– Ще станеш, защо да не станеш?
– А може ли да стана генерален секретар?
– Не може! Как може в една партия да има двама генерални секретари?
Отличиха най-добрите във втория творчески конкурс в Несебър
Два медала за СК „Бушидо“ на държавните първенства по карате в Несебър
Орбан: ЕС няма пари, но тегли милиарди за Украйна
Държавата и бизнесът синхронизират действията си за успешен летен туристически сезон
Годеницата на Рачков ще дава съвети в предаването на Гала
Вдигат лимита за плащането в кеш - рай за сивата икономика
Програма за очаквания пролетен древнобългарски обичай „Лазаруване“ в Поморие
Автомобил с българска регистрация се вряза в кафене в Атина
По каква схема държавата ще помага на 1,3 млн. българи за горивата
Ивка Бейбе призна: "Имах връзка с жена. Две години."
Магнитни бури ни мъчат до края на март, натоварват организма и технологиите
Татяна Байкушева ще приготви риба плакия в етнокухнята на бургаския музей
Да отбележим и че всеки един жител на България успяваше при лошия СОЦ да постигне да има собствено жилище и вила. Кого си тръгнал да заблуждаваш тук тъп платен трол! Ясно е че си на служба в американското посолство и лапаш пишки долен отпадък и предател!
- Не я купуват, другарю Живков, защото не залепва добре на плика - отговорили партийците.
Бай Тошо взел една, наплюнчил я и я залепил без проблеми.
- Ето, вижте, залепва добре - казал той.
- Ама хората плюят отпред, а не отзад - уточнили другарите му.
Един кратък анекдот, който разбива днешните легенди колко обичан бил от народа Тодор Живков!
-Влизай, влизай смело! -Скоро във всеки български дом ще има такъв килим!
-Е, аз се чудех кой измисля вицовете...
Нямаше ги изброените от теб, но после същите червени управници ги създадоха, но ти плиткоумецо няма как да го прозреш. Но за сметка на това имаше лагери, убийства и никаква свобода. По морето в хотелите ни гледаха като утайки и се бутахме по мръсни, селски квартири. А пък ти самия къде беше когато имаше "учение"? Тютюн ли бра, картофи ли вади?
Глупако, кой смяташ, че ги направи милиардери, кой смяташ, че дирижира този процес? Нищо не смяташ защото си праволинеен, плоскомозъчен, промит, червен тъпанар
И досега са си там.
Бай Тошо: Да ни е честит заводът за полупроводници! А догодина, за цели проводници!;-)
Майтапът настрана, но бай Тошо беше всъщност много хитър и ловък политик, много се изгради по негово време и хората живееха безгрижно, макар и скромно, без да се напъват много-много да работят. Безработица нямаше; нещо повече, и да не искаш да работиш, ще те накарат. И преди съм го казвала - човекът продаваше оръжие и наркотици и вземаше евтини, та дори и безплатни, суровини от СССР без дори да ни занимава и без да се хвали и не ограбваше всичко. Оставаше и за нас. А сегашната престъпност и разруха във всяко едно отношение е просто несравнима, да не говорим за терора от март 2020 насам.